Може ли с държавни пари да се купуват акции в частни фирми? Около тази нова и неизбистрена още идея на правителствените икономисти се подеха старите спорове за ползването на така наречените "български валутни резерви" за финансиране на собствената ни икономика. Воглаве с наскоро кацналата мисия на Международния валутен фонд, радетелите на



стабилизационния пуританизъм



набързо обругаха проекта за влагане на държавни пари в частни фирми. Рисково било, неморално било и не можело държавата с едната ръка да приватизира, а с другата да национализира (както щяло да стане, ако държавата купува акции от частници). Явно quod licet Jovi non licet bovi*, защото подобни финансови институции, които влагат държавен капитал в частни проекти съществуват в практически всички от най-развитите 24 държави в света. Дори САЩ, страната с най-мащабните, най-ликвидни и добре работещи финансови пазари е намерила за нужно да създаде към дузина фондове които правят точно това - по разни начини влагат държавни пари в частни проекти. За тяхното управление са създадени няколко публични корпорации, като PEFCO (Private Export Funding Corporation - Корпорация за финансиране на частния износ) и OPIC (Overseas Private Investment Corporation - Корпорация за частни задгранични инвестиции). По същата логика и българската държава би могла да създаде своя специализирана финансова институция за стимулиране на инвестициите в частния сектор, нещо като PEICO (Private Equity Investment Corporation, т.е. корпорация за инвестиции в частни акции) или на български речено - ЧАФКО (частно-акционерна финансова корпорация).



Как ще се прави ЧАФКО



правителството така и не обясни. Промърмори се нещо за влагане на част от "валутния резерв" (Чий? Онзи от валутния борд или само пари от фискалния резерв на кабинета?), за привличане на външни инвестиции за новия акционерен фонд и за цаняване на чуждестранна банка да управлява парите на фонда. Всъщност въпросът, който извика най-шумен интерес (откъде ще се вземат парите) е безсмислен. Все едно е дали ще се ангажират средства от бюджета, от фискалния му резерв или ще се емитира нов, гарантиран от държавата дълг - и в трите случая сумата за частни инвестиции ще се отрази еднакво на общия финансов баланс на бюджета и външния дълг на държавата. Най-добре ще е все пак да спазим



принципа на чистите сметки,



който изисква всяка ЧАФКО-подобна инициатива да се финансира отделно от общата каца на бюджета, за да е ясно колко точно пари са вложени в нея, каква е реалната им цена и какъв е истинският краен ефект от вложенията. По тази логика е най-добре - макар и с неограничена гаранция на държавата - новата инвестиционна корпорация да издаде своя собствена емисия ценни книжа. Много е примамлива идеята за конвертируеми облигации, които инвеститорът в бъдеще може да замени по свое желание срещу акции, като по този начин намали и държавно гарантирания дълг, и държавното участие в капитала на корпорацията. По такив начин ще можем да претендираме че новият държавен фонд хем се самофинансира, хем ще се самоприватизира (ако проектът се окаже успешен, разбира се). Безспорно



проектът има смисъл



и ако се реализира достатъчно интелигентно, би могъл да съживи покойния български фондов пазар. Държавният инвестиционен фонд ще създаде търсене на български акции и ще направи софийската борса атрактивна както за оредяващите местни публични дружества (те най-сетне ще могат да се финансират чрез емисия на акции), така и за инвеститорите (които ще могат да разчитат на пазар за своите вложения в акции). Ясно е, че участие на държавния инвестиционен фонд в едно частно дружество повишава рейтинга му и привлича към него вниманието на инвеститорите. Най-чуствителни към такива сигнални участия са потенциалните акционери от чужбина. И накрая: само невежа би казал, че държавният инвестиционен фонд одържавява икономиката и противоречи на приватизацията. Това ще е фонд за миноритарни инвестиции, а не холдинг, който придобива контрол и влияе върху управлението на фирмите, където влага пари.

Въпреки всичко гледам с



много силен скептицизъм



на проекта ЧАФКО. Всички подобни идеи нашата държава досега все слепи ги ражда. Спомнете си само Взаимния Фонд и Българската ЕксимБанк, които тъй и не видяха бял свят. Погледнете невзрачните резултати на агенцията за експортно финансиране, на проекта за микрокредитиране. Пресметнете колко нищожна част от заделените за България еврофондове успяват да усвоят държавните финансови администрации. Каква е тогава вероятността да се развие успешно поредната бюрокрация ЧАФКО?

---

* Quod licet Jovi non licet bovi (лат.) - което е позволено на Юпитер не е разрешено на вола