|
Какво предвижда революционният проект? Предвижда да гласуваме така, както гласуват в Германия, като се има предвид малката разлика - броят на депутатите в Германия е непостоянен, а в България е закован от конституцията на 240.
Страната ще бъде разделена на 119 района, в които ще избираме по един народен представител. 120-и район ще бъде за българите в чужбина. Останалите 120 депутати ще избираме както и досега - с партийни листи, които ще бъдат еднакви за всички избирателни райони. При изборите за ВНС страната ще се разделя на 200 едномандатни района.
Въпреки, че ще избираме 120 обикновени депутати мажоритарно, избирателната система е чисто пропорционална. Защото от броя на влезлите депутати от една партия зависи резултатът от пропорционалния вот. Ако една партия спечели 10 процента от пропорционалния вот, тя ще има точно 24 депутата. В парламента първо обаче ще влязат тези, които са станали мажоритарни победители, а след това останалите - до 24.
Всъщност, когато настане време да се изчисляват резултатите, за депутати първо ще бъдат обявени независимите кандидати, след това мажоритарните, а оставащите места до 240 ще се попълват от партийните листи.
При надпреварата в едномандатните райони втори тур няма да има, което означава, че победителят е този, който вземе най-много гласове без да е необходимо за него да са пуснали бюлетина повече от половината избиратели.
Тази система е принципно различна от системата, по която се гласуваше за ВНС, въпреки че и през 1990 година избирахме 50 процента от депутатите мажоритарно и 50 процента - пропорционално.
Интересно е, че когато има двама мажоритарни кандидати, които са получили равен брой гласове, ще бъде проведен втори тур. Възможно е и на втория тур кандидатите да са с равни гласове и затова законодателят предвижда, че
може да се стигне и до трети тур
Кошлуков и останалите вносители са решили по интересен начин големия проблем - какво става с мажоритарно избран депутат, който след това става министър? По действащата избирателна система когато депутат стане министър, той бива заместен в парламента от следващия в партийна листа. Вносителите предлагат когато мажоритарен кандидат стане министър той също да бъде заместен от следващия в партийната листа. Ако независим и мажоритарно избран депутат стане министър, негово място просто няма да бъде запълнено и депутатите ще останат с един по-малко. В конституцията е записано, че депутатите са 240, но вече имаше прецедент, когато в НС не можеше да има толкова депутати - когато свърши габровската листа на СДС в предния парламент.
Голяма промяна в избирателната игра е, че се дава право и на
партии, които не са минали избирателната бариера
от 4 на сто, да вкарат депутати в парламента. По закон бариерата остава. Но ако една политическа сила, има поне 2-ма мажоритарно избрани депутати, те могат да "издърпат" още депутати в парламента, въпреки че партията им е взела, примерно, 2 процента в национален мащаб. Тъй като бариерата от 4 на сто гарантира 10 депутатски места, то изборен резултат от 2 процента вкарва 5 депутати - двамата мажоритарно избрани и първите трима от националната листа.
Възможността и по-малките партии да влязат в парламента дава по-справедливо отчитане на гласовете на избирателите - при тази система се губят по-малко гласове. При действащата система гласовете на малките партии се преразпределяха от големите.
Новата избирателна система дава много по-голям шанс на независим кандидат-депутат да влезе в парламента. Тъй като страната ще се дели не на 31, а на 119 избирателни района, то "цената" на един мажоритарен мандат ще падне. Независимият претендент в бъдеще няма да се бори с партия, а с мажоритарен кандидат.
Ще се гласува с химикалка и бели бюлетини
Член на избирателната секция ще дава на гласоподавателите две бюлетини - една - за мажоритарния избор и втора - за пропорционалния.
В бюлетината за мажоритарния вот ще бъдат изброени всички кандидати за депутати - първо представителите на партиите, после независимите. В бюлетините за пропорционалния вот пък ще бъдат изброени всички партии и водачите им на листи. На практика, огромна част от имената на бъдещите пропорционални депутати няма да фигурират върху бюлетините, нито в "тъмната стаичка".
Бюлетините ще бъдат бели, като върху тях може да има регистрирания знак на партия или даден мажоритарен кандидат. Избирателите ще отбелязват с химикалка в квадратче предпочитания кандидат и партия.
На практика, избирателите получават право да гласуват за представители на различни политически сили. Мажоритарния си вот те могат да дадат за представител на една партия, а пропорционалния си - за друга.
За общински съветници ще гласуваме по принципно нов начин -
дават ни право да задраскаме някой от кандидатите. При този вид избор всяка община ще бъде разделена на няколко района, от които ще се избират по 4 общинари. В листите на партиите ще бъдат вписани до 10 кандидати, а избирателят ще има право да задрасква тези, които не харесва. Кои са избраните общинари ще става ясно от разпределението на гласовете по метода Хеър.
Проблемът при този вид гласуване е, че избирателите не използват правото да преподреждат листите. Ако 10, 20 или 49 на сто от избирателите задраскат едно име от листите, то този кандидат ще запази позицията си, защото по-голяма част от имащите право на глас са го одобрили, като не са го задраскали. Данните от изборите в страни, в които има подобен вид гласуване, показват, че едва около 20-25 на сто ползват правото си да задраскват имена от листите.
Медийни изяви
Партиите и коалициите отново ще имат право на встъпителни и заключителни обръщения, които са сведени до 5 минути на организация. БНТ и БНР са задължени да излъчват по три диспута, като на всяка партия трябва да се заделят по 7 минути. Обръщенията и диспутите са безплатни. Ако искат да си направят реклама по електронна медия, кандидатите и партиите им трябва да си плащат по тарифи, определени от правителството. Частните медии сами определят тарифите си - еднакви за всички партии, като преди това ги обявяват пред ЦИК.
Финансиране на кампаниите
2 400 000 лева може да изхарчи партия по време на кампания, 80 000 може да даде един независим кандидат - това предвижда кодексът. Парите не трябва да идват от държавни или общински фирми.
За да участват в изборите за парламент, партиите трябва предварително да внесат 10 000 лв. по сметка на ЦИК. За всеки кандидат за мажоритарен депутат, партиите трябва да внесат по 500 лв. Независимите - също. ЦИК ще върне парите след като и бъде представен отчет за начина, по който са набиран и изразходвани средствата за кампанията.
За пръв път ЦИК ще иска от партиите да й предоставят банковите си сметки, в които ще влизат и излизат пари за кампанията.
Както "Сега" вече съобщи, проектът предвижда създаването на
"подвижни избирателни комисии"
Избиратели с тежки физически увреждания, които не могат да отидат до избирателна секция ще могат да гласуват вкъщи като за тази цел в изборния ден част от избирателната комисия ще посещава тези граждани и ще им създава условия за тайно гласуване. Ако избирател няма възможност сам да гласува, това ще стори упълномощено от него лице.
Проектът за избирателен кодекс предвижда
глоби за социологическите агенции,
които са манипулирали прогнозните си данни и те тотално се разминават с реалните изборни резултати. След вота, и при наличието на жалба от някоя партия, ЦИК може да поиска всички първични данни на социолозите и ако се установи разлика между първичните данни и обявения резултат ще се прилагат санкции.
Проектът за избирателен кодекс въвежда
постоянна изборна администрация
Централната избирателна комисия ще се състои от 12 човека, които ще имат мандат от 6 години с право да го продължат още 6. Членовете на ЦИК ще се избират и ще се сменят така, както се избират и сменят членовете на Конституционния съд - ще има квота на парламента, квота на президента и квота на Върховния касационен съд.
Проектът за избирателен кодекс има няколко съществени слабости. Преди всичко той не решава основния проблем, заради който се налага смяната на избирателната система - новите закони няма да доведат до смяна на политическия елит, срещу който роптае обществото. Лидерите на партиите ще се подредят в челото на националните листи и местата им в парламента отново ще бъдат гарантирани. Известно е, че в Германия партийните лидери въобще не си правят труда да се впускат в мажоритарни битки, а директно си гарантират депутатските места като се включват в партийните листи.
За успокоение обаче - няма избирателна система, която в пълнота да отразява желанията на народа. В Китай и в Япония гласуват по един и същи начин, което не води до реципрочен по качество елит.
Новият кодекс ще позволи на крупния бизнес да съсредоточи усилията си примерно в две общини вместо да налива пари за национална кампания. Вкарвайки двама мажоритарни кандидати на бизнеса те могат да издърпат още няколко "бизнесдепутати". Противниците на това мнение споделят, че в България е по-лесно "да си купиш" вече избран депутат, вместо да наливаш пари за кампанията му.
В шеговит план - вносителят Кошлуков сигурно е прав, че текстът на проекта за избирателен кодекс е най-доброто четиво на кирилица след "За буквите" на Черноризец Храбър. Още в по-шеговит план - Кошлуков не бива да забравя, че преди да се появи на кирилица, този текст е писан на латиница от немците за тамошните избиратели и за това му викат "Мерцедеса на избирателните системи". Ама мерцедес, произведен в България, може да не вози толкова плавно.