Реших да отбележа концерта ЗА цивилизационния избор в имперски стил, като вдовствуващ резидент в далечна колония. (Тъй ме е учил Моъм.) Нахлузих вместо фрак черни джинси, запалих свещ, казах на кучето да се чувства свободно. То се поклони и легна под масата. Всичко тръгна прекрасно.

Но заглъхна мистерията на Българските гласове, и мистериозни удари като от нечия глава разтърсиха входа към империята ми. По резидентски маниер погледнах през шпионката и наистина видях как главица на юноша непознат и бледен се бие о вратата - бум, бум.

От телевизора долиташе историческият глас на Соломон Пасий от историческата 1990 в смисъл: О неразумний изроде, поради что се срамиш да се присъединиш към най-цивилизований пакт...

Сетне шпионката предложи гледка на трепереща ръка, в която друга забиваше игла. Ясно. Още един цивилизован се е подслонил на стълбите ни от студа.

(Тая есен нещо подраниха. Друг път чакат парното. Сега са чакали призива на Дайнов да не възпитаваме децата си като крепостни селяни.)

Но кучето дойде да заслужи кокала, бранейки своята мем-сахиб, и се разлая по азиатски. Интересната гледка пред шпионката ми потъна в нощта.

А на сцената вече вилнееше братска румънска чалга.

С имперски стоицизъм изгледах кончертото до край. Не мога го преразказа, по-лесно ще го изпея - толкова фалшиви звуци и аз мога да произведа. И с понятно любопитство зачетох неделната преса, от която цитирам "Труд": "България се оказа по-скоро за Слави, Румънеца и Енчев, отколкото за пакта... Десетокласници заявиха, че са антиглобалисти и идват да подкрепят Слави, а не НАТО." И "Стандарт": "Множеството мощно освирка Свинаров, когато връчи на Герджиков отломка от взривена бойна глава на СС-23... Освиркаха и течащия на видеостената преглед на 1990 г." - демек именно оная историческа реплика на Пасий: Да влезем в НАТО!

А дори Клинтън цитираше на същия площад Паисий, не Пасий...