В края на миналата седмица Армения обяви, че е готова за война с Азербайджан заради случая "Сафаров". "Ние не искаме война, но ако се наложи, ще се бием и ще спечелим. Азербайджанците да смятат, че са предупредени", гласеше декларацията на арменския президент Серж Саркисян.

Кой е човекът, заради когото може да пламне нова война между Ереван и Баку? И ще се стигне ли наистина до конфликт между тях? На 19 февруари 2004 г. азербайджанският лейтенант Рамил Сахибоолу Сафаров убива арменския лейтенант Гурген Маргарян по време на курс по английски език по програмата "Партньорство за мир" на НАТО в Будапеща - и двамата са участници в курса. През нощта той се промъкнал в стаята на спящия арменски офицер и го е убил с малка брадва, нанасяйки 16 удара по главата му, която дори частично отсякъл. На последвалия съдебен процес защитата на Сафаров твърди, че убийството било предизвикано от самата жертва - Гурген Маргарян бил осквернил азерския флаг и азерската армия. Макар че на процеса не бяха представени доказателства по тази теза.

Всъщност нещата опират до арменско-азербайджанската война през 1992-1994 г. за Нагорни Карабах - населена с арменци област, която по съветско време е била част от Азербайджан. Във войната загиват 30 000 души. Според арменски източници на първия разпит Рамил Сафаров е дал следните показания: "На 23 август 1993 г. арменците окупираха мястото, където съм роден. Това стана на моя рожден ден. Аз не зная колко човека са загинали по това време, но мисля, че бяха много. Загубих част от моите близки роднини. Аз съжалявам, че досега не съм убил нито един арменец. Армията ме изпрати на този курс и тук аз разбрах, че има двама арменци. Ще кажа, че у мен отново



се зароди ненавист срещу арменците



Отначало те ме поздравяваха с думата "Хай", но аз не им отговарях. Интересното беше, че когато минаваха покрай мене, те промърморваха нещо на арменски и ми се смееха в лицето. В този момент аз реших да ги убия". По-късно той убива единия, събудилите се военни му попречват да убие и втория. Две години след това Унгария осъди азербайджанеца на 30 години затвор без право на помилване. Съдът взе предвид не само жестокостта на Рамил Сафаров, но и факта, че "по време на следствието и процеса той не прояви никакви признаци на разкаяние от деянието си".

Но на 31 август т.г. Унгария в съответствие със Страсбургската конвенция от 1983 г. "За предаване на осъдени лица" изпълни молбата на азербайджанската страна да й бъде предаден Рамил Сафаров. Вместо обаче да го прати в затвора, за да доизлежи присъдата си, Азербайджан посрещна убиеца като национален герой. Президентът Илхам Алиев го помилва незабавно, бившият затворник бе повишен в чин майор, получи къща и заплата за последните осем години. Според депутата Мубариз Гурбанли от управляващата партия "Ени Азербайджан" "освобождаването на Сафаров е логично продължение на вниманието към нашите патриоти и хора с национален дух". Между другото Рамил Сафаров нееднократно е бил предлаган за награждаване със званието "Герой на Азербайджан". Той бе обявен за Човек на годината (за 2005 г.) от радикалната Националдемократическа партия на Азербайджан, а националният омбудсман Елмира Сюлейманова заяви, че "Сафаров трябва да стане пример на патриотизъм за азербайджанската младеж".

След помилването му разгневена Армения незабавно скъса дипломатическите отношения с Унгария, което е безпрецедентен случай - досега няма постсъветска държава, която да е предприела такъв ход към страна - членка на ЕС и НАТО. На заседание на арменския Съвет за сигурност Серж Саркисян обвини Будапеща в нарушение на обещанието си, "дадено преди няколко дни", че убиецът Сафаров няма да бъде екстрадиран в страната си. Последва споменатото вече изявление на Саркисян, че страната му е готова да воюва със съседа враг. Военният министър Сейран Оганян дори издаде заповед да се "повиши бойната готовност на войските". Последва и решението на арменската опозиция да внесе отново въпроса



за признаването на независимостта на Нагорни Карабах



Преди две години подобен опит удари на камък заради нежеланието на властите в Ереван да нарушат мирните преговори за областта, но сега емоциите могат да вземат връх.

Раздор настъпи между Унгария и Азербайджан. Унгарските власти опитват да се изкарат измамени от коварството на Баку. "Будапеща смята за неприемливи и осъжда действията на Баку, които противоречат на международното право и на обещанията, дадени от азербайджанската страна", заяви унгарското Външно министерство. То привика азерския посланик Вилят Гулиев и му показа писмо на Министерството на правосъдието в Баку, уверяващо, че Сафаров ще излежи присъдата си в Азербайджан. Унгарската констатация, че действията на Баку противоречат на международното право не е съвсем точна. Според споменатата Страсбургска конвенция от 1983 г. приемащата страна може да промени присъдата в съответствие със своите закони. Така че Баку има своите формални основания да твърди, че е действал според международното право и че може да амнистира Сафаров, след като той е излежал 8 години в унгарски затвор. Колкото и Унгария да се опитва да се самооневини, зад поведението й прозира политическа търговия. Азербайджански високопоставен представител разкри пред "ИЮ Обзървър", че президентът Илхан Алиев е изкопчил съгласието за пускането на Сафаров лично от унгарския премиер Виктор Орбан. Това станало след азерска оферта да се купят унгарски държавни облигации за 2-3 млрд евро. Ако това стане, Унгария комай ще е единствента страна от ЕС, в която ще бъдат



налети толкова пари от постсъветското пространство



Известно е обаче, че Орбан е на нож с ЕС, а и страната му е в нелеко финансово състояние. Той търси възможност да си поразвърже ръцете спрямо ЕС и в този смисъл офертата на Баку е добре дошла. Нищо чудно обаче Брюксел пак го дръпне за ухото. Така или иначе Унгария не е толкова невинна, колкото се опитва да се изкара - и не случайно посолствата й в редица европейски страни, включително и у нас, станаха арена на протести на местните арменски общности, които открито заявиха, че Будапеща на практика е изтъргувала затворника срещу 3 млрд. евро. Днес в София се очакват нови протести пред унгарското посолство, които съвпадат с квалификациите за Световното първенство по футбол между България и Армения.

Играта на Азербайджан е друга. Наскоро в туркменската столица Ашхабад се състояха многостранни преговори за изграждането на нов газопровод с участието на Туркменистан, Азербайджан и Турция. Както съобщи в."Российская газета", на преговорите е участвал еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер - идеята е газът да достига и до Европа, заобикаляйки Русия. Основният обаче играч в проекта е именно Азербайджан - неговият дял в начинанието е 80% И безцеремонността, с която Баку превърна един престъпник едва ли не в светец, говори, че азерите не просто осъзнават какъв енергиен коз държат, но смятат да го разиграват на политическата сцена, в сферата на регионалната и международната сигурност. Политиката трябва да се чете между редовете и подтекстът на триумфалното посрещане на Сафаров подсказва, че Баку не е доволен от преговорния процес за Нагорни Карабах, над който той иска да си върне контрола. Процесът се води с посредничеството на т.нар. Минска група начело с Русия, САЩ и Франция. Посрещането му показва още, че Баку не е чужд и на силов, провокативен подход за решаването на този проблем. А и горещите глави в Баку сигурно му подшушват, че международната конюнктура е благоприятна да загърмят азерските оръдия край Нагорни Карабах, тъй като сега политиците са се вторачили в Сирия и Иран, Евросъюзът е болен заради дълговата криза в еврозоната, а и САЩ ще са като "куцото пате" по време на президентските си избори.

При всички морални симпатии към позицията на Армения по случая "Сафаров" да се обяви готовност за война по такъв повод е повече от емоциален изблик, отколкото трезва преценка и стратегическо виждане. И не случайно дни след войнственото президентско изявление външният министър Едуард Налбандян заяви, че Ереван



няма намерение да прекратява преговорите



по карабахския въпрос. Как обаче се позиционираха останалите сили? Евросъюзът счете за нужно само да призове двете страни да не допускат нарастването на напрежението - и нито намек за укор към "стратегическия партньор" Баку. Дали тази реакция вече не е заредена с азерски газ? Като че ли най-принципна позиция заеха двете страни, които всъщност си съперничат в постсъветското пространство - Русия и САЩ. А също и НАТО. Те осъдиха освобождаването на Сафаров, което според тях е в разрез с усилията да се намали регионалното напрежение. При обиколката си в Кавказ миналата седмица генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен пренебрегна дипломатическата учтивост и скастри азерската страна не сама в Ереван, но и в Баку. Дори Турция, главният съюзник на Баку, се почувства затруднена и объркана от поведението му, твърди "ИЮ Обзървър".

Именно тази реакция на четирите страни дава основание да се предположи, че Баку все пак няма да посмее да натисне спусъка. И съответно до нова война едва ли ще се стигне. Нищо чудно Алиев да си дава сметка, че газовият му коз може и да не е всесилен. Но кой знае.