Виктор Пасков, лека му пръст, има един чуден разказ: Big business. Героят на разказа - беден наш емигрант хуманитарий в Париж (всъщност самият автор), се вози с метрото, за да иде на среща с милионер, питаейки надежди, че от общия им проект ще стане голяма далавера - Big business. По пътя просяк иска от автора пари под предлог, че е жертва на режима на кървавия диктатор Чаушеску. Нашият му отвръща нещо на български и изведнъж се оказва, че просякът също е българин. Писателят резонно пита: що се правиш на румънска жертва, а не на българска, бе?

Онзи отвръща, че от Живков не могат да се изкарат пари - кой го знае Живков в Париж и по света... Един вид и на диктатор не случихме. Не беше достатъчно кървав, за да изкараш с него някой франк или долар. Но румънските просяци в парижкото метро биели и гонели българите от печелившите централни станции към покрайнините, щото им посягали на препитателния диктатор, жали се просякът, докато черпи писателя по-сетне (все пак първият работи, печели)...

Поетът Осип Манделщам случил на диктатор. За стихотворението си "Мы живем, под собою не чуя страны. // Наши речи за десять шагов не слышни"*, написано за Сталин и открито при обиск в дома му, заплаща първо с лагер, после със смърт. Според някои печални свидетелства преди смъртта си бил докаран дотам, че чегъртал замръзналите стени на помийната яма от глад. Вече не говорел,



подскачал в изпокъсани парцали,



скимтял и се движел в полуживотинско състояние

Преди три дни за Манделщам говорят с апломб в центъра на Москва американци, французи, австрийци, италианци, китайци, испанци и какви ли още не - включително руснаци, разбира се. Всичко това на представителен конгрес по литературни въпроси, с много началства и усмивки. На Манделщам вдигат паметници, превеждат го по цял свят... Нобелови лауреати като Йосиф Бродски го смятат за един от най-големите поети на света.

Бродски също случил на диктатори. За приказки срещу властта тя го осъжда за тунеядство и го заточава в затънтено село. Найман пише, че когато осъдили Бродски и го отправили на север, Ана Ахматова казала: "Каква биография правят на нашия рижко! Като че нарочно е наел някого!"

Найман тогава я попитал за поетическата съдба на Манделщам и не смята ли тя, че гражданската му съдба я засланя по някакъв начин. "Идеална му е съдбата" - отсякла класичката.

Идеална. Не знам дали той е мислел точно това край ямата. Ако изобщо е мислел над такива теми. За да мислиш над подобни теми, че дори за по-сложни - примерно дали да се превежда Манделщам с рими или без, е по-добре да си на маса с италианско вино и лангуста пред себе си...

Така по-късно направил Йосиф Бродски, вече емигрант, по-успешен от Пасков, когато се запознал с една от "италианските си връзки" - съвсем младичката тогава Серена Витале, в италиански ресторант. Серена (жизнена и все още атрактивна дама) разказва това по време на едно от конгресните заседания. Бродски бил словоохотлив, а Серена, скромно седяща в края на масата, вметнала, че превеждала Манделщам. "С рими или без рими?" - попитал строго Бродски. "Без рими, разбира се" - отвърнала тя. "Не може така! - възмутил се световноизвестният вече поет, - трябва с рими! Без рими да се превежда Манделщам, е все едно река Нева без..." "Без крайречни булеварди?" - предположила Серена. "Не! Без мостове!" - отсякъл той.

По-късно се сприятелили, тя превела няколко стихотворения от Бродски. Той звънял, тя звъняла, виждали се. "Веднъж го попитах какво е имал точно предвид под това "Нева без мостове"? Защото ръзсъждавала над него. "Е, нищо, не ми се получи... Поетите понякога... говорим и глупости" - отвърнал. Вече се познавали твърде добре, за да си казват такива неща.

Серена живо се смее и намига. Тя се казва Витале, не знам какво е на италиански, но изглежда свръхвитална все още.

Мисля за биографията, мостовете, словесността и нашето там място. На Литейния мост на Нева артгрупата "Война", където влизаше и най-хубавата от пуси-райътките, изрисува



огромен седемдесетметров фалос



за секунди с боя. Провокация срещу властта. Може би се надяваха на затвор. Обаче някакъв фонд им даде награда за модерно изкуство.

По-късно се наложи да се пее в храма "Христос Спасител", този път вече дойде и присъдата... Биография? Да, важно нещо.

Нашите биографии са, ако се върнем към Пасков, по-сиромашки. Не че липсват диктатори - мащаб им липсва. И назаем от Румъния да вземеш, не е голяма разлика. Румънската поетеса Ана Бландиана ми каза преди няколко години тъжно: "Май свободата на словото уби словото". Имаше предвид тиражите си, когато режимът на Чаушеску я репресираше, и сега, когато има свобода да печата каквото ще.

Разбира се, не може да е права. Що за свобода и що за слово, ако едното бие другото. Те са почти синоними, особено за литературния човек.

Докато ме изпраща близка поетеса от Переделкино за летището в Шереметиево, то - понеже шофьорът й се разболял, ми поръчва такси. Почвам нещо да съобразявам, сигурно ми проличава. "Платих го, не се притеснявай - казва ми тя, - че ти си ми на гости!" Изпъчвам се: "Аз не се притеснявам, но не трябваше да плащаш, ние сме страна... с голяма финансова стабилност... петдесет долара са нищо за нас...** - почвам да говоря глупости, сигурно във връзка с горецитирания Бродски.

Нещата винаги имат връзка, ако сте забелязали.

-----

* Уж живеем, но всъщност не дишаме тук.

Уж говорим, но никой не чува и звук. (Превод Б. Ламбовски)

**Горе-долу цената до въпросното летище днес с такси.