Варненската община Бяла рядко влиза в полезрението на медиите. Тя трудно би оглавила класация. Нито е най-посещавана от туристи, нито разполага с географски и културни дадености като Балчик и Каварна, нито притежава романтиката на Несебър. Но Бяла последните години се превръща в морската столица на културата. При това безплатна за посетителите. И без протегната за подаяния ръка към държавата.

Навръх икономическата криза общината финансира изключително ценни археологически разкопки, направила си е исторически музей, организира ред културни прояви. В летните месеци хората всяка вечер се стичат към площада, но не за чалга концерт, а заради пленери, дървопластика, джаз представления, театрални постановки. Всичко, както казахме, е по социалистически безплатно. За да посетиш представление на Стоянка Мутафова например или да слушаш квартет "Интро", се изисква единствено желание. Творческият процес също наподобява отминалите времена. Той включва покана на творци, настаняването им, нагощаването им, създаването на неизменните условия за покой и вдъхновение, снабдяването им с материали и подобаващ хонорар. След като музата навести хората на изкуството, те ваят или рисуват произведения, които остават в Бяла. Така дървени фигури красят улиците и градинките, картини - коридорите на учрежденията. Естествено, всичко си има цена - плаща общината.



Но, вярвайте, никой не възразява



Бяла съвсем не е някакъв интелектуален остров, нито пък местната управа е обладана от идеята за превземане на културни хоризонти. Това си е обикновена морска община с предимства и недостатъци. Богата е, местните приходи са 3.5-4 млн. лв. годишно. Хотелски мастодонти, които не се знае кога ще бъдат напълнени, хвърлят сянка на морето. Хората са кът (2200 в градчето, и още 1100 в селата), но липсата им не се усеща сред малката общинска територия. Съществуват и дивни кътчета, пълни с наши и чужди летовници, което пък създава проблеми с чистота. И все пак Бяла има някои отличителни особености. Разрастването на градчето става с изграждане на прилежащата инфраструктура. Общината е сред челниците в България по реализиране на европейски фондове (като отношение между абсолютната им стойност спрямо собствения бюджет). И, разбира се, провеждат се много безплатни развлечения за жителите и туристите. Местната управа е разбрала, че



туризъм няма как да се развива без тях



В края на май стартира симпозиум по дърворезба. Участваха шестима майстори. През юни се проведоха концерти на наши и чужди фолклорни състави, изложби, събор на читалищата. През юли започна пленер с участието художници от 8 държави. През август бе Седмицата на морето, изявиха се ансамбъл "Българе", духов оркестър "Москва". Площадът бе пълен и на 6 септември, когато за празника на града пяха Николина Чакърдъкова и Неврокопският ансамбъл. Между другото се проведоха представленията "Парижки лудории" (с участието на Стоянка Мутафова) и "Квартет за двама" (Искра Радева и Антон Радичев). Детски пиеси, самодейни танци, конкурси по волейбол и най-красив плажен замък допълниха културния афиш, така че да няма летен ден без проява. Повечето от събитията стартираха преди 3-4 години и се превърнаха в ежегодни.

Кметът Атанас Трендафилов не е сред най-приказливите хора. Любезен е, но личи, че да бъбри с журналисти не му е първото удоволствие. Всъщност като бивш полицай той разбира от хора - повечето му подчинени са млади и разтропани люде, които като пчелички събират мед и... еврофондове. В момента Бяла реализира проекти за 20 млн. лв. И тъй като Трендафилов е от ГЕРБ, няма как човек да не помисли, че общината е привилегирована за финансиране. "Първите три проекта спечелихме по времето на тройната коалиция", контрира кметът.

На фона на собствените и европейските приходи стотината хиляди лева за култура (за проявите през тази година са заделени 140 000) са нищожно малко. И все пак други общини не се хабят да харчат по такива пера.



Може би най-голяма културна стойност



имат археологическите разкопки на нос Свети Атанас. Един от спечелените проекти е за консервация на руините, но самата археологическа дейност е финансирана от общината. През първите три години в разкопките са инвестирани 250 000 лв., а през настоящата ще отидат още 150 000 лв. Резултатите не закъсняват. На носа е разкопана византийска крепост, изяснена е укрепителната й линия. Екип, ръководен от варненския археолог доц. Валери Йотов, проучва раннохристиянски комплекс, който включва трикорабна едноабсидна базилика с притвор, две кръщелни, кладенец за светена вода, жилище на главния свещеник, две пещи за битова керамика и винарна. Най-голямото откритие досега е златен пръстен от втората половина на VI век, който е единственият, намерен в църковен комплекс. Открит е пред входа на жилището на първосвещеник, вероятно епископ.

Част от находките са изложени в музей в центъра на Бяла, който отвори врати малко след началото на разкопките. Всъщност помещението е ритуална зала, която общинското ръководство е счело, че трябва да използва по-пълноценно. Има какво да се види - мраморна византийска маса, старобългарски руни, антични готварски съдове. Няма смисъл да припомняме, че входът за посетителите е свободен, оставена е само урна за дарения. Издръжката на музея се изчерпва със заплата на момичето, което разказва на туристите за експонатите, както и режийни разходи. Така Бяла показва, че за да направиш музейна сбирка, не се изискват чак толкова много средства.

Не всичко обаче е рози. Край близкото село Горица се намира плажът Карадере, който през лятото е препълнен. Българи и чужденци се установяват там за месеци, липсата на път, инфраструктура, условия, не ги отблъсква, напротив - привлича ги. В резултат малкото контейнери в Горица се препълват,



плъзва мръсотия,



появява се риск от зарази. Хора от селото поискаха наскоро още контейнери, по-редовно сметоизвозване, табели, план за управление, но отговорът на Трендафилов е, че няма кой да плати за тази дейност. Общината не притежава околните земи, собствениците са богати и известни българи. "Какво печели общината, когато хората ходят там и им е готино? Плажът е държавен, имотите - частни, за хората е удоволствието, а на нас какво остава - боклука ли?", пита Трендафилов. Кметът твърди, че сметоизвозването в Горица се извършва според графиците на общината, т.е. няма дискриминация. Жителите на селото пък отвръщат, че все някой трябва да реши екологичния проблем и това е общината, която не може само да изчислява приходи и разходи, а следва да изпълнява социални функции. "Хората по света са го измислили, трябва да има къмпинг", казва Трендафилов. Но къмпинг няма, тъй като никой от собствениците на земя не е сметнал, че има инвестиционен интерес от него. Очевидно проблемът ще влезе и в следващото лято.

Бяла обаче си остава с потенциал за туризъм. Почти всички летовници тази година бяха руснаци. А културният афиш бе българо-руски. Българи и руснаци предпочитат културата да им е безплатна. Всъщност едва ли има човек на света, който би отказал музика или театър срещу свободен вход.