Френският президент Франсоа Оланд даде урок на България и Румъния как се интегрират роми точно за началото на учебната година. От интервюто му в неделя пред телевизия ТФ1 научихме първото правило за добри обноски, което гласи: "Не ме гледайте какво правя, а слушайте какво ви говоря".

Само преди три седмици неговото правителство обяви амбициозен план за интегриране на ромите чрез отваряне на френския трудов пазар за българи и румънци и заедно с това ги погна, както предшественикът му Никола Саркози не ги е гонил. През август 2000 роми бяха отправени "доброволно" и с полицейска "подкрепа" към родните си страни, а до края на септември се очаква да станат 7000. Предишните две летни кампании за експедиране на роми се развиха по-сдържано. Обвиненията срещу Оланд, че е флегматичен президент в сравнение с хиперактивния Саркози, се опровергаха поне в ромските катуни, които наброяват 15 000 пришълци от България (10%) и Румъния (90%).

"Аз ускорявам, ускорявам...", увери Оланд в телевизионното си обръщение към французите, които вече се питат кога най-сетне ще започнат промените в живота им, обещани от новия президент. Фактите са налице. За четири месеца на власт Оланд постигна онова, за което на Саркози му трябваха цели осем месеца - отбеляза спад на популярност с 11%. За да си върне обичта на избирателите, той се възползва от опита на своя предшественик - втурна се да изрива ромските лагери под одобрителния поглед на 80% от французите. Затова най-популярният член на правителството в момента е вътрешният министър Манюел Валс, който е главен изпълнител на санитарната операция. Бедата е, че двамата полагат сизифовски труд,



защото изгонените роми все се връщат,



както се е връщал търкаляният по стръмнината нагоре камък на Сизиф.

Ако Оланд помнеше есето на Албер Камю "Митът за Сизиф", щеше да знае, че "пораженията на човека са присъда не над обстоятелствата, а над самия него". За мъките на Сизиф носи отговорност не гравитацията, а самият той, както за проблемите на Оланд с ромите вината не е в различната привлекателност на държавите, откъдето произхождат. Според природните закони камъкът винаги ще бъде дърпан от гравитацията, както според социалните закони държавите с по-висок стандарт имат по-силен магнетизъм както за ромите, така и за другите бедни хора. Урокът на френския президент за България и Румъния обаче трябваше да ги убеди в обратното: проблемът не е в силата на привличане, а в силата на отблъскване. Ромите се насочвали към Франция, защото родните им държави ги прокуждали. "Неприемливо е тези хора да бъдат гонени от страните си, да се изселват и да идват във Франция, за да търсят убежище в условия, при които не могат да упражняват икономическа активност", заяви той невъзмутимо, сякаш обясни очевидна истина.

Политическото послание, което трябва да бъде възприето от Европа и света, е следното: Недейте да критикувате Франция, защото не тя пъди българските и румънските роми - пъдят ги собствените им държави. Следователно на международно осъждане трябва да се подложат България и Румъния. За целта не е нужно да се представят доказателства. Достатъчно е, че го твърди една от най-влиятелните държави в Европейския съюз. Намерението на Париж да превърне следващия Европейски съвет в трибунал над България и Румъния заради ромите трябва да се посрещне с



максимална бдителност от София и Букурещ



Франция не е самотен воин и поне още няколко държави в Западна Европа показват същата или завоалирана нетърпимост към ромите от Изтока, възползвали се от правото си на свободно движение като останалите европейски граждани. За да не се опозорят с расизъм и ксенофобия, те биха лепнали с лекота клеймо върху България и Румъния като гонители на роми.

България знае какво значи международна изолация заради дискриминиране на етнически и религиозни малцинства. Навремето Тодор Живков нехаеше за външния натиск, когато прокарваше "възродителния процес" спрямо мюсюлманската общност. Турция се обърна за помощ към мюсюлманския свят и България бе поставена в "черния списък" на организацията Ислямска конференция, където престоя дълго след падането от власт на Живков. Интересно е, че по време на "голямата екскурзия" през лятото на 1989 г. Франция бе сред държавите, които показваха сдържаност в критиките си срещу "възродителния процес". На конференцията в Париж през май-юни 1989 г. за човешкото измерение на хелзинкския процес тя не даваше тон за осъждане на България, въпреки че като домакин можеше да поеме такава роля. Обяснението бе, че поради проблемите със своята голяма мюсюлманска общност не би желала да налива масло в огъня.

Сега обаче тя вижда шанс да се отърве от дразнещия проблем с ромите, като



изфабрикува антиромски гонения в България и Румъния



Колкото и да изглежда абсурдно, Европейският съюз може да се настрои по нейния камертон. Политическите решения не винаги произтичат от обективните факти. Да си спомним как Евросъюзът затвори за свое успокоение четири реактора на АЕЦ "Козлодуй", без да се интересува от техническите експертизи за тяхната безопасност. Няма нищо по-просто две държави, които и без това са в европейска полуизолация като негодни за Шенгенската зона въпреки покриването на нейните критерии, да бъдат натикани още по-далеч в европейския ъгъл. Това няма да намали желанието на техните роми да пътуват на Запад, но ще даде оправдание на западните държави да ги експулсират без задръжки.

Ако Оланд продължи да се държи като учител на България и Румъния, трябва да бъде помолен следващия път да онагледи урока си, защото двете балкански държави все пак разбират от модерни методи на преподаване. На първо време трябва да ни покаже поне един интегриран български или румънски ром във Франция или ако не намери подходящ пример, да ни покаже как френските роми (наричани житани и пътуващи хора) са интегрирани да живеят сред другите французи, а не встрани от населените им места. Вътрешният министър Манюел Валс подписа завчера в Букурещ споразумение за пилотно интегриране в Румъния на 80 изгонени от Франция ромски семейства. Ще проследим с голям интерес тяхната съдба, като им пожелаваме да им хареса в родината повече отколкото във Франция, за да не помислят повече за връщане на Запад. Само че тогава дали френските житани няма да се отправят към Изтока?