България си мислеше, че има проблем с АЕЦ "Белене", но се оказа, че по-спешният й проблем е в АЕЦ "Козлодуй". Държавата е заплашена от съд за неизпълнени задължения по изграждането на два нови реактора в "Белене", а Брюксел й даде краен срок, замисли надзор и се закани да я санкционира и без съд за неизпълнени задължения по демонтирането на четири стари реактора в "Козлодуй".

Едва ли ще се намери друга страна, която така системно да вреди на своите стратегически интереси, стремейки се да угоди ту на един, ту на друг задграничен ментор на сменящите се правителства. Краткосрочните цели, които могат да се решават в рамките на един мандат, обричат българската енергетика на



плавен преход към свещите и газените лампи



Вече няма дори полуграмотен европеец, който да не е разбрал, че първите четири реактора на АЕЦ "Козлодуй" бяха затворени технически необосновано и по политическа поръчка. Признава го дори Съветът на ЕС, който изразява мнението на всичките 27 правителства в Евросъюза. В предлагания от него регламент за окончателно ликвидиране на спрените под брюкселски диктат ядрени реактори в България, Словакия и Литва се казва: "Това ранно затваряне представляваше изключителна финансова тежест за държавите членки, която не бе съизмерима с икономическия потенциал на засегнатите държави. В признание на този факт и като акт на солидарност Европейският съюз се ангажира да продължи да предоставя допълнителна финансова помощ за извеждането от експлоатация на тези реактори".

Съзнавайки вината си, Евросъюзът фактически се съгласи да я изкупи с финансови компенсации, които от 2014 г. ще имат второ продължение. До края на 2013 г. те ще възлязат общо на 2.848 млрд. евро за трите държави, или 868 млн. евро за България (четири реактора), 613 млн. евро за Словакия (два реактора) и 1.367 млн. евро за Литва (също два реактора, но от чернобилски тип). А в дългосрочния бюджет за 2014-2020 г. добавката за трите държави ще бъде общо 552.6 млн. евро, или 208.5 млн. евро за България, 114.8 млн. евро за Словакия и 229.3 млн. евро за Литва. Сумите са определени с ясното съзнание, че са недостатъчни. В проекторегламента пише, че "въз основа на текущите оценки на разходите за извеждане от експлоатация това означава 668 млн. евро за България, 1140 млн. евро за Литва и 321 млн. евро за Словакия". Освен това се добавя, че демонтажът на преждевременно спрените блокове няма как да приключи до 2020 г., защото "бюджетните кредити за плащания ще продължат още няколко години, най-вероятно поне до 2021 г. за "Бохунице" (Словакия) и "Игналина" (Литва) и до 2024 г. за "Козлодуй". Тези бюджетни кредити ще бъдат предмет на преразглеждане до края на 2015 г. в рамките на междинна оценка". Но и тези срокове няма как да са окончателни, защото "текущите дати на завършване на извеждането от експлоатация са: блокове 1-4 на "Козлодуй" - 2030 г.; блокове 1 и 2 на "Игналина" - 2029 г.; блокове 1 и 2 на "Бохунице V1" - 2025 г."



Ядрената бъркотия,



в която Брюксел забърка и себе си, и трите държави, личи от следните текстове в документа: "При разделянето на общата сума между трите отделни програми се взема предвид, че България трябва да изведе от експлоатация 4 блока, Словакия - 2 блока и Литва - също два блока, за които не е наличен предишен опит в извеждането от експлоатация и видът и количеството на съответните материали са от различен порядък". Тук трябва да се добави, че в никоя европейска държава няма такъв опит и не се знае как да бъдат загробени най-безопасно реакторите. Вторият голям конфуз прозира от признанието, че "по исторически причини трите държави членки не разполагат с необходимите финансови средства. Като се има предвид, че реакторите бяха спрени преди приключването на техния предвиден по проект експлоатационен срок и че събирането на достатъчно средства за извеждане от експлоатация (напр. законовото задължение за събиране на средства в Германия) отнема около 25 години, трите държави нямаха възможност да заделят достатъчно средства."

Въпреки това обаче Брюксел настоява "за гарантиране на прехода към пълно финансиране от страна на държавите членки за завършването на безопасното извеждане от експлоатация". Еврократите разсъждават по следния начин: "Допълнителната помощ за проекти в енергийния сектор би довела до нарушаване на конкуренцията и продължаващото високо равнище на финансова помощ от Евросъюза не би било достатъчен стимул за държавите членки да поемат пълната финансова отговорност за завършване на извеждането от експлоатация. Затова "финансирането по тази нова програма следва да се предоставя на постепенно намаляващи траншове". С други думи - постепенно ще ви спрем кранчето, а нататък се оправяйте сами.

Но за да не шикалкавят трите държави, след като Брюксел им скрие моркова,



ще им бъде показана тоягата



За целта ще бъдат поставени под близко наблюдение от Еврокомисията, Европейската сметна палата и ОЛАФ - службата за борба с измамите, които ще следят дали отпуснатите суми се използват само за развинтване на гайките на турбините и реакторите, а не както досега 43% от парите да отиват за смекчаване на общия негативен ефект в националните енергийни системи. Новата европейска помощ ще бъде "насочена към мерки за достигане на необратимо състояние в рамките на процеса на извеждане от експлоатация, донасяйки по този начин най-голямата добавена стойност на Евросъюза, докато се гарантира преходът към финансиране от държавите членки за завършването на извеждането от експлоатация. Крайната отговорност за ядрена безопасност остава за съответните държави членки, което също предполага крайната отговорност за нейното финансиране, включително финансирането на извеждането от експлоатация".

Щом се види, че от набедените за негодни реактори вече не става нищо, парите от Европа ще секнат. Потърпевшите държави ще бъдат оставени да се оправят както могат. Затова пък "финансовите интереси на Евросъюза следва да бъдат защитени чрез прилагането на пропорционални мерки през целия цикъл на разходи, включително предотвратяването, разкриването и разследването на нередности, възстановяването на загубени, погрешно платени или неправилно използвани средства и където е необходимо, налагането на санкции".

Това е бъдещето на половината мощности в "Козлодуй", но не е ясно



какво е бъдещето на ядрената безопасност,



защото спрените реактори са най-безопасни, докато са в сглобен вид. Изваждането от тях на "големи компоненти", както настоява проекторегламентът, означава, че те трябва да отидат в някакво хранилище, където да бъдат съхранявани в стабилно състояние неизвестен брой години до спадане на радиацията им до безопасно равнище. Като се знае, че в България е трудно да се намери място за бунище за битовите отпадъци на София, не е ясно кое населено място би дало терен за ядрено бунище. Докато не се реши този въпрос, не бива да се бърника в реакторите, но Брюксел вече няма търпение и скъсява сроковете. Перспективата е България да започне един ден да връща отпуснатите й от ЕС пари като санкции за забавен демонтаж на ядрените блокове.

На фона на този реален и наистина много тежък проблем разместването на реактори между "Белене" и Козлодуй" е вън от дневния ред в Европа. Борисов вкарва държавата в допълнителна бъркотия, която най-вероятно ще я изложи и пред Вашингтон, защото обещанието му към американците, че те ще монтират в седми блок на "Козлодуй" руския реактор за "Белене", е най-малкото прибързано. Ако беше питал руснаците дали са съгласни да разнася техническата им документация от държава в държава, може би нямаше да ги разгневи толкова много. Фирмите се пазят от технически шпионаж дори в производството на прах за пране - камо ли на ядрени реактори.

Борисов има по-малко от година до края на мандата си. Надеждите му за втори и трети мандат може да не се оправдаят. Затова отговорното държавно мислене означава да не излага енергетиката й на повече рискове, които неизбежно ще бъдат дългосрочни. Ако не иска след него да говорят, както той говори за тройната коалиция, все още не е късно да избере разумната посока.