Наскоро рейтинговата агенция "Фич" предупреди, че може да намали кредитния рейтинг на испанската автономна област Каталуня в спекулативна категория, изразявайки притеснението си за финансовите проблеми на големия регион. "Решението отразява несигурността относно предоставянето във времето на финансиране чрез регионалния фонд, създаден от централното правителство, от който Каталуня вече поиска над 5 милиарда евро, се казва в изявление на агенцията.

Тези искания дойдоха, след като през юли правителството в Мадрид заяви, че ще създаде нов механизъм за ликвидност, за да помогне на регионите да изплатят дълговете, който обаче все още не функционира. "Няма да приемем политически условия за помощта", заяви говорителят по икономическите политики на Каталуня - Франсеск Омс, като обясни, че ще прибегне до фонда за ликвидност, за да изиска своите пари. Каталуня е в конфликт с централното правителство заради строгите цели за намаляване на дефицита, наложени на регионите. Регионалното правителство вече намали заплатите в публичния сектор и замрази инвестициите в инфраструктурни проекти. Дефицитът на Каталуня е 3.7% от БВП за м.г. "Да поискаш помощ от Европа и да се обърнеш към испанската държава са две различни неща. Защото парите, които искаме, са тези, които плащат самите каталунци и които управлява испанското правителство. В случая с Европа не става въпрос за парите на испанците, а за тези на други държави", допълни Омс. Каталуня трябва да подаде официално молба до финансовото министерство, което следва да й отговори. С дълг в размер от 48 милиарда евро регионът е начело на най-задлъжнелите автономни области в глобален мащаб.

Очаква се в края на този месец испанският премиер Мариано Рахой да се срещне с президента на Каталуня Артур Мас. Той най-вероятно ще предложи фискален пакт, който ще даде на областта неин собствен данъчен орган. Според правителствени източници най-важното за Рахой в момента е да може да разчита на подкрепа от автономните области, за да затвърди позицията на Испания в трудния европейски контекст. Ако срещне съпротива от страна на Рахой за фискалния пакт, Мас се очаква да насрочи предсрочни местни избори, за да се опита да спечели абсолютно мнозинство в регионалния парламент, където в момента управлява със съюзници от други партии. С по-широка подкрепа той би могъл да настоява пред Мадрид за повече автономия.

Каталунците се оплакват, че плащат милиарди евро повече под формата на данъци, отколкото получават от Мадрид. Ръководителят на областта Артур Мас не веднъж намекна, че може да поиска независимост, ако не получи повече контрол върху данъците. "Ако не можем да постигнем финансово споразумение, пътят към свободата за Каталуня е отворен", подчерта той. Проучване на общественото мнение през юли показа, че за първи път повече от половината от 7-те милиона жители на Каталуня са "за" отделяне от Испания. Не случайно почти веднага след това местните власти организираха масова демонстрация в Барселона, в която участваха над 1.5 млн. каталунци, които поискаха независимост от Испания в деня на областта Каталуня. Те издигнаха лозунги като "Каталуня - новата европейска държава". Икономическата криза, засегнала тежко и еврозоната, също има отражение върху протеста. Събралите се обвиниха властите в Мадрид за кризата, в която е въвлечена и областта.

През август бе съобщено, че растящият брой от силно задлъжнелите области в Испания въстават срещу поръчката на правителството на премиера Мариано Рахой за силно понижение на техните бюджетни дефицити. Това може да затрудни усилията на испанския кабинет да убеди Европейския съюз и инвеститорите, че страната може да управлява своите финанси и да засили очакванията, че в крайна сметка ще се наложи оказването на официална международна финансова помощ. Мнозинството от 17-те испански региона се съгласиха на тяхна съвместна среща да намалят своите бюджетни дефицити до 0.7% от БВП на съответните регион през 2013 г., но икономически мощната област Каталуня (и една от най-дългово обременените области) бойкотира тази среща, като в същото време финансовият шеф на друг голям регион - Андалусия, напусна срещата в знак на протест.

Малко преди големия протест в Барселона законодателите в каталунската община Сан Педро де Tорельо направо обявиха независимостта на своята територия от централното правителство на Испания. Местните депутати приеха проект за резолюция "За свободна каталунска територия". В допълнение те призоваха парламента на Каталуня в рамките на два месеца да приеме с единодушие резолюция за националния суверенитет на автономната област и да проведе референдум по въпроса. Авторите на текста на резолюцията предложиха парламентът на Каталуня незабавно да създаде свое собствено Министерство на финансите и Национална банка, данъчно управление и Министерство на правосъдието. В допълнение те призоваха да се обяви пред международната общност началото на процеса на отделяне на Каталуня от Испания.

Според политическия анализатор Федерико Хименес испанското правителство не трябва повече да отстъпва пред сепаратистите. "Едно напускане на Каталуня няма да навреди чак толкова на Испания, като такава крачка ще е в ущърб най-вече на самите каталунци", смята той. На първо място става дума за испанския пазар, на който се реализират 90% от каталунските произвеждани стоки. Хименес дори смята, че много испанци биха били доволни повече "да не хранят" сепаратистите. С това не е съгласен каталунският икономист Хавиер Орхако. Той признава, че голяма част от населението в областта е жертва на "пропагандата на сепаратистите", но друга част от тях не приемат отделянето от Испания и подобна крачка би била "истинска трагедия" за тях. Според Орхако немислимо е да се подкрепя разпадането на испанската държава, защото това ще бъде страшен удар за испанската икономика, която е тясно свързана с Каталуня, която въпреки проблемите е един от най-силно развитите промишлени региони в страната. През 2010 г. милиони каталунци пак протестираха срещу становището на испанския Конституционен съд, който излезе с решение, че няма законови основания областта да получи автономия, а каталунският език не трябва да измества испанския като основен при официалното общуване в областта.

Но, не само каталунците в Испания се борят за независимост. Едно отделяне на Каталуня би предизвикало верижна реакция. В резултат от дългогодишната дейност на баската сепаратистка организация ЕТА за постигане на независимост на Страната на баските вече са загинали 820 души за последните няколко десетилетия. В момента ЕТА е обявила спиране на огъня и води тежки разговори за започване на евентуални мирни преговори с властите в Мадрид, които обаче вече заявиха, че няма да участват в подобни разговори, докато баските сепаратисти не се разоръжат окончателно. Освен това подобни силни движения има в областите Галисия, Андалусия, Валенсия, Арагон и дори на Канарските острови. Именно затова двете основни политически партии в Испания - управляващата дясна Народна партия и лявата опозиционна Социалистическа партия, дори отказват да обсъждат възможността някои от областите да получи суверенитет. Те не веднъж заплашиха, че ще използват всички възможности, предвидени от конституцията, за да предотвратят подобни процеси. Остава само да се види дали все по-голямото затъване на икономиката на Испания няма все пак да доведе до още по-голямо радикализиране на различните сепаратистки движения, които междувременно обаче не се свенят да искат пари от Мадрид.