Интервюират някакво момченце в началото на учебната ни година, репортерката го пита чело ли е през лятото Вазов, Ботев и други класици, а момчето (очевидно от малцинствата), се почесва зад неумитото ушенце и казва нещо такова:
"Мене ми тава не требе"...
Първата наша реакция е на възмута - ефект, явно целен и от репортерката. Нека обаче не се поддаваме на първата реакция, и се замислим. Момченцето всъщност постулира най-важния принцип в съвременното образование - да се учи това, което е нужно. Постулира го, разбира се, въз основа на своя ограничен културен опит (явно по семейни причини) и собственото си невежество, но то е друг въпрос.
Учим ли тъкмо това, "което требе", и замисляме ли се "какво требе"? Момчето очевидно се замисля, нека се поздравим за честния му отговор, и за правото му да го каже публично, без страх. После ще се вайкаме защо не сме смогнали да го заинтересуваме с българските просветители и революционери.
Нека си представим още, че момче - пакистанче примерно, отвръща нещо подобно, когато го питат дали чете Корана... Най-вероятно за толкова дързък ответ ще го изплющят така, че ще му писнат ушите за години. Ще научи веднъж завинаги, че има един огромен авторитет, който се учи, дори наизуст, без да се обсъжда... Иначе болят уши. Също образование, впрочем.
Зад сегашните вълнения по повод фамозния филм за Мохамед в Youtube можем да видим сблъсък на цивилизациите, можем да видим религиозен фанатизъм, можем да видим геополитически интриги, но аз виждам преди всичко образователни проблеми. В историята на междуцивилизационните сблъсъци има още един подобен на горния отговор, даден уж от императора на инките Атахуалпа по време на срещата с отряда на Писаро през 1532 г. край Кахамарка в Южна Америка. Според вероятно разкрасената от испанските летописци история, на възкачения върху
красива носилка Атахуалпа била подадена Библия,
и му било препоръчано:
- Преклони се пред това!
Атахуалпа подържал странния и невзрачен предмет, и отвърнал нещо в духа на горецитираното момченце - мене ми не требе... Та той се прекланял пред Слънцето - могъщ и изгарящ бог, бил повелител на 6 милиона души, а някаква шепа чужденци го карала да се унизи пред нещо дребно и незначително, за което нямал и понятие... Атахуалпа презрително хвърлил книгата на земята. Тогава запукали мушкети, загърмели топове и се втурнали страшните за индианците конници. Около 200 испанци успели да изколят няколко пъти повече инки, да съборят и пленят върховния Инка, император Атахуалпа, и да накарат народа му да напълни една зала със злато, за да си откупи той живота.
Залата народът напълнил, но Атахуалпа все пак бил удушен на следващата година, а империята му завладяна.
Император Атахуалпа не знаел нищо за Исус Христос, нито за Матей, Марко, Лука и Йоан. По-лошото било обаче, че и той, и народът му не знаели за свойството на барута да се взривява мигом и да изстрелва оловни парчета с голяма сила. Нямали коне, не знаели как се приучват коне да носят хора, не знаели как се сплавя желязо с въглерод и от продукта се правят остри мечове, пики и саби...
Знаели много повече от испанците за нощното небе, но в случая не им свършило работа. Пак въпрос на образование.
Когато под образованост се разбира безкритично наизустяване на догми, то рано или късно води до обществен застой. И до прояви като тези в цитирания Пакистан. Някой си собственик на верига магазини там не се включил в протестите срещу филма "Невинността на мюсюлманите". По време на демонстрациите в Хайдерабад не си затворил магазините, както били поискали от него възмутените жители. В резултат въпросният Хаджи Насрули Хан бил арестуван от полицията,
а магазините му - разграбени
Освен това на Насрули повдигнали обвинение в богохулство, а радикалните ислямисти настояват за смърт.
Забележете съвпадението между разграбването на магазините на Насрули и златото, което испанците взели от инките под предлог, че става дума за Светия дух и вярата. Установил съм, че когато за религия и идеология почнат убийства, в крайна сметка се свършва със смяна на властта и заграбване на хубави неща. Аз пък така съм образован.
Чета още, че немското сатирично списание "Титаник" смята да публикува колаж с изображение на пророка Мохамед през този октомври, и вече е пуснало бившата първа дама на Германия - дългокраката Бетина Вулф, в прегръдка с воин на Аллаха и заглавие: "Западът е объркан. Бетина Вулф снима филм за Мохамед".
Дали и това ще ядоса някого? Вероятно. Но на сатирата това й е работата - да ядосва. То е част от нашите ценности, от нашата свобода, от нашата цивилизация.
А дали ни "требе" ли? Ми според ценза, приятели, според ценза.
|
|