Дебатът в Конгреса на САЩ миналата зима дали картофите трябва да бъдат ограничени в училищните столове е символичен за кризата в управлението на страната. Лобистите и други мощни групи по интереси доминираха в дебата. И не е изненадващо, че повечето американци са загубили доверие в своите лидери.

В отлично физическо състояние той е изкатерил най-високите върхове на Скалистите планини и може да послужи като лице на кампанията за здравословния начин на живот. Става дума за сенатора дeмократ Марк Юдол от щата Колорадо, който 14-а година е избраник в Конгреса на САЩ. От мястото си в Сената той говори за пицата и пържените картофи: "Нека бъдем откровени: всичко може да се опържи или да се натопи в мазнини."

Това е сърцевината на аргумента му срещу новите насоки за хранене в училищните столове, които президентът демократ Барак Обама искаше да въведе. Обама се бе опитал да раздели здравословната от нездравословна храна в училищата и да наложи повече зеленчуци - вместо пицата и пържените картофи. Но Юдол бе спечелил подкрепата на седем други сенатори в усилието си да блокира начинанието на Обама. И бе подготвил поправка 804 на законопроекта за разходите на Министерството на земеделието за 2012 година.

По думите на 61-годишния законодател френч фрайс и тейтър тот (Tater Tot) са зеленчукови ястия - като зеления фасул, спанака и морковите (френч фрайс са пържени картофи, а тейтър тот са малки хапки от пържени, ситно нарязани картофи, хрупкави и с цилиндрична форма - бел. ред). Забраната на пържените картофки, само защото се топят в олио, по същество е дискриминация на картофа, казва той.



Под въпрос е дали зеленчуците се третират равнопоставено,



а освен това картофът има витамини, както и пицата заради доматения сос. Идният месец Сенатът сериозно ще се заеме с въпроса дали да се прави разграничение между пържените картофи и зеленчуците, както и дали пържените картофи и пицата също да бъдат признати за зеленчуци, твърди още сенаторът.

Американската демокрация винаги е била горда с баланса между властите, с контрола и противовесите на една сложна политическа система, която някога е служила като модел за равновесие между политическите интереси. Това е система, която предотвратяваше фанатизма и държеше под контрол малоумните усилия и опити. Какво обаче се получава сега - долу дискриминацията на картофите?

Сегашният Конгрес, който е 112-и в историята на САЩ, е най-безплодният след Втората световна война. Той е гласувал едва 80 закона през 2011 г., което е по-малко от всеки друг състав на Конгреса след 1947 г. И това се случва въпреки острата потребност от реформи и бюджетната криза. Конгресът се провали в изработването на обща позиция за Либия, климатичните проблеми, имиграцията, данъчната политика, реформирането на социалната сфера и други важни наболели проблеми.

Политиката в Америка стана безпомощна - или най-малкото така изглежда. Тя вече не контролира съдбата на страната както някога. Паричната, фискалната и дори икономическата й политика се провалят в този глобализиран свят. Дори пакетът на Обама от икономически стимули в размер на 787 млрд. долара (? 641 млрд.) се провали в сравнение с очаквания ефект.



Днес Конгресът илюстрира кризата в американската демокрация,



провала на контрола и балансите, липсата на контрол върху културата на дебата, блокираната реформа, нарастваща поляризация между партиите и загубата на доверие към политическите институции. Около 80% от американците вече нямат доверие в Конгреса. Неговият провал повдига въпроса дали Америка, най-старата демокрация в света, не е достигнала своя предел. И дори може ли тя да бъде управлявана и регулирана, след като не е в състояние да се постигне никакво споразумение или съгласие.

Историята на сенатската поправка 804 е урок за състоянието на американската демокрация. Тя показва как дебатът за реформата губи своята посока, как краткосрочните печалби на производителите на картофи стават по-важни от дългосрочната цел за общественото здраве и как политиката се формира повече от специфични съсловни интереси, отколкото от благосъстоянието на обществото. Това е история на народни избраници, отстъпили под натиска на лобистки групи.

"В Америка картофът е стока, издигната до равнището на религия", казва д-р Уолтър Уилит, професор по епидемиология и хранене в Харвардския институт по здравеопазване, който е проучвал последиците от вредните хранителни навици и е написал изследване по въпроса. В проучване от 1992 г. относно здравето на жените д-р Уилит установил, че прекомерното ядене на картофи може да доведе до диабет. Тогава това било само предположение, но колкото повече той се задълбочавал в изследването, толкова повече нараствала убедеността му в тази теза. "Многоуважаваните печени картофи повишават нивата на кръвната захар, инсулинът се образува по-бързо и достига по-високи нива в сравнение с количеството калории от чистата трапезна захар. Това кара хората да се чувстват гладни", уверява д-р Уилит. В миналото, когато хората не са водили толкова заседнал живот, това не е бил проблем. Днес обаче това води до затлъстяване и заболявания като диабет, рак и сърдечни заболявания.

Средностатистическият американец консумира 53 кг картофи годишно. Едва ли има американско блюдо без тейтър тотс, картофено пюре или пържени картофи. Децата са особено склонни да прекаляват, в сравнение с възрастните те поглъщат 30% повече зеленчуци, съдържащи нишесте - като царевица и картофи. Яденето на твърде много картофи, както казва д-р Уилит,



е една от причините за затлъстяването



Правителството субсидира това лошо хранене. То раздава купони за храна на бедните хора, които често са използвани за закупуване на пица и пържени картофи. То плаща за специална допълнителна програма за хранене на жени, бебета и деца (WIC). Освен това тази година то ще похарчи $10.8 млрд. по "Програмата за училищен обяд", която осигурява ежедневен безплатен обяд в училище на децата от семейства с ниски доходи.

Тази програма има особено злочеста репутация, защото ястията с нишесте като пици и пържени картофки представляват голям дял от предлаганата храна. Сервирани 5 пъти седмично в училище, те оформят до голяма степен хранителните навици на новото поколение. Едва ли има ден в американско училище без ястие с картофи. Една четвърт от всички училища вземат храна директно от веригите за бързо хранене като "Макдоналдс" и "Пица хът".

На 13 януари 2011 г. службата по храните на Министерството на земеделието издаде нови насоки по "Програмата за училищен обяд". По същото време д-р Уилет публикува ново проучване, което обяви, че храните с високо съдържание на нишесте наред със сладкишите и безалкохолните напитки са основните причини за неправилното хранене. Новите насоки се базираха на препоръките на Института по медицина, който на свой ред цитира резултатите от изследването на д-р Уилит. Те препоръчаха училищните столове да предлагат храни само с по една чаша нишесте седмично (или около 235 грама). Това би означавало една пица или една порция пържени картофи веднъж седмично, а всички други артикули като тейтър тотс, картофени палачинки и чипс да бъдат изцяло премахнати. Насоките щяха да бъдат принос за общественото здраве, същинска промяна в американския начин на живот.

Но опонентите им вече бяха започнали да се организират.

Демокрацията в Америка работеше добре, когато имаше задоволителен растеж. Социалната държава, която значително разшири дейността си след Втората световна война както в Америка, така и в други части на света, имаше достатъчно пари. Компромисите бяха възможни, защото имаше достатъчно за всички. Но дали демокрацията работи, когато това вече не е така? Америка винаги е била страна на крайностите, но тези крайности стават все по-непримирими, включително в политиката. От началото на финансовата криза американската политика бе обхваната от параноя. Разклати се вярата на американците в институциите. Правителството се превърна в противник на гражданите, а елитите във врагове на обикновените хора.

Светът стана по-сложен и по-объркан, но политическият дебат в Америка стана прекалено опростен - умишлено невеж за климатичните промени, невнимателен за новите изисквания към имигрантското общество, предпазлив за науката и дори недобре осведомен и без широки познания относно науката за храненето.

Когато Мишел Обама препоръча американците да ядат повече зеленчуци и по-малко сладки, а защо не от време на време да пропускат десерта, бившата губернаторка на Аляска и кандидатка за вицепрезидент на Републиканската партия Сара Пейлин реагира така,



сякаш първата дама бе обявила война на свободата



Мишел Обама се опитва да лиши американците от техните десерти, твърди Пейлин, и с нея са съгласни съмишлениците й в много части на страната.

А сега не иска ли Обама да лиши американците и от техните пържени картофки?

"Ние ядем картофи от 200 години, а сега изведнъж се смята, че нещо не е наред с тях", казва Роджър Микс, фермер от Аламос, най-важния район за отглеждането на картофи в щата Колорадо, родния щат на сенатора Юдол. Попитан дали е запознат с изследванията на проф. Уилит от Харвардския университет, Микс отвръща с ръкомахане: "А вие чували ли сте за Крис Войт? Виждали ли сте го по телевизията?"

Миналата година Крис Войт, който оглавява комисията по производството на картофи в щата Вашингтон, доброволно се превърна в опитно зайче, като ядеше по 20 картофа дневно в продължение на два месеца. В сайта си той твърдеше, че е отслабнал с 11 килограма. "За просвещаването на хората той направи повече от тази професор. От години професорът участва в кампанията срещу картофите", твърди Микс.

Влиятелният Микс е четвърто поколение картофен фермер. През 2010 г. той бе председател на Националния съвет на производителите на картофи - най-високата длъжност на обществени начала в отрасъла. Неговата ферма е в долината Сан Луис - район с площ от 20 000 кв. км и с планини, достигащи 2300 метра над морското равнище. Там зимата продължава повече от половин година и понякога температурите падат под нулата дори на 4 юли (националния празник на САЩ - бел. ред.).

Картофът е едва ли не единственото нещо, което земеделците могат да отглеждат там, защото е растение с кратък вегетационен период. Картофени фермери контролират долината и са единствените, които имат пари в икономическата криза. Съответно политиците - както републиканците, така и демократите, които се надяват да печелят избори тук - знаят, че не трябва да влизат в конфликт с производителите на картофи.

Сенаторите имат по-големи щабове в сравнение с членовете на Камарата на представителите, които са ограничени от закона да работят с не повече от 18 служители на пълно работно време. Един сенатор може да има толкова служители, колкото намери за добре, като средният брой служители, работещи за него, е 34 души. Те могат да проучват отделни въпроси и да ги представят на сенатора. Въпреки това персоналът на сенатора все още не е достатъчно голям, за да се справи с нарастващия поток от информация. Ако американският законодател иска да постигне успех, той или тя трябва да разчитат на бързата помощ и подробната информация, предоставена от заинтересувани групи. Експертите евфемистично наричат това "лобиране като законодателна субсидия".

Саймън Тафоя от екипа на Юдол се занимава с въпроси на земеделието, а също на търговията, имиграцията и малцинствата. През 2008 г. производителите на картофи от долината Сан Луис го бяха поканили на посещение. Те му показали долината, фермите и го завели в мексиканския ресторант на главната улица в Аламос - заведение, което Джим Ерлих, изпълнителен директор на организацията на производители на картофи в Колорадо, твърди, че често посещава, защото все още никой не се е оплакал от качеството на храната.

Тафоя бе благодарен за информацията, които представителите на Колорадо впоследствие му бяха изпратили по имейлите си и бе доволен от доводите в полза на картофа - като съдържанието на калий и протеини, което според колорадците го правели добър зеленчук. Бяха проучили и организирали изследвания, подчертаващи претенциите им, че не трябва да се намалява количеството картофи, предлагано всяка седмица в училищата. Потокът от информация събраха в няколко подвеждащи отчети, които естествено подкрепяха позицията им.

По-късно, през март м.г., те заминаха за Вашингтон, като делегацията им включваше Ерлих, Микс и 12 други производители на картофи от долината Сан Луис. За някои то бе първото им пътуване до столицата. Във Вашингтон имаха срещи с Тафоя и със сенатора Юдол. Tе вече знаеха, че могат да разчитат на Тафоя и че сенаторът е на тяхна страна. Ако нещо бе изненадващо за тях, това бе влиянието на служители като Тафоя.

Единственото безпокойство на сенатора бе, че влиянието на картофеното лоби ще бъде твърде очевидно, което означаваше, че той трябваше да намери някой извън техния кръг, който да се противопостави срещу насоките на Обама, но без да има икономически интереси. И фермерите си спомнят, че в един момент Taфоя попитал дали училищните столове подкрепят предложението (на Обама).



Това бе ключова идея:



картофите са евтини и се използват в различния ястия, а в някои региони училищата ги получават безплатно. Не е ли това начин да бъдат убедени училищата в полза на картофите? Нека се изчисли колко ще им струва менюто без евтините картофи?

Преди това фермерите не са имали нищо общо с училищните столове, но веднага след завръщането на делегацията от Вашингтон лобистът Ерлих се свързва с Асоциацията за училищно хранене в Колорадо, за да предложи съвместни усилия в борбата срещу насоките на Обама. Той заминал за Денвър на среща с някои от членовете на ръководството на асоциацията и след 45-минутен разговор се разбрали да работят заедно.

Директорката на асоциацията Шели Алън си спомня всичките имейли, които изведнъж започнала да получава от картофените фермери. Те искали подкрепа от нея и припомняли, че някои училища получават картофи безплатно, че е патриотичен дълг да се подкрепят местните фермери, а също че училищните обеди частично са финансирани от данъците, плащани от производителите на картофи.

Шели Алън сподели, че предпочита децата да ядат по-малко картофи, но все пак подкрепи щата си, въпреки че Националната асоциация за училищно хранене (SNA), част от която е колорадската асоциация, я предупреди да не дава рамо на пържените картофи. Самата SNA бе решила да заеме неутрална позиция по въпроса и се надяваше, че Алън ще направи същото. "Знам, че наистина би било по-добре децата да не ядат много пържени картофи в училище. Но става въпрос за Колорадо, за нашия щат, където имаме късмета да купуваме зеленчуци местно производство. Искаме да подкрепим това", сподели Шели Алън.

Всеки можеше да участва в дискусията за насоките, които Обама искаше да наложи. Всеки можеше да представи коментар, критика или подкрепа. Аграрното министерство получи 133 286 писма. В крайна сметка обаче то се съобрази не с тях, а с гласовете на няколко влиятелни лобисти.

В кампанията за спасяването на пържените картофи сенаторът Юдол написа писма до аграрния министър Том Вилсек (Tom Vilsack), до сенатската комисия по селско стопанство и до колегите си сенатори. В тях той използва доводите на Микс и Ерлих. Цитира и Асоциацията за училищно хранене в Колорадо, която заяви, че не би могла да осигурява училищните обеди, ако картофите бъдат отстранени от менюто. В ключова реч пред Сената той цитира своите източници, но не спомена изследването на проф. Уолтър Уилит.

В крайна сметка разходите щяха да бъдат основният аргумент за спасяване на пържените картофи и на храната, която ще тъпче децата с ненужно голям брой калории. Ако първоначалните насоки на Обама бяха влезли в сила, разходите щяха да стигнат 14 цента на едно хранене - на пръв поглед незначителна сума, като се отчете, че залогът е здравето на бъдещите поколения. Пък и САЩ са една от най-богатите индустриални нации в света със среден доход на домакинство от 49 445 долара (? 40 416).

Но това не се случи. При гласуването на поправката 804 в Сената 70 гласа бяха "за" и 30 "против". Това бе поразително историческо гласуване в полза на пържените картофки в един Конгрес, който не можеше да постигне съгласие за каквото и да било. Работата на Марк Юдол бе възнаградена - спасил пържените картофки в училищните столови на Америка, той благодари на колегите си за проявения "здрав разум". Ако обаче гласуването бе израз на здравия разум,



никой нямаше да подкрепи поправката



Това стана през пролетта на 2012 г. Днес поправката на Юдол е влязла в сила. Обама подписа законопроекта за здравословното хранене, сякаш дебатът за поправката не се е състоял. Той се държеше така, сякаш новите насоки са постигнали успех. Отчасти това е вярно, като се има предвид, че в училищните столове ще бъдат сервирани повече плодове и по-малко захар.

В Националния институт по здравеопазване край Вашингтон проф. Уолтър Уилит имаше среща за подготовка на малка група от експерти, лекари и специалисти по храненето по повод подготвяното трето издание на неговата "Хранителна епидемиология" - настолна книга по въпроса за храненето. По думите му има много нови открития и третото издание ще бъде много по-всеобхватно от второто, въпреки че той не е в състояние да се побере цялата нова информация в книгата. "Но структурата и главите в изданието не са променени", добавя той. Има обаче една промяна, добавил е една глава - глава 16.

"За съжаление това бе необходимо", пояснява той.

Но тази главата не е за храненето. Тя е за политиката.