ВИЗИТКА: Д-р Ралица Симеонова-Ганева е преподавател в катедра "Статистика и иконометрия" в Стопанския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" от 1999 г. Занимава се с макро- и микроикономически анализи и с разработването на приложни модели. През последните две години участва в изготвянето на стратегическия документ Национална програма за развитие "България 2020", в разработването на модела SIBILA и в Анализа на състоянието на малките и средните предприятия в България за 2012 и 2011 г. за Агенцията за малкия бизнес. SIBILA (Simulation of Bulgaria`s Investment in Long-term Advance) e математически модел, който съпоставя развитието на страната с максимално използване на средствата от ЕС и с изцяло липсващи такива.



- Г-жо Ганева, ефектът от усвоените пари от ЕС като цяло е положителен, къде обаче се представяме по-добре според модела SIBILA?

- Първо е важно да се каже, че в SIBILA използвахме два типа данни - тези, които публикуват националната статистика и Евростат, и онези, които са свързани с усвояването и договарянето на парите от ЕС. Данните, които използвахме, бяха последните към момента, тоест при едно бъдещо "разиграване" и пускане на симулацията резултатите леко ще се променят, но основните изводи като цяло ще останат същите.

Данните показаха много неща, едно от тях например е, че почти половината от инвестициите на страната за дългосрочно развитие се финансират с европейски средства. Около 65 % от растежа на БВП за 2011 г. е в резултат от усвояването на парите. А към 2015 г. пълното усвояване на евросредствата би допринесло до 9.3% по-висок реален БВП в сравнение със сценария при липса на пари от фондовете. Може би един от най-осезаемите ефекти върху икономиката на страната е увеличаването на заетостта. Към края на 2011 г. коефициентът на безработица у нас е с 1.7 процента по-нисък, отколкото би бил без парите от Брюксел.

Все пак обаче е трудно да се каже по кой показател страната ни се представя най-добре. Самите оперативни програми имат различен размер на финансиране. Затова, когато излязат ефектите, трудно можем да ги сравняваме - има малки по обем програми, но има и по-големи. Освен това финансирането по различните програми е насочено към стимулирането на различни компоненти на съвкупното търсене и предлагане. Поради тези причини подобни сравнения не са съвсем удачни. За да намерим отговор на този въпрос, най-адекватно би било не да се използва моделът SIBILA, а да се погледнат в дълбочина междинните оценки на оперативните програми и да се види реално постигнатият резултат по тях.

Моделът беше разработен от обединение "Екорис-СПМ-Нюай", като експертният екип има голям опит в моделирането на подобни данни - петимата души, които се занимавахме с това, имаме професионален опит от общо 80 г. Седем месеца работихме денонощно, но усилията си струваха.

- Този модел може ли да бъде от полза при бюджетирането на следващата финансова година?

- Да, той вече се използва и не само за европарите. Моделът позволява да се пресметнат нетните ефекти и от национални икономически политики. Такава оценка може да се прави и се прави и в момента в рамките на предварителните оценки на Националната програма за развитие "България 2020". Моделът дава възможност да се "разиграват" много алтернативни сценарии, затова е добре данните да се актуализират регулярно, за да може да се види как политиките въздействат върху икономиката.

Моделът дава възможност на управляващите да изберат пакет от мерки и впоследствие да понесат политическата отговорност за това, че са поели даден курс вместо друг. Всичко това би следвало да става на база анализи и модели, освен в случаите, когато политиката не е резултат от аналитична дейност, а от съвсем различни процеси.

Ако се върнем на SIBILA обаче, можем да заключим, че еврофондовете имат добър ефект, но не всички са абсолютно положителни. Когато оживим икономиката с наливането на пари, повишаваме инфлацията - допълнителният ценови натиск не е голям, но все пак го има. В резултат от нарастването на инвестициите и потреблението се влошава външнотърговското салдо. Тоест има ефекти, които невинаги биват разглеждани като абсолютно положителни.

- Излиза, че икономиката ни разчита изцяло на еврофондовете и БВП се формира основно чрез постъпленията от ЕС. Това не е ли притеснително?

- Да, това е така. Икономиката е много свита в момента, инвестиционните потоци са на нива, които изобщо не могат да се сравняват с това, което беше преди 5 години например. Затова парите, които идват по линия на структурните фондове, играят решаваща роля за българската икономика. И Европа, и България са в криза, а възстановяването е скромно, така че без тези пари ние щяхме да сме много по-зле и много по-затруднени с намирането на изход. В този смисъл парите от Брюксел ни дават тласък към възстановяване - нещо, което без тях би отнело много повече време. Важно е обаче да се каже, че нито една държава не е направила 100% усвояване в първия си програмен период, вероятно това ще важи и за нас.

- Как Ви се струват темповете на усвояване към момента?

- Това, което се случва в момента, е адекватно на нашата реалност, такава, каквато е. Притесненията произтичат от това дали като икономика ще съумеем ефективно и ефикасно да усвоим остатъка от средствата за краткия период, който остава. По официални данни на ЕК в момента грешките при усвояването на парите в България са 2%, което е под средното за ЕС и това е добре. Въпросът е да не допуснем този процент да нарасне.

- Като че ли бизнесът не е примамен от това да кандидатства за пари. Според проучване на Агенцията за малкия бизнес фирмите предпочитат да взимат пари назаем, отколкото да чакат еврофинансиране...

- Това е логично и обяснимо. Аз имах възможност да участвам в работата по това проучване и мога да кажа, че ситуацията е такава в цял свят, а ние не правим изключение. Банките и изобщо финансовите институции не са склонни да финансират с лекота малкия бизнес при преференциалните условия, които имат по-големите предприятия. Рискът при малките е много по-голям и той има своята цена. Поради тази причина малките предприятия дори във време на икономически бум и кредитна експанзия имат по-затруднен достъп до кредитирането. В години на криза банките са изключително консервативни и сдържани да дават кредити, затова и малките фирми нямат никакъв друг избор, освен да потърсят пари другаде. Изследването показа, че те все пак правят опити да кандидатстват за кредити, но те са неуспешни по една или друга причина.

Възможно е предприятията да не отговарят на условията за финансиране или пък самите те да преценяват силите си и в крайна сметка да се отказват от банковото финансиране, но така или иначе кредитирането на малките фирми продължава да бъде свито. Затова и през последната година фирмите се обърнаха към вътрешния си ресурс, доколкото го има. Той обаче е ограничен и в никакъв случай не може да бъде стимул за икономически бум или за бизнес разрастване.

- Как тогава може да се поощрят фирмите?

- Държавата трябва да намери начин, по който да направи еврофондовете по-интересни за бизнеса. Това може да стане, като се облекчи финансирането на малките и средните предприятия - да се намери начин те да стигат до тези пари при по-добри условия. Ако говорим специално за програма "Конкурентоспособност", бизнесът може да бъде сегментиран за подпомагане по икономически дейности. В същото време трябва да се намери адекватен пакет от инструменти, които едновременно да насърчат няколко фактора за развитие - не може да се финансира покупката на скъпа модерна машина или нова производствена мощност в дадено предприятие, а в същото време да липсват инженери и обучен състав, който да я ползва. Това прецизиране е важно, но то може да стане само ако управляващите днес и утре се поучат от направените вече грешки и пропуски.