След период на подобрение през 2009-2010 г. равнището на административната, или всекидневната корупция, с която се сблъсква отделният гражданин, отново се е повишила през последните две години. Нивото на средномесечния брой на корупционните сделки през миналата година се е вдигнал до 150 000. Това са основните изводи в изследването "Корупция и Антикорупция в България" на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) и германската фондация "Фридрих Еберт".

Според проучването през 2011 г. всеки четвърти гражданин, контактувал с администрацията, е давал нещо, за да получи услуги от нея. Авторите твърдят, че това високо ниво означава, че подкупността е системен проблем на обществото и тя произтича от недобра структура и функции, както и от противоречива организация на интересите. На практика той не може да бъде решен само чрез контрол и търсене на персонална отговорност от корумпираните граждани и служители. Дори и многократно да бъде увеличен капацитетът и ефективността на правоохранителните органи, то пак няма да има осигурен прелом в противодействието на корупцията. Единствената възможност е дълбока реформа в администрацията и в организацията на процесите в множество сфери на обществения живот, гласи един от изводите в изследването.

Данните показват, че около 70 на сто от корупционните сделки са били по инициатива на служителите, а не на гражданите. В този смисъл тезата, че административната корупция се дължи на културни особености и навици, създавани в минали години, е невярна, пишат авторите на проучването. В същото време през последната година се наблюдавало и увеличаване на прокорупционното поведение на гражданите и те по-често предлагали сами подкупи - от 4 на сто през 2007 г. до 11 на сто през 2011 г.

На практика в България всекидневната корупция е в пъти по-голяма от почти всички от страни от ЕС. У нас тя е основно в полицията, здравеопазването, съдебната система, митниците. В ЕС е разпределена по малко навсякъде. В България 40 на сто е в здравеопазването, а 22 на сто в полицията, основно в КАТ. България е трайно в първата четворка по корупция в ЕС. Затова и авторите на изследването се чудят откъде идва оптимизмът на президента Росен Плевнелиев, който преди дни обяви, че страната ни не била най-корумпираната в Евросъюза. Според тях основен фактор за тази ситуация е незасягането на политическата корупция, липсата на ефективни реформи в съдебната власт, политизацията на държавната администрация и правоохранителните органи и въздействието, което се оказва върху медиите.



ПОЛОЖИТЕЛЕН ЕФЕКТ

През последната година намалява корупцията в стопанската сфера, отчита изследването. Участието в корупция в бизнес сектора е с най-ниски стойности за последните 12 години, смятат авторите. Според тях без да може да се говори за значимо подобрение, се запазват настъпилите принципни положителни промени в средата за правене на бизнес след приемането на България в ЕС. Експертите смятат, че основна роля за това намаляване е махането на митниците по границите с Румъния и Гърция.