Прочетох във вестника, че в България IT кадрите не достигат и много се натъжих. Досега в България не достигаха обикновена човещина, светъл ум, истински държавници, национално отговорен капитал, места в приютите за бездомни кучета и градски тоалетни, сега дефицитът надигна грозната си глава и в IT отрасъла.

Да кажеш, че хора за работа няма - не е така. С отпадането на някои професии големи маси работници се освобождават. Пример: майсторите на павета. Паважът е продукт с изключително ръчна изработка - хиляди хора чукат гранит и го оформят в малки кубове, други хиляди хора клечат по улиците и пътищата и го редят. Добре, обаче асфалтът властно покрива страната ни, паветата изчезват. Правителството трябва да хване под ръка бившите калдъръмаджии и да ги заведе на едномесечни курсове за преквалификация, при това веднага, защото сега всичко е вече компютърно, не само електронно правителство и подписи има, ами казват, че вече и бебетата, вместо от бозките на майките си, се хранят с блутут.

Като заговорихме за храна, представям си какво ще бъде само след няколко години - нямаш ли познат майстор компютърджия, гладен ще си останеш, ако ти се развали компютърът. Ако имаш обаче, веднага го викаш, казваш му:

- Заповядай, майсторе, ето го!

Той дъвче клечка за зъби:

- Компютърчето, значи? Ще го оправим бе, 2022 година е, не сме пещерни хора! Де го хардуеро?

- Ето... - сочиш.

Той му хвърля презрителен поглед:

- "Виртуален ресторант едно нула пет"? Кой ти го пробута тоя боклук?

- Абе купил съм го вече. Ти само го настрой, че не работи като хората.

Майсторът вади от очукано дипломатическо куфарче омърляна флашка:

- Какво си забелезал да прави не както требе?

Ти обясняваш:

- Като пусна програмата "Тройка кебапчета", ми сервира две тулумбички, а пък като пусна програмата "Две тулумбички", ми сервира яйца по панагюрски.

- Ясно, вирусът "Шкембе чорба форевър"! - и майсторът пъха където трябва флашката.

- Леле, ами сега?! - кокориш се.

- Нищо, ще го махна. Пуска го в мрежата онзи от шкембеджийницата в "Люлин 9", отмъщава си, задето виртуалните ресторанти му гълтат клиентелата. Я се обърни, че нали, тайни на занаята... - забиваш поглед в тавана, слушаш как майсторът трака бясно по клавиатурата -Така... Готово. Я да пуснем... Ето, работи.

Ти, несмело:

- Да го изпробваме все пак.

- Хубаво, изпробвай - великодушен е майсторът.

Хващаш мишката:

- Тука да щракна за попска яхния, нали?

- Аха. А е там за филийка хляб.

- Ще щракна два пъти, че обичам да си топя... Тука е за бира, нали?

- Аха - майсторът се хили доволен. - Виде ли, като го пипнах, работи кат часовник!

- Благодаря ти, майсторе! Сега какво да правя?

- Сега ми плащаш дваесе евро по курса за деня.

- Много бе, майсторе!

- Не е много, знаеш ли що зор видех, доде преборим вируса "Шкембе чорба форевър"!

Разделяш се с банкнотата:

- Уф, заповядай... Ами яденето как да го взема, майсторе?

- Какво има да го взимаш, нали ти се изпълни поръчката, седиш и гледаш на екрана попска яхния с две филийки хляб и бира.

- Ама аз искам да ям!

- Па яж, бе! 2022 година сме, така се яде! Направо от екрана! И гладни нема! А, е тука като щракнеш и ти правят сметката.

- Я да видя колко е... - щракаш с мишката и гледаш - Леле! Добре, че е само на екрана!

- Сега на екрана, в края на месеца в сметката за телефон - светва те майсторът.

- Откъде толкова пари?!

Майсторът е резервиран:

- Кога яли и пили - пеяли, кога плащали - плакали! Е така е през 2022 година!

Добре, че сега е само 2012-а.