Томислав Дончев е роден на 6 август 1973 г. в Габрово. Завършва Великотърновския университет със специалност философия през 1997 г., а през 2006 г. става магистър по стопанско управление. Работил е като учител, редактор в радио "Габрово", изпълнителен директор на организацията "Високотехнологичен бизнес инкубатор - Габрово" и в институт "Отворено общество". Завършил е курс по бизнес мониторинг в Оксфорд, Великобритания. През 2007 г. е избран за кмет на Габрово, като кандидат на ГЕРБ, а от март 2010 г. е министър без портфейл, който отговаря за усвояването на средствата от еврофондовете. През август 2012 г. премиерът Бойко Борисов го командирова за два месеца в Перник, за да вкара ред в подпомагането на пострадалите от земетресението през май, след обвинения, че държавата не се ангажира достатъчно с възстановяването след бедствието.



- Г-н Дончев, две големи бедствия - наводнението в село Бисер през февруари и земетресението в Пернишко през май, тестваха готовността на държавата да действа в такива ситуации. Изскочиха обаче много проблеми, които създадоха впечатление за липсата на ред при възстановяването и подпомагането след бедствия. Според вас законодателството ли има нужда от сериозни промени, или реакцията беше съобразена с обществения отзвук?

- По отношение на действията на институциите в краткосрочен план и при едното, и при другото бедствие според мен те бяха по-скоро адекватни. При присъствието на високопоставени политически фигури - премиер, министри и т.н., аз мога да ви кажа на база собствения си опит: машината работи по-бързо винаги. И при предишно мое битие - като има някаква беля, отивам на място и за нещо, за което се реагира за 7 минути, когато аз съм там, се реагира за три.

- Но в Бисер като че ли нещата станаха по-бързо, по-организирано? Дали защото там и държавата с бездействието си беше виновна за скъсаната язовирна стена?

- Разликата между Бисер и Перник добре я уловихте. Да не спорим кое правителство, дали местната или централната власт има най-голяма вина, но в Бисер до голяма степен за това, което се случи там, има човешка намеса. Затова там държавата в много по-голяма степен беше длъжна да се ангажира от морална гледна точка. Но и там щетите са в много по-малък обем като брой засегнати хора. За нещастие в онази стихия имаше и жертви. Максимални усилия се полагат и за възстановяване на щетите от труса в Перник. Но би било грешка, ако усилията се изчерпат с това, след като приключат най-тежките случаи, да кажем: "Ето кризата е овладяна". И да продължим по същия начин. Въпросът е каква политика, не само като кратковременна реакция при кризи, но и по отношение на справяне с щетите би трябвало да бъде въведена.

- И каква трябва да е тази политика?

- Тук няма прости отговори и по някои от темите има нужда от дебат не само политически, но и експертен, като например за застраховането. В момента държавата подпомага, не обезпечава собственици, включително и на частни имоти. Безспорно е необходимо това да се направи, защото те са пострадали, живеят в край с висока безработица, голяма част от тях са с ниски доходи. Това, което правим в момента в Перник, и това, което прави държавата и благотворителната кампания на БЧК с набиране на средства по банкова сметка и есемеси на 1255, трябва да се направи. Но не това е правилната мярка и правилната политика и според мен ще е грешка, ако нещата останат така. Този начин на действие много рядко се случва в другите държави.

- А какво се случва там?

- Там пострадалите лица получават спешна помощ, включително средства за временно настаняване до момента, докато успеят да си реорганизират живота и си построят отново жилища. Има вариант със задължително застраховане, като във Франция. Има и вариант с катастрофичен пул, като Румъния и Турция. И такъв, който би могъл да бъде комбинация между едното и другото. Катастрофичният пул е фонд, който е насочен към покриване на щетите от природни катаклизми. Той се пълни от вноски на хората, които са на по-ниска стойност от застрахователните премии. В Румъния моделът работи от 3 години. Там гражданите правят вноски, които изглеждат по следния начин: 10 евро годишно е за 10 000 евро покритие на щетите, 20 евро за 20 000 евро покритие. Цените по-скоро биха могли да бъдат определени като поносими, макар че съм сигурен, че това ще се коментира като още един вид данък. Нужен е дебат да се избере моделът за България.

Но не бива да говорим единствено за имотите. Има друга голяма тема - доброволците. Във всички страни или поне в огромна част от страните, с които съм работил, с които съм общувал, които съм посещавал, имат много силна доброволческа служба. За мен в България има потенциал да се изгради истинска армия от доброволци, ако има добра логистика, ако бъде осигурен минимумът от добро оборудване, но в цялата страна, не в отделни общини. На един професионален служител на пожарната, армията или където и да е другаде могат да се паднат 5 или 6 доброволци. И разходът на държавата би бил минимален само по отношение на заплащане на работодателя дните, в които съответният доброволец не е бил на работа, защото е бил на мисия. Това според мен е темата в следващите години.

- На дневен ред сега е задължителното застраховане на сградите държавна собственост и за бедствия, включително земетресения. Законът вече е в парламента. Това ще реши ли проблемите с обезщетенията при бедствия?

- Вече влезе в сила такава поправка в Закона за общинската собственост, на която аз бях вносител. А колегите от Министерството на регионалното развитие внесоха огледални поправки в закона за държавната собственост. С това до голяма степен се слага ред в цялата система, защото в Перник освен с частните имоти ние даваме доста пари в пъти повече по отношение на публични имоти, училища, социални, културни институции, административни сгради и т.н. Но тук има друг проблем - въпросът на каква стойност са застраховани имотите. Защото хубаво вкарахме да се покриват всички видове рискове. Това няма да увеличи до голяма степен вноските, които прави институцията. Но специално за общините в много от случаите сградите са застраховани на стойност много по-ниска от реалната. В някои случаи за 1/10 от нея. Водят се формално застраховани, но не дай си боже, ако утре се случи застрахователно събитие, те ще получат в най-добрия случай 1/10 от стойността. И какво ще правят? И там е необходим дебат.

- Т.е. и с тези промени за задължително застраховане при бедствие не се решава проблемът?

- Със сигурност се подобрява ситуацията, не бих казал, че би могъл да се реши проблемът изцяло.

- В момента в Перник големият проблем е разделението на хората покрай начина на подпомагане, който създава впечатление на липса на регламенти. Едни получават много, други нищо. Как ще го решите?

- Едно от първите неща, които направихме, беше да съберем максимално пълна база данни на пострадалите. Събрахме на едно място всичко, което имаме от общината, от междуведомствената комисия, от Агенцията за социално подпомагане, от пожарната, от НАП, от ДНСК, от подадените в приемната сигнали, информацията от проверките на място. И излязоха интересни картини - социален профил, наличие на второ жилище. Оказа се, че има хора, не много - 4 или 5 със сигурност, надявам се да не стават повече, които имат второ жилище. Първо, това е престъпление по Наказателния кодекс, тъй като те подават декларация, че не притежават друг имот, незасегнат от земетресението. Това е документ с невярно съдържание. На второ място, те са ужасно укорими от морална гледна точка. И за мен освен отговорност пред държавата носят дваж по-голяма отговорност по отношение на съседите и съгражданите си. По отношение на всички тези засечени случаи мой дълг и ангажимент е да ги предадем на прокуратурата, макар че не съм в Перник да се занимавам със следствени работи, а да решаваме проблемите там.

- Защо трябваше вие да отидете там, за да се направят тези проверки? Не трябваше ли те да станат, преди да се отпуснат помощите?

- Не съществува регламент да се прави нещо подобно, но ние така сме свикнали да работим. Това е стил на работа. При управлението на европейските пари е задължително да има пълна електронна регистратура (ИСУН) на всичко, което се случва, и тя да се актуализира в реално време. Събирането в единна база на цялата информация позволява да е по-ясна както цялата картина, така и всеки отделен случай. Тя ни помага много, макар че непрекъснато я допълваме и актуализираме.