Потвърждава се хипотезата, че именно срещу солта местните хора са получавали златото и медните предмети, открити във Варненския халколитен некропол
Всъщност златото и медните предмети от Варненския некропол са изключително с местен произход - химическият анализ на металите показва, че златото е самородно, намито от пясъците на р. Ичера (Луда Камчия), а медната руда е добита предимно от Средна гора - най-вече от Мечи кладенец, Старозагорско, и по-малко - от Бакърлъка в Странджа. Работилницата най-вероятно е била на самото място, а майсторът им най-вероятно е имал статут на цар, жрец и "елитен мачо".
Но безспорно износът на сол от провадийските солници (с необичайно дебел пласт каменна сол, до 3900 м) е бил твърде важен за хората, оставили Варненския некропол. Техни метални изделия са намерени в делтата на Волга, а в самия некропол са намерени предмети с произход от о. Родос и делтата на Нил, така че това сигурно е географията и на разпространението на солта им. Това са и първите известни ни мореплаватели в открито море, които според Хр. Смоленов са имали и знания по математика на равнището на Египет две-три хиляди години по-късно.
Самата култура на Варненския некропол обхваща не само районите на Варна и Провадия, но и на Дуранкулак, дето на острова в езерото е "българската Троя". И в Провадия, и в Дуранкулак има каменна архитектура, солидни двуетажни сгради - най-старите в Европа, хилядолетия преди Кносос и Микена. Толкова по-странно е, че селището, оставило блестящия некропол, е още неизвестно, явно сега е под водите на езерото, а гробището е било на хълм. Във варненските езера са намерени останки на общо 32 праисторически селища, но всички случайно, при строителни работи по пристанища и канали. Не само не е търсено целенасочено, но и самият некропол - най-важното световно археологическо откритие по нашите земи - не е разкрит напълно (30% от площта му още са под околните складове - 40 години след случайното му откриване от един багерист, копаещ канал за кабел), а сега част от него е и реституирана, застроена с нови бараки, през средата му минава линия високо напрежение и т.н.
Но нали трябва да останат пари за фабрикуване на вампири, таласъми, мощи, строежи на созополски калета...
Между другото гр. Провадия, освен многото си важни археологически находки (вкл. средновековната бълг. крепост и град Овеч и около 70 скални манастира около самия град, без да броим и манастира на цар Симеон Велики в Равна, и буквално десетки други крепости по Провадийското и Рояшкото плато, а от Овеч през Табиите започва археологическо-екологическа пътека с римски, "ромейски" и български старини и природни забележителности през Манастирското плато, дълга 25 км) има и минерална вода със състав идентичен на карловарската, има и етнографски старини из Съртските села - простиращи се от Провадия на запад до Мадара - с най-старото автохтонно българско мизийско население от времето на Първото бълг. царство, т.нар. "ерлии" (местни) или още "шиковци". Овеч е бил може би най-важният след столицата Търновград български град в 13-14 в. и векове наред и седалище на дубровнишката търговия по цяла България, установена с грамотата на Иван Асен Велики.
