23% от гражданите смятат, че правораздаването в България се е влошило през последните 5 години, откакто страната ни е член на ЕС и едва 9% виждат някакво подобрение. Данните са от проучване на "Алфа рисърч" и рязко контрастират с постоянните декларации от страна на управляващите за провежданата успешна съдебна реформа.

Едва 19% от гражданите вярват в независимостта на българския съд и способността му да не се поддава на натиск, сочат още данните на "Алфа рисърч". Според резултатите броят на загубилите доверие в институцията се е увеличил с 11% през последните 2 години. "Докато през 2010 г. 70% от анкетираните клиенти са считали, че българският съд би се поддал на политически натиск, то през 2012 г., на подобно мнение са 81% от респондентите. Идентични тенденции се наблюдават и по отношение на натиска от страна на икономически групи и фирми или отделни престъпници", отчитат резултатите от социологическото проучване.

В същото време 64% от хората, които са били страни по дела, смятат, че съдът е напълно неефективен.

Мнението на гражданите обаче рязко се разминава с това на самите съдии, които категорично отхвърлят възможността да се поддадат на какъвто и да е натиск при вземане на решение. Двете групи показват дълбоко различие и по въпроса как трябва да се реформира системата. 71% от съдиите твърдят, че законодателството и нормативната база имат нужда от подобряване. 63.3% пък са на мнение, че трябва да се внедрят повече електронни услуги, а 55.1% смятат, че трябва да се работи за подобряване на публичния образ на институцията. От друга страна гражданите смятат, че основен проблем е корупцията и че е нужен по-силен контрол върху работата на съдиите. Половината съдии пък твърдят, че при разследване на корупция контролните институции в системата не подхождат обективно.

Немалка роля за спада на доверие в съда имат и провалите по т.нар. обществено значими дела. "Прокурорите, когато отидат в съда, винаги се оказва, че нещо не е направено както трябва", споделят анкетирани. Освен това има разлика в представите за "обществено значимо дело". "За медиите това са дела с политически привкус като САПАРД, а за обикновените хора са случаи като убийството на Яна в Борисовата градина или това на сестрите Белнейски", коментира социологът Боряна Димитрова.

Кариерното израстване на магистратите също продължава да е един от недъзите на системата. Назначенията по високите нива на системата обикновено стават чрез политически протекции, а не на база професионалните качества. "На входа на съдебната система има удовлетворение, когато се кандидатства чрез конкурс. Колкото по-високо се изкачват магистратите обаче, толкова повече имат усещането за предрешен избор", обясни Димитрова.