По време на дебатите за президент и вицепрезидент на САЩ най-често се говори за проблеми като недостига на работни места, данъците и здравеопазването. Но ще е цяло чудо, ако един друг въпрос бъде засегнат от някой от политиците - става дума за това как да се помогне на 46 милиона американци да се измъкнат от беднотията. Това е проблем, който направо плаче за разрешаване.

Всяка година американските данъкоплатци харчат около 1 трилион долара, за да се помогне на бедните, сочат последни изследвания на института "Кейто". Ако тази цифра не е посочена, то много хора няма да се впечатлят от похарчените пари заради големия брой федерални, щатски и местни правителствени програми, които харчат парите по този въпрос. През април представителят на либертарианския институт "Кейто" Майкъл Танер състави списък от 126 федерални програми, насочени за по-бедните американци, за които данъкоплатците годишно плащат 668 милиарда долара. Допълнително държавата и местните власти харчат още $284 млрд., изчисли Танер. Около 1/3 от тази огромна сума отива за федералната държавна програма за здравно осигуряване на хора с ниски доходи "Медикейд", която се отнася както за бедните хора в САЩ, така и за закъсалите млади американци, и за по-възрастните от тях. Оттук възниква въпросът дали правилно се харчи този 1 трилион долара, за да се помогне наистина на бедните.



Може да се проведе един експеримент



Ако тази грамадна сума се раздели между тези 46 милиона бедни, ще се получи, че всеки един от тях ще получи по 21 730 долара или над $87 000 за едно четиричленно семейство на година. Това е почти четири пъти повече от сумата от 23 050 долара, което подобно семейство получава според федералните правила сега. Интригуващо е да се помисли над предложенията парите да се изплащат на ръка на всеки беден американец, който по този начин много бързо ще се измъкне от блатото на бедността и ще влезе в графата "средна класа". Но, разбира се, това не е възможно както по логистични, така и по политически причини. Но е възможен един среден вариант, който кандидатът за вицепрезидент на републиканците Пол Райън предложи на "Медикейд" - парите да се прехвърлят директно към отделните щати, които да ги разпределят. Това е идея, която се приближава до успешните здравни реформи от ерата на бившия президент демократ Бил Клинтън. Повечето американци са съгласни, че това е в техен интерес както по хуманитарни, така и по икономически причини, като целта е да се помогне на хората да не са толкова зависими от правителствените програми. Предизвикателството е как това да стане с минимални щети. В момента усилията за борба с бедността са усложнени от бюрокрацията и припокриващите се функции на различните програми.

Изследване на Института за международно образование откри, че цели седем комисии и подкомисии в Сената (Горната камара на Конгреса), 11 комисии и подкомисии в Камарата на представителите (Долната камара), 7 министерства и 8 други правителствени агенции имат едни и същи функции при борбата с бедността. Авторите на изследването също така констатираха, че поне още 20 различни програми си дублират дейностите по този въпрос.



Именно заради това е необходимо нещата да се опростят на местно ниво



Защото така нужните пари за транспорт, работни места, детско здравеопазване и други нужди за бедните просто се пилеят. Многото програми означават раздути правителствени агенции, в които никой не иска да дели властта си и парчето от голямата баница. Дори без да се пренасочат правомощията на всички федерални програми към отделните щати, то все пак може да се вземат мерки, които да ограничат разхищаването на тези средства от крадците. Може да се започне от реалното измерване на досегашните резултати, отколкото да се наливат още пари (тоест колко още огромни суми може се хвърлят срещу даден проблем). Ефективността може да се оцени, отчасти като се изчисли колко ще струва помощта за даден човек да се отскубне от зависимостта на федералните програми и да стане финансово самостоятелен.

Повечето американци разбират, че хората стават бедни по различни причини и че имат задължението да им помогнат да се измъкнат от това положение. "Консервативният път", при който трябва да се преразпределят бюджетите, няма да отговори на всички нужни мерки, но това няма да стори и "либералният път", който прегръща всяка предложена програма и изисква още по-големи разходи. Трябва ни трети път. Промяната на начина на използване на човешките услуги и на правилата в "Медикейд", които предлага републиканецът и кандидат за вицепрезидент Пол Райън, не е съвършен, но може да е катализатор за началото на подобен разговор. Само да можеше въпросът за бедните хора в САЩ да намери своето място в дебатите.



-----------------------------------------------

Гари Е. Макдугъл е бивш консултант по въпросите на благосъстоянието към губернатора републиканец Джим Едгар от щата Илинойс. Макдугъл е автор на книгата "Обрат: Невероятният пробив в борбата срещу бедността".