На заседание на комисията по доходите към тристранката финансовият зам. министър Владислав Горанов подхвърлил идеята за различна минимална заплата по региони - в зависимост от икономическото им развитие и безработицата. Част от бизнеса, който по принцип е против налагането на решения за доходите отгоре, харесал идеята, за да се облекчат фирми в бедните райони, тоест целта е минималната заплата за тях да падне или поне да спре да расте. Хрумването допаднало и на Симеон Дянков, който обаче е по-впечатлен от обратната страна на медала - в София, Варна, Пловдив никой не работел за толкова малко, тоест минималната заплата тук трябва да се вдигне. Седмица по-късно - вече на заседание на самата тристранка, Дянков уверил социалните си партньори, че идеята просто е пусната в общественото пространство, за да се види реакцията, но не се работи по нея.



В подобни игри на развален телефон



изтече почти целият мандат, в който напук на всякакви европриоритети за регионалното развитие не бе свършено абсолютно нищо. Призна го най-официално и премиерът, който обеща Северна България да стане приоритет, но през следващия мандат. Нищо хубаво не се случи и с доходите на хората.

На фона на катастрофалната картина по региони приказките за диференцирана минимална работна заплата са просто цинични. Цинизъм е министри да си играят на регионална политика, предлагайки диференцирана мизерия. Ако въобще ще се води този разговор (защото е спорно доколко има воля за това), просто не може да тръгне от тук.

Идеята за различно ниво на минималната работна заплата може и да има почва някъде по света, както твърди Симеон Дянков, но в скромна по територия страна, която е на опашката по доходи в Европа, си е чиста проба подигравка. При толкова гладни хора всякакви теоретични заигравки, че намалението на минималната заплата в бедни райони ще доведе до откриване на работни места, са обречени. Какви работни места? Каква работа, ако възнаграждението за нея не покрива и най-базовия минимум? Какъв бизнес на светло и какъв бизнес въобще, ако като работодател не можеш да платиш 310 лв. заплата?



Това ли ще спаси бедните райони -



част от бедните хора допълнително да обеднеят, за да се открият (евентуално) шепа места за нови работещи бедняци? И ще получат ли по-ниско платените българи от бедните райони съпътстващи отстъпки - от цени на храни, режийни и прочие, както попита бившият социален министър Иван Нейков? В предполагаемо богатите райони картината не е по-добра. Каква например трябва да е минималната заплата в Перник, измерена спрямо София, като и двата града попадат в един регион - Югозападния? Или за отчитане на разликите размерът ще се определя град по град, село по село?

Че "развитие на регионите" и "местно самоуправление" у нас са просто евфемизми се видя и при друг опит за диференциране на мизерията - от изготвения от финансовото министерство рейтинг на общините. Рейтингът всъщност не е никакъв рейтинг, защото за пореден път само доказва, че в България няма децентрализация и в огромна част от общините за местна политика въобще не може да се говори. По линия на финансовата самостоятелност например МФ определя като "относително самостоятелни" общини, в които собствените приходи надхвърлят 50% от постъпленията. Как обаче да класираш кметовете по този показател, когато огромна част от местните управи не се добират и до 20% собствени приходи от постъпленията? Към средата на годината под праг от 20% бяха 45% от общо 60 общини 5-а категория, 36% от общините 4-а категория (общо 123), 12% от общините 3-а категория (общо 51). Как да ги мериш по други свързани показатели - дали собствените им приходи стигат за покриване на местните разходи и имат ли пари за капиталови инвестиции? И какво точно можем да кажем по адрес на кмета на община Трекляно, например, която успява от собствени приходи



да заработи едва 2.9%



от общите си постъпления (за останалото виси за субсидия на държавния бюджет), покрива с тях само 9.6% от разходите си за местни дейности и очаквано няма пари за капиталови разходи, но поне успява да не трупа дълг и просрочени задължения? Къде да класираме тази община и като я класираме, какво от това? Ще я наказваме ли, ще я стимулираме ли, или ще й се радваме само в класация? Подобно на минималните работни заплати, намаляване на пари на бедни общини, които не успяват да се справят, или насочването на ресурс само към оправящите се, звучи като цинично наказание, а не работещ стимул. На Дянков тук все пак може да му се признае, че показа в удобен за ползване вид публични данни за общинските бюджети.

Подхвърляните откъслечно хрумки от един или друг представител на властта може би нямаше да звучат така цинично, ако държавата бе направила дори и мъничък опит да използва еврофондовете като инструмент за регионално развитие и да предложи наистина работещи стимули за инвестиции в бедните райони. Еврофондовете тук не просто не помогнаха, каквато е целта, а дори навредиха, концентрирайки ресурс в икономически по-силните райони, разширявайки още повече бездната между богати и бедни. При актуализацията на Националната стратегия за регионално развитие до 2015 година ясно се видя, че разликите между най-бедния район - Северозападния (Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч), и най-богатия - Югозападният (в който попада и София), не намалява, а расте. Регионалният ефект от еврофондовете обаче се подценява. Той очаквано бе подминат при представянето на модела за оценка на макроикономическото влияние на фондовете SIBILA и ако не броим единичните опити на Томислав Дончев да припомня какъв е смисълът от политиката по сближаване, задълбочаването на регионалните различия явно не впечатляват властта. Нещо повече, ресорният министър Лиляна Павлова обяснява за следващия програмен период Оперативна програма регионално развитие да финансира единствено 40-ина града с приети интегрирани планове за градско развитие. Идеята е всички останали градове да се финансират по линия на Програмата за развитие на селските райони, един вид ще са нещо като села-градове. Чудна перспектива, съвсем европейска.