Предлагам ви кратка социологическа анкета. За какво тъгува ДПС? А - за власт. Б - за тройната коалиция. В - за чезнещия си електорат. Г - за барбекюто на Доган. Позналите верния отговор печелят разходка с летяща чиния до Боянските сараи. Аз залагам на отговор "А", без да натрапвам избора си.

Мине се не мине, главният подгласник на Доган - Лютви Местан, разбуни духовете с някоя електорална сказка. Този път раздразни анализаторите с притчата си за коалиционното управление като по-висш стадий на управление в сравнение с едноличния режим на ГЕРБ. "Очаквам избирателят да реабилитира коалиционността като по-адекватния на условията на кризата модел за управление на България и всяка друга страна, която е в криза", рече вторият човек в партията на отчетно-изборно събрание в Пловдив. Наглед в изказването няма нищо сензационно - социологическите прогнози



отсега вещаят оспорвани избори,



растяща погнуса от сегашното управление и липса на изявен фаворит. По всичко личи, че следващото управление едва ли ще е еднопартийно. Дори да излезе начело, ГЕРБ трудно ще изравни сегашната си бройка от 117 депутати, които дори не му гарантират мнозинство. А досегашният им опит показва, че да се разчита на купената подкрепа на Волени и Янета е рискована и скъпа авантюра. Ще им трябва стабилен съюзник и това няма как да е "традиционната десница", която върви към своя конец.

Единствено коалиция може да върне във властта и БСП. Втората по големина политическа сила няма потенциал за разгромна победа въпреки международната пиар кампания на лидера й Сергей Станишев. ДПС минава за традиционен коалиционен партньор на левите. Двете партии се погаждаха добре по време на тройната коалиция, понеже едните не пречеха с нищо на далаверите на другите. Дори и след последвалата главоломна загуба на БСП, отчасти и поради съглашателството с Доган, червените не осъдиха публично нито "хонорара" от милион и половина лева на ДПС-лидера за "Цанков камък", нито "липсата на морал в политиката", нито издателската дейност на депутата Делян Пеевски. Дружбата между двете партии си остана нерушима почти като българо-съветската.

Това, което притеснява в последното гръмко изявление на Лютви Местан, обаче е страстната защита на тройната коалиция. От Кочан насам, когато лидерът на ДПС непредпазливо се обяви за "инструмента, който разпределя порциите на финансирането в държавата", знаем какъв ефект дават хвалбите на депесарите. Та същото е и с коалициите - ако ДПС ги възхвалява, хората със сигурност ще сметнат, че има нещо гнило в тях. Обратен ефект. Което дава сериозни шансове на еднопартийно управление. Още едно-две изказвания в полза на "тройната" и току-виж Доган прибавил няколко процента към резултата на ГЕРБ. Предполага се, срещу съответно заплащане. Щото не е от филантропите в политиката, както знаем. Не е такъв човек.

Та значи: когато Местан казва, че тройната коалиция е била управление на икономическия растеж, чуждестранните инвестиции и 13-ата заплата и пенсия, а сегашното управление е на икономическия застой, замразените заплати и изтеглянето на капитали от България, не е ясно



дали не заработва точки за застоя



Защото макар и да расте, погнусата от ГЕРБ все още не е достигнала нивата от времето на тройната коалиция според сондажите. И всяка добра дума за времето на безконтролния троен грабеж звучи като протегната ръка за партньорство с ГЕРБ. На медийния и икономическия фронт впрочем двете партии отдавна са в колаборация независимо от гневните слова на Местан за "анормалната" ситуация днес и възванията му за "друго, компетентно правителство, което ще реабилитира дискредитираните конституционни принципи и влошеното състояние на интеграционните принципи". "Друго" не значи непременно без ГЕРБ, нали? "Друго" би могло да значи и двойна коалиция, в която ГЕРБ ще олицетворява "дясното", което отдавна си заплю, а ДПС ще го ашладисва по "социаллибералния вектор", ако ми позволите израза.

Подозренията се подхранват и от едно по-ранно програмно обръщение на Местан, който пледираше за правителство на националното спасение, "защото един еднопартиен кабинет не може да се справи с кризата, не може да понесе тежката й социална цена". Един вид - да помогнем на ГЕРБ, като разпределим тежестта върху повече плещи.

Очевидно ДПС играе вечната си предизборна двойна игра спрямо останалите партии. В превод приказките на нейните лидери означават: "Ето ни, тук сме, имаме гарантиран електорат и парламентарно присъствие, а вие яко сте го закъсали, така че избирайте - с нас или без нас". Просто срокът за подаване на оферти започна да тече.