След като депутатите от "Синята коалиция" не успяха да съберат необходимите 48 подписа, за да питат Конституционния съд дали референдумът за АЕЦ "Белене" е съобразен с основния закон, президентът намекна, че може да им помогне, като сезира еднолично съда. "Не изключвам възможността да сезирам КС във връзка с референдума", изненадващо съобщи Росен Плевнелиев, цитиран от БГНЕС. Той се аргументира с противоречивите позиции на парламентарните партии, огласени по време на консултациите за формулировката на въпроса миналата седмица."Някои казват, че имаме противоконституционност, други казват, че въпросът, който е зададен, е в синхрон със законите и конституцията. Не получихме общо съгласие и не се обединихме около консенсус за въпроса", обясни Плевнелиев.

Юристи прогнозираха, че евентуален иск до КС може да блокира напълно процедурата за провеждане на допитването. Според бившия конституционен съдия Димитър Гочев този казус може да се окаже неразрешим, тъй като КС може да се произнесе единствено за конституционната съобразност на референдума за "Белене", но не и дали съответства на закона за референдумите. Според Гочев чл. 84 от конституцията, въз основа на който може да бъде сезиран съдът, е много постен и всяко тълкуване ще бъде "едно дописване на конституцията". Въпросният текст урежда правото на парламента да "приема решение за произвеждане на национален референдум". Магистратът дори не пожела да се ангажира с прогноза какво може да стане, ако КС бъде сезиран с искане за даване на задължително тълкуване.

Междувременно партиите в парламента започнаха да атакуват закона за референдумите с предложения за промени. Първи проекта си внесоха от "Атака". В него националистите предлагат да отпадне условието на референдума да са гласували толкова хора, колкото на последните избори за НС, за да бъде признат резултатът, както предлагаха и от левицата. Хората на Сидеров искат още да се намали и броят на подписите, с които допитването става задължително за парламента - от 500 хил. на 200 хил. В проекта са разписани нови срокове, като например подписите да се събират пет вместо сегашните три месеца, а нов референдум по същия въпрос да може да се прави 1 г. по-късно, а не както е сега - след 2 г.

Националистите предлагат още да отпадне забраната на допитване да бъдат подлагани въпроси, които са предмет на сключени от България международни договори. Въпреки че едва ли ще има време за гласуването на подобна поправка, те настояват покрай референдума за "Белене" хората да се произнесат и за членството в НАТО.