Проблемът е, че БТА не е като министерствата и ведомствата, макар и да има временен статут, който я прави пряко зависима от политическите промени. У нас временните неща са най-трайни и затова всички парламентарни мнозинства се възползваха от удобството да се разпореждат с БТА, без да си дават сметка, че вредят на по-широките обществени интереси.
Обърнете внимание как разсъждават управляващите, за да разберете колко елементарен е проблемът. Според депутатката от ДПС Емел Етем БТА трябвало да се грижи за образа на държавните институции. Избраникът за нов шеф Стоян Чешмеджиев веднага схвана партийното поръчение и изтърси: БТА ще пропагандира положителното.
Той дори не е чувал, че
"пропаганда" е мръсна дума в агенционния речник
Агенцията е за информация и ако започне да пропагандира, губи абонатите си. Точно това стана например по времето на Иво Инджев, който пламенно се занимаваше със синя пропаганда и отучи за няколко години българския печат (с изключение на "Демокрация") да прибягва до услугите на БТА. Сетне бе уволнен демонстративно от Любен Беров - между другото с дословно същите мотиви, с които днес уволняват Панайот Денев.
За онези, които тепърва откриват, че има разлика между телеграфна агенция и телеграфо-пощенска станция, трябва да се отбележи, че БТА е търговец на информация, но търговец на едро. Тя не контактува пряко с крайните потребители (читатели, слушатели и зрители), а обслужва редакциите. От тях си получава парите. Нейният парадокс е, че държавата я контролира, като й назначава директора, но не я издържа (с изключение на някои целеви субсидии). За разлика например от Франс прес, която се издържа косвено от държавния бюджет, но държавата не може да й назначава ръководството. Във Франция медиите потребителки имат думата кой да управлява агенцията. Следователно по-разумно е да се помисли за нов статут и на БТА и нищо не пречи да се почерпи френският опит.
Освен това комично е, че във века на информацията и технологиите управляващите си мислят, че държавната агенция (на която и да е страна) е основен източник на новини.
Агенция Ройтерс цитира вестник "Дейли мирър", който определи британския премиер Тони Блеър като "пудел" заради съгласието му с Джордж Буш за операция срещу Ирак. Според разбирането на нашите депутати от мнозинството Ройтерс не би трябвало да цитира такива вестници, за да не вреди на имиджа на премиера. Каква е приликата между БТА и Ройтерс? И двете агенции могат да цитират британските вестници. Но дори и Ройтерс да не бе обърнал внимание на "пудела", всяка медия по света би могла да го прочете в Интернет и да го препредаде.
Но ето че не само БТА чете български вестници. Откакто агенцията спря френската си емисия, посолството на Франция в София започна само да си прави преглед на печата и да го разгласява в страницата си в Интернет. Което означава, че всеки може да го прочете навсякъде по света. Не е ли време и на френското посолство да му се назначи подходящ ръководител, който разбира от правилна пропаганда?
-----------
Този коментар публикувахме на 11 април. Наложи се пак да го пуснем с незначителни съкращения. През април беше първият напън на НДСВ и ДПС да сменят Панайот Денев с политически правилния Стоян Чешмеджиев.
Уви г-н Чешмеджиев се радва само на голата протекция на властта. Професионалната му биография не убеждава, че постът генерален директор на БТА е подходящ за него. След април имаше няколко месеца затишие по темата за агенцията. Въобразихме си, че управляващата коалиция се е вразумила. Но ето че в суматохата около АЕЦ кандидатурата на Чешмеджиев бе прокарана, при това аргументите на вносителите не претърпяха ни най-малко развитие за половин година.
Стоян Чешмеджиев: БТА ще пропагандира държавата, която не е лейка
Георги Коритаров, "Свободна Европа": Кои са ключовите точки, от които искате БТА да има кореспонденти?
Стоян Чешмеджиев, кандидат за гендиректор на БТА: Ключовите точки се налагат от само себе си. Аз в момента не бих могъл да коментирам точно кои ще са точките, защото това е въпрос, който не зависи само от генералния директор, то зависи от колектива, от професионалисти на БТА, където не липсват.
Г. К.: Аз питам за личната ви позиция. Къде според вас са ключовите точки?
С. Ч.: Ключовите точки са всички места, където се формира световната политика.
Г. К.: Кои са тези места?
С. Ч.: Това са САЩ, това е Русия, това е... всички страни от Европа, в края на краищата ние се стремим към тази Европа... Това е Китай, това е Япония...
Г. К.: А Близкият изток?
С. Ч.: Естествено, там е... аз мисля, че то не подлежи на коментар. Това е една невралгична точка. Значи отговорът ми е - във всички невралгични точки, където се формира световната политика, където се формира животът на...
Г. К.: На човечеството.
С. Ч.: На човечеството естествено.
Г. К.: Цитиран сте да казвате, че агенцията трябва да се бори срещу нихилизма и лошите явления в обществото. Как една телеграфна агенция се бори срещу нихилизма и лошите явления?
С. Ч.: Агенцията трябва да му съдейства на обществото в борбата му срещу нихилизма. Тя трябва да пропагандира всичко добро, което се случва, и на първо място тя трябва да бъде обективна естествено.
Г. К.: Какво значи една агенция да пропагандира?
С. Ч.: Значи това е дума, която има много значения. Ако трябва да бъда точен какво аз разбирам под това агенцията да пропагандира, значи тя трябва да изнася в обществото и пред света и положителните явления в българския живот, а не само... На хората им омръзна значи този грубиянски тон в медиите. Нека да видим и доброто, което става в този живот. Защото в края на краищата какво значи обществото и какво значи държавата? Това не е лейка, това е един субект, който се състои от хората. Значи ние сме държавата.
Г. К.: Лейка ли? В какъв смисъл лейка, дето лее вода?
С. Ч.: Дето лее вода. (11 април)
--------
Ако възгледите на г-н Чешмеджиев са претърпели развитие, редакцията на "Сега" с готовност ще ги публикува.
Стоян Чешмеджиев, кандидат за гендиректор на БТА: Ключовите точки се налагат от само себе си. Аз в момента не бих могъл да коментирам точно кои ще са точките, защото това е въпрос, който не зависи само от генералния директор, то зависи от колектива, от професионалисти на БТА, където не липсват.
Г. К.: Аз питам за личната ви позиция. Къде според вас са ключовите точки?
С. Ч.: Ключовите точки са всички места, където се формира световната политика.
Г. К.: Кои са тези места?
С. Ч.: Това са САЩ, това е Русия, това е... всички страни от Европа, в края на краищата ние се стремим към тази Европа... Това е Китай, това е Япония...
Г. К.: А Близкият изток?
С. Ч.: Естествено, там е... аз мисля, че то не подлежи на коментар. Това е една невралгична точка. Значи отговорът ми е - във всички невралгични точки, където се формира световната политика, където се формира животът на...
Г. К.: На човечеството.
С. Ч.: На човечеството естествено.
Г. К.: Цитиран сте да казвате, че агенцията трябва да се бори срещу нихилизма и лошите явления в обществото. Как една телеграфна агенция се бори срещу нихилизма и лошите явления?
С. Ч.: Агенцията трябва да му съдейства на обществото в борбата му срещу нихилизма. Тя трябва да пропагандира всичко добро, което се случва, и на първо място тя трябва да бъде обективна естествено.
Г. К.: Какво значи една агенция да пропагандира?
С. Ч.: Значи това е дума, която има много значения. Ако трябва да бъда точен какво аз разбирам под това агенцията да пропагандира, значи тя трябва да изнася в обществото и пред света и положителните явления в българския живот, а не само... На хората им омръзна значи този грубиянски тон в медиите. Нека да видим и доброто, което става в този живот. Защото в края на краищата какво значи обществото и какво значи държавата? Това не е лейка, това е един субект, който се състои от хората. Значи ние сме държавата.
Г. К.: Лейка ли? В какъв смисъл лейка, дето лее вода?
С. Ч.: Дето лее вода. (11 април)
--------
Ако възгледите на г-н Чешмеджиев са претърпели развитие, редакцията на "Сега" с готовност ще ги публикува.