В Андалусия направих поразително "откритие": оказа се, че възгласът на бикоборците "Оле!" произлиза от мавърското "Аллах!". Което лично мене ме въведе в дълбоки "философски" размишления за играта на социалните форми и на техните превръщания. Едно и също съдържание се върти и върти, а ние, хората, не забелязваме повтарянето, защото пред очите ни измамно свети калейдоскоп от причудливи форми...

Сетих се сега за това, докато се опитвах да реша една политическа задача; да отговоря на следното: "Кой е основният въпрос, който стои пред БСП? А пред СДС? А пред НДСВ?"

И поне според моята способност да решавам такива задачи отговорите излязоха не три, а един.

Вижте сами.

Да допуснем, че въпросният въпрос е: какво е НДСВ?

Дясна формация, претендираща за мястото на СДС, или пък ново, досега непознато място в структурата на българската политика, т.е. центристка партия?



Ако лидерите на БСП си отговорят по първия начин,



от тях се изисква една политика. Ако си отговорят на въпроса по втория начин, политиката им е принципно друга.

Защото, ако НДСВ е просто СДС-2, то за никакво съвместно управление с тях дума не може да става. Или може да става, но само в краен случай, но не може да бъде цел на социалистите. И обратно, ако НДСВ е името на новопоявила се българска центристка партия, то няма нищо по-естествено една лява стратегия до допуска (след избори естествено) съвместно управление, т.е. един вид ляво-либерална или ляво-центристка коалиция.

Но въпросът има не само стратегически аспект. От него следва и тактиката на БСП през следващата година. Ако НДСВ е дясната формация, т.е. ако е Противникът с главно "П", курсът към предсрочни избори е пряко следствие. И то със всички възможни екстри, присъщи на такъв курс.

Обратно. Ако НДСВ е центристка формация (а следователно потенциален съюзник за управление), пред екипа на г-н Станишев стои деликатната задача за "нежен развод" с НДСВ, за такъв развод, който да е демонстрация на различия пред избирателите, но който едновременно с това и да не изключва последващ годеж и съвместно правителство.

Излиза, че двете възможни политически линии за БСП (и съответно вътрешната дискусия в БСП) фактически опира



до отговора на въпроса за идентичността на НДСВ



Сега да отидем при Съюза на демократичните сили. И с учудване да забележим, че тези Сили стоят пред същия въпрос. Ако е вярно, че НДСВ е СДС-2, сините трябва да направят всичко, за да воюват с "жълтите". Защото това е битка за оцеляване, на живот и на смърт. Но ако същите тези "сини" схванат НДСВ като центристка формация, те прекрасно могат да изградят нормални отношения на допирни точки и различия и да си поставят задача за съвместно управление.

Разбира се, за СДС тук лоша шега играе техният комплекс за свръхценност и уникалност. И мен ако питате, техният първороден грях, от който все още не могат и не могат да се освободят: самосъзнанието, че са монополист и дистрибутори на демокрацията в България. Че всичко, което не е синьо, в крайна сметка е червено или помага на червените.

Но колкото и трудно би било на



СДС да приеме центристкия характер на НДСВ,



това именно е съдбовният въпрос, от който зависи непосредственото бъдеще на синята партия.

И г-н Софиянски, а и г-н Бакърджиев по същество оферират такова решение и са свързали политическата си съдба с него.

И най-сетне - колкото и фрапантно да звучи, самото НДСВ стои като Хамлет на сцената пред нас и пита за бъденето и небъденето във формата: "Аз какво съм? Дясна партия или центристка формация?"

Това обаче изобщо не е шега. Защото НДСВ е образувано не около идея, а около конкретен човек. А партията е преди всичко и главно идея (колкото и мътна да изглежда понякога). И именно тази дистанция има да извървят "жълтите". Те или трябва да извървят определена еволюция към идеология, или ще се окажат временно явление.

Следователно въпросът за тяхната идентичност за тях самите е

въпрос и за тяхната стабилност



Това заплита възела докрай. Защото се получава, че НДСВ не е нещо, чийто характер (десен или центристки) подлежи на констатиране. А съвсем друго: НДСВ е нещо, което има да определи бъдещия си идеен характер.

Какво ли ще си мисли един специалист по Евклидова геометрия, ако се окаже, че площта на триъгълника зависи от това как ще определи дължината си неговата медиана?

Не, не са за завиждане хората, които си вадят хляба с политически анализи. Може би затова така често възклицават "Оле!".

---------

Други текстове от същия автор: http://www.Raichev.org

За отзиви и коментари: A.Raichev@gallup-bbss.com