Създаването на парламентарната комисия по корупция и особено начинът, по който бе сформиран нейният състав, е сигурен знак, че в следващите месеци ще станем свидетели на нова компроматна война. Защото отсега е ясно, че голяма част от времето тази комисия ще отделя за разплитане на нарочно скалъпени истории, а не за разследване на наистина скандални случаи. Практиката досега показва, че управляващите нямат стимули да се заемат сериозно с провинилите се в собствените си редици. Те по-скоро умело прикриват всички доказателства и следи. Новото време едва ли ще е изключение.

Никой от царските депутати не отрича, че в НДСВ се води истинска компроматна война, чиято цел е да се защитят определени лобистки интереси или да се преразпределят сферите на влияние в рамките на парламентарната група. Води я всеки срещу всеки. Но това е само единият фронт. На другия силните на деня натискат чиновниците от висшия и средния ешелон в полза на корпоративните си цели. Използват се всички средства - от видеозаписи през писма и свидетелства на очевидци до изваждане на автентични документи и вербуване с огромни суми пари.

Компроматите са коварни с това, че в повечето случаи съдържат факти, които обаче се използват като средство за манипулация в точно определен момент и по точно определен начин. Показателен пример в това отношение е скандалът около жълтата депутатка Клара Петкова, който гръмна точно преди лятната ваканция на депутатите. Двама шефове на речни пристанища публично я обвиниха, че им е искала и те са й дали подкуп. Според публикации в медиите шефът на пристанище Оряхово твърди, че на 15 юли Петкова му поискала 10 хиляди лева, за да не бъде уволнен. После пък бившият изпълнителен директор на пристанище Лом Светослав Трендафилов обвини депутатката, че му взела 2000 лв. за мероприятие на царската партия.

До този момент няма нито вопъл, нито стон от страна на ръководството на НДСВ. Това е доста странно. От една страна, прокламираният Нов морал изисква да се вземе отношение за всеки случай, в който с изнудване се събират пари за партийни мероприятия. От друга страна - Клара Петкова е сред критици на ръководството на НДСВ и това е удобен случай то да се разправи с нея. Неофициално сред жълтите се твърди, че акцията срещу Клара Петкова е с цел сплашване. Според някои компроматът срещу нея бил спретнат от СДС, според други - от свои. Но така или иначе истината щяла да се потули. Твърде възможно е със случая да се занимава новата комисия за борба с корупцията, но никой не очаква от това да има конкретен резултат.



Компроматната война в НДСВ има своите традиции,



макар формированието да е в съвсем детинска възраст. Премиерът вече няколко пъти признава, че бюрото му е затрупано с писма от "доброжелатели", които се опитват да натопят други хора в различни сфери на обществения, икономическия и политическия живот. Нещо, което хич не му допадало. Изглежда обаче, че някои писма все пак постигат целта си. В началото на годината жертви на компромат станаха две от най-близките до царя активистки и депутатки Елка Анастасова и Стела Банкова, които бяха изключени от групата и заклеймени като врагове. Премиерът твърди, че го е разгневил не толкова критичният текст в писмото на 19-имата жълти депутати, а начинът, по който то стигна до него. Било недопустимо да научи за критиките на царските депутати към политиката на правителството от БТА. Истината за "хватката", която беше приложена на Анастасова и Банкова, така и не излезе наяве. Говори се, че вътрешната интрига в групата на НДСВ, дирижирана от доста високо ниво, е успяла да внедри човек на Пламен Панайотов сред критикарите и да злепостави двете инициаторки на писмото. Текстът наистина беше раздаден на медиите не от двете дами, а от депутатът Кирил Милчев, който се измъкна "сух" от скандала. Дори премиерът, който широко прокламира новия морал, не се замисли как писмото на 19-имата депутати се превърна в компромат. Грешка, която може да му струва скъпо. Защото след като веднъж си е затворил очите за една порочна практика, тя ще продължи да се утвърждава и да трови бъдещето му. Ако подобни опити за удар под кръста бяха пресечени в началото, нямаше днес в групата на НДСВ да е заложена такава



бомба със закъснител, която плаши с фатално разцепване



Заради компромат жълтият депутат Мирослав Севлиевски веднъж вече писа молба за напускане на ПГ на НДСВ. На Емил Кошлуков също няколко пъти му се налагаше да се обяснява с премиера има ли интереси в енергийния сектор, за каквито беше набеден от депутати и министри по време на тайни сбирки. И макар че двамата със Сакскобургготски уж се били разбрали мъжки, и до днес напористият иначе Кошлуков е държан в ъгъла и нито една негова акция не среща разбиране и подкрепа от НДСВ.

Съдбата обаче не бе благосклонна към друго любимо някога царско чедо - бившия зам.-министър на икономиката Любка Качакова. Тя се раздели с поста си, след като в медиите изтече проектодоговорът с куп екстри на тогавашния шеф на "Булгартабак" Георги Попов, който своенравната госпожица отказала да подпише. Качакова и до днес отрича да е автор на интригата. Вицепремиерът Николай Василев обаче твърдеше, че в продължение на месец бил шантажиран, че договорът ще бъде изнесен. После обясни, че документът изобщо не бил подписан и затова няма нужда от коментар. Накрая стана ясно, че въпреки всичко, докато управляваше тютюневия холдинг, Попов е харчил нашироко държавна пара. И така бяха компрометирани и вицепремиерът, и премиерът.

Може би една от най-големите жертви на компроматите бе царският депутат Камен Влахов, който бе заснет от камерите на наказателния паркинг пред театър "София" да се държи грубо със служителката, докато си търсеше вдигнатия с "паяк" автомобил. Историята с Влахов, раздухана в най-гледаното тв шоу, в крайна сметка завърши благополучно за него. Но



масовото злорадство на царските депутати



е много показателно за морала на самото НДСВ. Колегите на Влахов шептяха по кьошетата на парламента: "Така му се пада!", доволни, че колегата им, който често критикува ръководството на парламентарната група и поставя неудобни въпроси, беше натирен пред премиера.

Мълчанието на Сакскобургготски в момента е типично за политик, който не може да си позволи със замаха на цар да изкорени пороците на стария морал. Защото историята показва, че през последните 12 години държавата се управлява чрез компромати. Те са едно от основните средства за политически натиск. Да си спомним само как на VI национална конференция на СДС Асен Агов остана без пост, тъй като тогавашният му съпартиец и настоящ шеф на хазарта Георги Петров извади компромат срещу него, че е подавал молба за членство в БКП. "Партийната книжка" на Стефан Софиянски в навечерието на кметските избори също е класически пример за компромат. Издънката на Надежда Михайлова в Ловеч, когато скандален запис разкри грубия език на бившата ни външна министърка и циничните й заръки да се нахранят журналистите, също попада в тази графа, макар че никой не оспорва съдържанието му. Тогава, преди да замине за САЩ, президентът Петър Стоянов коментира случая така: "Няма предизборна кампания, в която да не се размахат компромати, но ми се струва, че в тази предизборна кампания специално компроматите ще изиграят лоша услуга по-скоро на техните автори, отколкото на хората, срещу които са предназначени." По ирония на съдбата пророческите му думи се сбъднаха на последните избори, когато в дебатите преди първия тур Стоянов си позволи да прочете извадки от доклад на Националната служба за сигурност, според които неговият конкурент и бивш министър на вътрешните работи Богомил Бонев е бил уличен във връзки с икономически групировки. Заради този компромат Стоянов загуби изборите.

ДПС също се оплете в тези кълчища. От "Оня списък" до иска за клевета на Осман Октай срещу Емел Етем и Ахмед Доган стои поредица от интриги, с някои от които обществото обилно е заливано, а други грижливо се пазят от камерите и микрофоните.

Запознати с кухнята на компроматите твърдят, че



подобни документи у нас се фабрикуват лесно,



като по учебник. Няма етаж във властта, който да не е засегнат. Както и няма човек, който да може да се предпази.

Депутат от мнозинството разкри една от схемите. Определена сума пари, например 10 хиляди или 250 хиляди лева, се внасят в банкова сметка на "жертвата" без нейно знание. Законодателството в момента забранява да се разкрива банкова сметка без знанието на притежателя й и без данните от личната му карта. Намирането на тази информация обаче не е никакъв проблем за мощните икономически групировки. След внасяне на парите по банков път компроматът е готов. Започва изнудване по телефона, че данъчните и икономическа полиция ще бъдат уведомени за сумата, която не е декларирана, а и не може да бъде доказан произходът й. После иди доказвай, че нямаш сестра. Схемата ще заработи още по-активно, ако мнозинството гласува закона за конфискуване на незаконно придобито имущество.

Според шефа на бюрото за "Финансово разузнаване" Васил Киров не е невъзможно да се случи нещо подобно, но то със сигурност е нарушение на законите и при доказване се счита за престъпление. Въпросът е, че подобни престъпления се доказват много трудно. "Имаме сигнали за разкрити сметки на фирми без тяхно знание, но нито един за разкрита сметка на физическо лице", каза за "Сега" Киров. Преди дни кабинетът одобри проект, според който вече има изискване за среща "лице в лице" между банковия служител и притежателя на сметката при откриването й.

Като компромат могат да бъдат използвани и



"доказателства" за прикритата сексуална ориентация



на депутатите. Според една от лидерките на гейорганизацията "Джемини" в НС имало поне 25 хомосексуалисти. Заплахата от разконспирирането им виси над тях като дамоклиев меч. Да си спомним само последния шумен скандал, който гръмна около областния управител на Шумен Владимир Владов. Той беше уличен от шуменската "Топ тв" в непристойно поведение със специалистки по "еротичен масаж". В репортаж собственикът на "клуба за масажи" Кармен Димитров обясни как областният се събличал до кръста и играел на кола в нощното заведение. Видеозапис беше пратен на министъра на държавната администрация Димитър Калчев. Владов се раздели с поста си. После стана ясно пък, че срещу един от шуменските царски депутати, за които се предполагаше, че са спретнали компромата, е подготвен контра-гейкомпромат. Това бил видеозапис от столично гейзаведение, в което бил и въпросният депутат. Касетата била готова, но се търсел вариант за най-добрата й употреба.

Ето в такова политическо блато затъна Сакскобургготски, защото не се захвана с важните неща като морала, а поощри интригите в своите редици. Компроматите на Новото време са като царската корона - отдалеч изглеждат ефектни и създават ореол, но тежестта им повлича още по-надолу в блатото.