|
На пръв поглед дейността им е типичен семеен бизнес. Държат кафенета, сладкарнички и други подобни малки и неугледни заведения, най-често в затънтени квартали. Целенасочено не се набиват на очи и не впечатляват с показна луксозност. Но се радват на постоянна клиентела, подвластна на хазартната страст. Посетителите им добре знаят, че освен питие на това място ще им се предложи и друго, по-сладко удоволствие.
Незаконните хазартаджии, както популярно ги наричат инспекторите от Държавната комисия по хазарта, работят без разрешителни, извън закона, по една твърде прозаична причина - за да не плащат данъци и такси и да реализират чисти печалби само за себе си. За целта прикриват дейността си чрез добре измислени трикове и похвати. Сред тях
най-разпространена е измамата с игрални автомати
Например отваря се заведение, тип квартално кафене, в което се поставят две - три игрални машинки. На пръв поглед те предлагат развлекателни или дори детски игри. В определен момент обаче завъртат хазартни игри. Номерът с двойната употреба става като в автоматите се инсталират специална платка и ключе. Чрез тях във всеки един момент хазартните иначе машинки могат да се превключат и да работят с развлекателни игри.
Тази платка не може да се купи. Изработва се от техници, които са добре запознати с електрониката. "Така да се каже този прийом е роден, български патент, нямаме информация такъв трик да се прилага в други страни", обясняват от Държавната агенция по хазарта. Целта на двоякото използване на машинките е да бъдат заблудени контролните органи. Защото няма нищо нередно и престъпно в кафе или друго обществено заведение да се поставят няколко развлекателни автомата. Собствениците са напълно редовни пред закона, ако са декларирали машинките пред данъчните и са платили дължимия за тях патентен данък, който тази година варира от 100 до 198 лв. за съоръжение.
Грубо
нарушение е обаче, когато хазартни машинки са поставени в заведение
Законът изисква дейността с хазартни игрални автомати да се развива само в специално обособени за това зали с надпис, който изрично указва какво се предлага на това място и кой е собственикът, с определен брой автомати и с охрана. Предлагането на напитки и закуски може да е само съпътстваща, но не и основна дейност.
Нелегалните организатори използват тези разлики в регламента и отварят заведения, в които инсталират хазартни машини, които обаче са снабдени със специалните платки. Когато влязат инспектори на проверка, автоматите предвидливо се превключват на развлекателните игри. Щом излязат, се връщат на хазартните.
"Гоним се като котка и мишка", казват от контрола
и допълват, че могат да хванат нарушението само ако машинките са настроени на хазартната игра. Тогава нарушителите ги грози глоба от 20 000 до 50 000 лв. и затвор за срок до 3 г.
Заплахата от наказание обаче явно избледнява пред желанието за лесни и най-вече големи печалби. Грубите сметки на надзора сочат, че според разположението и посещаемостта от 10 игрални автомата нелегалните организатори могат да спечелят около 15-20 000 лв. на месец. За разлика от тях легалните участници в бизнеса делят прихода си с държавата. За да работят по правилата, те първо плащат такса от 15 000 лв. за разрешително, а след това на всяко тримесечие внасят акциз от 300 лв. на автомат.
Нелегалните хазартни предприемачи най-често газят закона и с начина, по който се сдобиват с автоматите. По правило тези съоръжения могат да се предлагат на пазара само от лицензирани производители, вносители и разпространители. При внос
митничарите са длъжни да следят дали автоматите се вкарват
от лицензирани за това фирми. Легалните организатори на хазарт на свой ред са принудени да си купуват съоръженията от редовни търговци и производители, защото документът за собственост върху тях е част от бумагите, с които кандидатстват за разрешително. Законът забранява автомати да се купуват от трети лица или от организатори на хазарт.
Нелегалният бизнес, естествено, не спазва тези правила. Контрольорите са на мнение, че много от нелегалните съоръжения, които откриват, са използвани преди хазартният бизнес да бъде регулиран със специален закон. Тогава са работили много зали с игрални автомати, част от които след лицензирането са били закрити, защото собствениците им официално са се отказали от дейността си. Само че съоръженията са останали свободни и сега явно намират приложение.
Иначе законодателно няма пречка буквално всеки да си купи игрален автомат, въпреки че по закон няма да има право да го експлоатира като услуга без разрешително. Един хубав, модерен автомат сега струва около 7-8000 долара. Втора употреба може да се намери и за 1000 лв.
Широко приложение, отново незаконно, намират и игралните автомати от типа пушери, които преди време са били извадени от употреба в Германия. Тези съоръжения се предпочитат от някои организатори, защото са
настроени така, че да изплащат по-малка печалба
Само че точно заради тази своя особеност те не отговарят на нашите стандарти и затова употребата им у нас е незаконна. Разликата между стандартизираните апарати и пушерите е, че тяхната възвръщаемост е 60%, докато по закон у нас автоматите трябва да са с възвръщаемост поне 80%, обясняват от комисията по хазарта. Възвръщаемостта на един автомат се изчислява според това каква сума е вкарана в него като залог и каква сума е изплатена като печалби от игри за определен период. Ако на 100 000 игри са вкарани например 100 000 лв., трябва да се върнат поне 80 000 лв. Заради по-ниската си възвръщаемост пушерите не могат да се лицензират и да се използват легално у нас.
Особено фрапиращ е случаят, който контролните органи са разкрили в началото на септември. Става дума за
подвижен фургон, замаскиран с бамбукови клонки,
без никакви документи, в който са инсталирани 7 игрални автомата, сред които и пушери. Странният хазартен обект е хванат в столичния квартал "Люлин" след сигнал от недоволни съседи, които са се оплакали от ужасния шум, вдиган през нощта, когато е работил обектът. За редовните посетители той обявил работно време от 6 вечерта до 4 сутринта. Според сметките на експертите повечето автомати най-вероятно са били купени на старо за по 1000 лв., а са носили чиста печалба според посещаемостта от 500-700 лв. на ден.
Кафе-сладкарница в гр. Червен бряг е друг фрапиращ случай на незаконен хазарт. Тя е работила като букмейкърски пункт и е организирала залагания върху резултати от спортни състезания на принципа на играта "Еврофутбол" като е използвала незаконно програми от Интернет. Клиентите са правили залози за резултат на полувреме, за точен резултат и върху краен резултат от футболни срещи и залагания от програмата "Формула 1". Коефициентът на печалба се е определял от участниците и организаторите според това колко е трудно за прогнозиране съответното състезание. Например при по-трудно предвидими срещи коефициентът е бил 1:10, т.е. залага се 1 лв., печелят се 10 лв. при познаване на резултата. След това от Интернет са сваляни резултатите и според тях са изплащани печалби на участниците. "Това си е чист хазарт, сега проучваме по какъв начин нелегалните организатори са си осигурили достъп до тези резултати в Интернет", обясняват от комисията по хазарта. Престъплението е документирано, защото собствениците на сладкарницата са водили отчет за правените залози и изплатените печалби. От комисията имат сигнали, че и в други части на страната се организират такива залагания и вече работят по тези случаи.
Фалшифицирането на разрешителни е другият трик
за прикриване на незаконния хазартен бизнес, който инспекторите са разкрили досега. Те са хванали нелегални организатори, които са показвали при проверка ксерокопия на документи. Впоследствие книжата се оказали добре подправени разрешителни. Хазартаджиите сами са предизвикали съмненията на контролните органи, защото по принцип те са длъжни да съхраняват в игралната зала оригинала на разрешителното за дейност и да го представят при проверка. "Нашите бланки на разрешителни са защитени със специални знаци, много трудно могат да се фалшифицират", обясниха от комисията и допълниха, че проверяват по какъв начин е направено ксерокопието.
Над 70 обекта с нелегална хазартна дейност са разкрили от Комисията по хазарта от началото на годината до септември. От тях са иззети повече от 500 игрални съоръжения. Преписките по случаите са предадени на прокуратурата. Според контрола в много региони на страната се правят опити да се организира нелегален хазарт. Заради масираните проверки обаче много от най-грубите нарушители - тези, които развиват незаконна дейност без разрешително, без въобще да правят опити да се прикрият, вече са понамалели. Според инспекторите трудно може да се установи кой реално държи бизнеса в ръцете си, защото в повечето случаи управителите на обектите са подставени лица.
"Проверките се правят по сигнали на НСБОП, на служители от нашите структури и от страна на легалните организатори в този бизнес, които са заинтересовани да бъдат хванати нелоялните им конкуренти", обясни председателят на комисията Георги Петров. В момента законно у нас работят 573 игрални зали, 51 бинго зали, 19 казина, 2 фирми за залагане върху спортни състезания и 453 зали със слот машини. В хазартния бизнес си изкарват хляба между 5000 и 7000 души.
Годишно легалните организатори, които по официални данни са около 200 души, внасят в хазната около 40-50 млн. лв. от данъци и 2,5 млн. лв. от такси. Те също подлежат на редовни проверки, уверяват от комисията. Инспекторите й редовно следели дали хазартните обекти се намират на поне 300 м отстояние от училища, детски градини и др., както изисква законът, и дали спазват забраната да не пускат непълнолетни. Досега почти няма нарушения по тези две изисквания, казват от комисията. Според тях организаторите са коректни, защото знаят какви солени наказания ги чакат. Ако пуснат в обектите си непълнолетни, по закон ги чака глоба от 5000 до 15 000 лв., а при повторно нарушение - отнемане на разрешителното за постоянно, т.е. изваждането им завинаги от този бизнес.