Има истории, които не могат да бъдат измислени, тях единствено Господ (в България то е все същото като правителството) ни ги поднася - като малка компенсация за отегчителните ни от лукс и благополучие дни. Тези истории могат единствено да бъдат тихо предадени от хладнокръвни разказвачи, без украси и коментари.

Началото на тази история само по себе си е вълнуващо - на 21 декември миналата година на заседание на Министерския съвет е прието "Постановление № 352 за изменение и допълнение на Постановление №66 от 1991 г. за определяне на минимални размери на намаленията на превозните цени по автомобилния транспорт на някои групи граждани". В резултат на тези изменения върху групата граждани на възраст от 0 до 7 години легна задължението да си извади безплатни карти за пътуване в градския транспорт, за да може безплатно да се радва на



този своеобразен Дисниленд - градския транспорт



Ето какво четем в постановлението: "Чл. 1. (2) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 2011 г.) Децата до 7 навършени години пътуват безплатно и с превозен документ - карта за безплатно пътуване по вътрешноградския и билет с нулева стойност по междуселищния автомобилен транспорт".

Икономическата логика на това умопостроение е толкова сложна и дълбока, че е достъпна единствено за избрани индивидуални интелекти. И тъй като аз определено не съм от тях, опитах да открия в интернет разяснителен текст по въпроса ЗАЩО. Кръстосах надлъж и шир страниците на Министерския съвет (МС) и Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС). Нищо. В стенограмата от правителственото заседание, на което е било прието това постановление, се вижда, че това е станало без излагане на мотиви на вносителя или дебати по текста. Не са публикувани официални указания на министъра на транспорта, комуто е възложено изпълнението на Постановление № 352 на МС.

Дали написаното от мен е жалко отрицание на блестящите идеи на правителството, плод на заядливата ми природа и дребна душица? Вероятно е така, но все пак мисля, че



това нововъведение се отличава с рядка безсмисленост



По стечение на обстоятелствата отговарям за гражданин, попадащ в групата от 0 до 7 години. За да спазвам закона, трябва или да дупча билет на подопечния ми гражданин наравно с моя (както вероятно ще постъпя), или да му извадя специална карта, която да ни отвори безплатно дверите на градския транспорт. Какво ще ми струва безплатната карта?

Организацията по издаването на безплатните карти ще се осъществява от всяка община, съответно от общинските компании за градски транспорт, съгласно инструкциите на Министерство на транспорта. Преди седмици по новините завистливо гледах тълпи от "щастливи" пловдивски и варненски родители в ожесточена надпревара за новите пластики. Гледах и си мислех:



Ееех, кога и в София ще се поблъскаме така...



На интернет страницата на Столичната компания за градски транспорт все още няма информация за това какъв ще е редът по издаване на картите в столицата, но страницата на общинската компания на Варна осветлява този въпрос. Там четем: "Градски транспорт" ЕАД уведомява всички заинтересовани, че се въвежда изискване за наличие на превозен документ за безплатно пътуване на деца до 7 навършени години, като по този начин се осигурява задължителната застраховка на детето пътник".

Горният цитат поне загатва един от възможните отговори на въпроса за какъв дявол е цялата галимация. Още повече, че въпросната карта не поражда правото на безплатно пътуване, то единствено го удостоверява пред контролните органи. Със или без карта децата имат право на безплатен градски транспорт, картата единствено идва да покаже, че детето е на определена възраст, която дава това право. Продължаваме да четем нататък: "Картите са безплатни и се издават ежегодно през цялата година със срок на валидност до 31 януари на следващата година, по настоящ адрес на детето, за което се удостоверява с личната карта на родител/настойник".



Става все по-хубаво - картите ще се издават всяка година



Международните паспорти например са с валидност 5 години, пластиките на банковите карти са с годност 3 години, но ценност като безплатните карти за градски транспорт на децата заслужават къде-къде по-голямо уважение, за това - подновяват се всяка година. При искане за изваждане или подновяване на карта е необходимо да се представят документи, удостоверяващи възрастта на детето и неговия адрес. За това следва да се представят: акт за раждане (копие), документ за самоличност на родител/настойник, снимка на детето (формат - 2 см/2,5 см) 1 брой.

Да се върна на темата какво ще ми струва картата за безплатно пътуване на подопечния ми гражданин от групата от 0 до 7 години. Като начало половин работен ден, и то при стегната организация. Първо да направя снимка на детето. После да подам документите и да платя 2 лева за пластиката. За 350-хиляден град като Варна са предвидени 2 такива места (едно от които на ул. "Тролейна"!), което пък обяснява опашките и веселите крясъци от новините. След това вероятно още половин ден при получаването на картата. Разбира се,



това означава и поредният регистър с лични данни



имена, адреси, ЕГН-та (както на детето, така и на родителите) плюс снимка на т.нар. граждани от 0 до 7 години. И това ще бъде регистър, в който ежегодно периодично ще се подават данни за въпросните лица, докато набъбне поредната хубава богата база лични данни, създадена със съмнителна цел. На финала, ако трябва да сметна цената на един мой работен ден, плюс нервите, които ще потроша през това време, като прибавя факта, че моите и на детето ми данни ще влезнат в поредния регистър на поредния Голям брат, определено предпочитам да дупча билет. Струва ми се, че единствените печеливши от цялата работа ще бъдат фирмите, които ще бъдат натоварени всяка година да изработват въпросните пластики. Защото те няма да ги изработват безплатно, нали?