Много наблюдатели искат разгорещен и задълбочен дебат между кандидат-президентите, при който обаче личните качества на кандидатите остават на втори план. Но личността може да бъде разглеждана като характер, а при избора на държавно ръководство характерът на кандидата може да има много по-голямо значение от политическата му програма.
Има кандидати, които дълбоко вярват в своите програми. Те искрено се надяват да управляват според това, което са казали и обещали. Именно така според мнозина трябва да изглеждат едни избори - вот между идеи, политически линии, идеологии и убеждения. Затова в сегашната предизборна програма в САЩ мнозина се опитват да разберат в какво вярват кандидатите и се питат дали те наистина възнамеряват да правят това, което обещават.
Да разгледаме съотношението между намеренията и резултатите от дейността на различни американски президенти. По време на предизборната си кампания през 2000 г. Джордж Буш младши твърдеше, че войната на американците в Косово, водена от президента Бил Клинтън, е била грешка, защото тя е въвлякла САЩ в национално-държавно строителство - процес, който по правило завършва без успех. Има всички основания да се предполага, че Буш наистина е вярвал в тази теза и е смятал да я следва. Но впоследствие стана ясно че това, в което той е вярвал и е възнамерявал да прави, има много малко значение. Президентството му бе формирано не от това, което е смятал да върши, а от нещо, което той изобщо не е очаквал и планирал - от 11 септември 2001 г.
Буш не е изключение. Външната политика на Джон Кенеди бе определена от кубинската криза, а на Линдън Джонсън - от войната във Виетнам. По времето пък на Джими Картър се разрази иранската криза със заложниците.
Нито един от тези президенти не е очаквал,
че ще му се наложи да съсредоточи цялото си внимание върху тези проблеми.
Да разгледаме Барак Обама. В предизборната му кампанията главната тема бе да се сложи край на войната в Ирак, но тя отиде на втори план заради разразилата се финансова криза. Не е ясно дали Обама е имал по-добра представа от всеки друг как да се справи с кризата, но когато той встъпи в длъжност, характерът на антикризисната му политика бе заложен от администрацията на Буш. Целта на плана бе да не се позволи на пазара да нанесе удар по големите финансовите институции и пазарът да се промени чрез вливане на пари, предназначени за стабилизирането на тези институции. Обама продължи и засили тази политика.
Често кризите принуждават управниците да се движат по други и дори противоположни посоки на това, което те са планирали.
Програмните документи на предизборните кампании често изглеждат като формулирани от идеята, че лидерът контролира положението. Но почти винаги именно обстановката контролира лидера, като определя програмата му и ограничава избора му. Понякога, като в случая с 11 септември, това е въпрос на непредвидено преформулиране на президентската политиката. В други случаи става дума за нежелани и неочаквани последици от политика, която променя президентската визия. Президентството на Джонсън може би е най-добрият пример в това отношение. Виетнамската му политика отиде много по-далеч от първоначалните очаквания и напълно завладя намеренията му. Нито един президент не е имал по-ясни политически намерения, нито един първоначално не е успял така успешно да спазва тези намерения, но и нито един не е губил толкова бързо контрол над положението при възникването на непредвидени обстоятелства.
В книгата си "Принцът" Макиавели твърди, че политическият живот зависи от съдбата, непредвидените обстоятелства, които трябва да се преодоляват, както и от добродетелите. Но не от религиозните добродетели като въздържание от греха,
а по-скоро от добродетелите на хитрия и умния човек,
който знае как да се справя с непредвидените обстоятелства. Никой не може напълно да подчини съдбата, но някои умеят да я контролират, да й дадат форма и да я смекчат. Именно такива хора става най-добрите управници. Най-слабите просто загиват под натиска на непредвидените обстоятелства.
Според мен политиката и идеологията са погрешната сфера за оценяването на един кандидат. Първо, малко вероятно е хитрият кандидат да вземе насериозно политическите си изказвания и идеология. Той говори това, което смята, че трябва да казва, за да бъде избран. Второ, твърде малка е вероятността той да следва своите предизборни обещания. Независимо дали избирателите са съгласни или не с идеологията и политическата му програма, най-вероятно е той да няма възможност да ги следва, ако бъде избран.
Буш искаше да съсредоточи вниманието си върху вътрешните проблеми на нацията, а не върху външната политика. Съдбата обаче му даде ясно да разбере, че той няма да има този избор. Обама се надяваше да възстанови тесните връзки с европейците и да спечели доверието на арабския свят. Сега европейците се опитват да се справят с проблеми, които са много по-сериозни от отношенията им със САЩ, а противопоставянето на ислямския свят срещу Америка изобщо не съвпада с намеренията на Обама. В крайна сметка президентството на двамата откъслечно наподобяваше предизборните им кампании. Някаква връзка има, но и за двамата светът тръгна не така, както те очакваха.
Няма да определям какво значи "характер", но за мен то включва способността бързо да се анализират проблемите, да се вземе решение и да се живее с него, да имаш принципи (в противовес на политиката), които не могат да бъдат нарушени, а и хладнокръвна воля да изпълниш дълга си в името на тези принципи. За мен
характерът е борбата в душата на лидера,
който иска властта, но и нещо повече от властта. Отношението му към Международния валутен фонд наистина няма значение. Значение има усещането му за благоприличие, а също разбирането как да се използва властта, с която разполага.
Ако това ви изглежда смътно и противоречиво, това не е защото малко съм мислил по въпроса. Това по-скоро се дължи на факта, че от всички съществуващи политически въпроси същността на характера и как да се разпознае той са най-малко ясни. А главното задължение на избирателя е да разпознае характера на лидера.
Идеята, че вие трябва да гласувате за един или друг кандидат, базирайки предпочитанията си на предизборната програма, е дълбоко грешна. Съдбата изтиква на повърхността дълбоко вкоренени проблеми и дори най-блестящият лидер може да не разкрие истинските си намерения. По време на предизборната си кампания през 1860 г. Ейбрахъм Линкълн скри намеренията си за робството. Когато сегашната канцлерка Ангела Меркел кандидатстваше за поста, тя изобщо не е могла да си представи, че ще й се наложи да се сблъска с такава сериозна криза. Рядко може да се предскаже какво ще се случи, затова е и трудно да се разберат намеренията на кандидатите.
Джордж Буш и Барак Обама се сблъскаха с проблеми, които не очакваха. Ето защо техните намерения ни казваха малко в сравнение с това, което те трябваше да правят. Въпрос на характер е, когато изправен пред неочакваността, събереш духа си и намериш сила и мъдрост, за да правиш това, което е необходимо, и да отхвърлиш това, което си мислиш, че трябва направиш. Това, което характеризира един лидер, е благоприличието и решимостта, с които той действа в подобни случаи.
Смятам, че онези, които залагат на политическия курс и идеологията, винаги ще бъдат разочаровани. Те винаги ще бъдат огорчени от кандидата, когото са подкрепяли - и колкото по-голям е първоначалният им възторг, толкова по-силно ще е неизбежното разочарование. Необходимо е да се осъзнае, че нито един лидер не може да победи и да управлява страната чрез политическа програма и идеология - освен ако не му провърви по някакъв невероятен начин. Но на малцина така им върви. Повечето лидери управляват държавата, както те смятат за правилно, затова от съществено значение е да се разпознаят лидерите, които знаят какво трябва да правят.
Ние изследваме геополитиката, а тя на свой ред ни учи, че реалността често е трудно управляема. Субективните очаквания за бъдещето и обективната реалност в момента често са в конфликт. Именно затова изборът на кандидат, който има по-дълбок характер в най-широкия смисъл на думата, ми се струва по-малко лекомислен в сравнение с избора въз основа на идеологията и програмата му. И идеологията, и политическата програма винаги са водили и ще водят до разочарования.