Каталуния може да се окаже катализатор за нова вълна на сепаратизъм в ЕС, а след нея вървят Шотландия и Фландрия. Големият парадокс на ЕС, който е създаден на базата на разбирането за споделен суверенитет, е, че улеснява стремежа на регионите да бъдат независими. В резултат на кризата в еврозоната може да се появи постнационален ЕС, който иска по-силен фискален съюз и по-централизиран контрол над националните бюджети и банки. Кризата обаче ускори призивите за независимост от по-богатите региони в страните членки, ядосани от това, че трябва да финансират по-бедни съседи.

Регионалният лидер на Каталуния Артур Мас наскоро разтърси Испания и пазарите с призив местните избори да се проведат по-рано от планираното и обеща провеждането на референдум за независимост на богатата област от Испания, въпреки че според Мадрид това е незаконно. Шотландия планира да организира референдум за независимост през есента на 2014 г. Фламандците в белгийската област Фландрия имат почти пълна автономия - както административна, така и езикова, но все още недоволстват от продължаващата според тях хегемония на френскоговорящата област Валония и политическия елит в Брюксел.

Съществуват безброй много неща, които поддържат целостта на нещастни държави точно както е при браковете -



обща история, общи войни, общи деца,



общи врагове. Икономическата криза в ЕС изкара на преден план и стари недоволства. Много жители на Каталуния и Фландрия, например, са на мнение, че имат значително по-голям принос при пълненето на държавната хазна срещу това, което реално получават, въпреки че националните правителства орязаха обществените услуги. В този смисъл регионалният спор е умален модел на спора в еврозоната - по-богатите северни страни като Германия, Финландия и Австрия се оплакват, че сравнителното им богатство и постигнатите успехи се използват, за да се поддържа платежоспособността на държави като Гърция, Португалия и Испания.

Кризата доведе и до загуба на доверие в традиционното лидерство, като избирателите наказват управляващите и утвърдените политически партии. Това помага на националистически партии като Националния фронт във Франция и "Златна зора" в Гърция. В сепаратистки региони се наблюдава тенденция, че същото разочарование облагодетелства партии, настояващи за независимост. "Цялото развитие на европейската интеграция улесни желанието за отцепването, тъй като новите формирования са наясно, че не трябва да бъдат напълно автономни и свободно управляващи се", казва Марк Ленард, който е директор на Европейския съвет за външна политика. "Те знаят, че ще имат достъп до пазар от 500 милиона души и част от закрилата, давана от ЕС".

Хедър Грабе, която е работила пет години като политически съветник на европейския комисар по разширяването, е на същото мнение:



"Ако си малка страна в ЕС като Малта



или Люксембург, вероятно ще бъдеш доста добре представена в Брюксел в сравнение с твоя размер, така че - действай." Сега Грабе ръководи института "Отворено общество" в Брюксел. Според нея много важна променлива за сепаратизма е свързана не толкова с парите, колкото с недоволствата в исторически аспект и езика. "Голяма част от натиска е свързана с желанието да бъдат преразгледани стари споразумения за това кой какво трябва да внася в държавната хазна", обяснява тя. "Когато обаче става въпрос за кризата, не става въпрос за пари, а за национални митове - какъв тип хора сме, комплексни идеи и емоции. Чувстваме ли се потиснати? Чувстваме ли се достатъчно защитени, за да се отделим? Призраците от историята се завръщат и въпреки че икономиката играе роля, накрая хората гласуват със сърцата си".

Кризата също така изправя пред истинска главоблъсканица регионалните лидери, защото подкопава привлекателността на ЕС. В Шотландия, например, се смяташе, че ако страната стане независима, тя би се присъединила към блока без много суетене, тъй като шотландците вече са граждани на ЕС. (Все пак около 20 милиона източногерманци станаха граждани на ЕС за една нощ, без дори да трябва да пеят химна.) Но дали Шотландия би наследила правата, които си е извоювала Великобритания, като едно от тях е да остане извън еврозоната, или като нова държава в ЕС би трябвало да се обвърже с общата европейска валута? А ако е така, кой би се притекъл да спаси "Банк ъф Скотланд", ако се наложи? С увеличаването на евроскептицизма във Великобритания тези въпроси започват да тормозят Алекс Салмънд, лидер на Шотландската национална партия, чийто лозунг е "Шотландия в Европа". Предполага се, че референдумът през 2014 г. е замислен да съвпадне със 700-ата годишнина от решаващ епизод от първата война за независимост на Шотландия - Битката при Банъкбърн.



По традиция ЕС е популярен



сред лидерите на тези региони, смята Йозеф Янинг, който ръководи изследванията в Центъра за европейска политика. "Те смятат, че увеличаването на властта на Брюксел отслабва и прави относителни правомощията на националните правителства - процес, който се ускорява от единния пазар в Европа", каза Янинг. Много от тях формират регионални организации, които заобикалят централното правителство - например Каталуния, както и Баден-Вюртемберг в Германия, Рона-Алпи във Франция и Ломбардия в Италия са регионални властови центрове, наричащи себе си "четирите двигателя на Европа" и заедно имат по-голям БВП от този на Испания. "Но започна кризата", която изправя пред дилема регионите, защото тя означава отново да се върне властта в националните столици, които се опитват да орежат националния бюджет. "Сега погледите отново са насочени към Мадрид, Рим, Париж и Берлин, така че възможностите за регионите намаляват, а богатите са принудени да плащат", казва той.

Европейските лидери смятат, че отговорът на кризата е "повече Европа", което обикновено би се харесало на сепаратистките региони, но гласоподавателите и данъкоплатците на Стария континент са притеснени, скептично настроени и ядосани. "Необходимо е регионалните организации и лидерите правилно да се ориентират относно обществените настроения и да бъдат близо до публичното мнение и регионалната идентичност. А сега те са разкъсвани."



Добър пример е случаят с баските



Те се справят добре след поражението, което претърпя ЕТА, която преди година обяви "окончателно спиране" на въоръжената борба. Баските внимателно наблюдават ситуацията в Каталуния и Шотландия, но степента на автономия, която те имат, вече е доста висока - те имат собствени виртуални посолства в чужбина и сами управляват данъците си за разлика от Каталуния, чиято независимост според баските би изглеждала дестабилизираща.

На хоризонта има и по-големи притеснения, докато замръзналият свят на Студената война бавно се разтопява. Ако за почти половин век след Втората световна война, до рухването на СССР, имаше леко прекрояване на границите в Европа - на изток и на запад, то резултатът бяха странни образувания като Приднестровието или Калининград, или разделения и парализиран Берлин. Годините, последвали падането на Берлинската стена и краха на Съветския съюз, бяха усилие "за намиране на ново нормално състояние", отбеляза Хедър Грабе.

Разширяването на ЕС (и НАТО) на изток беше голямо постижение, но промени ядрата и на двете организации, особено на ЕС. Сега, когато еврото преживява нова криза, "Европа изглежда по-разклатена, има толкова много тревоги", каза Грабе. "Някои от тези въпроси табу се появяват отново" с икономически, законови и етнически проблеми се сблъскват новите държави - членки на ЕС, като Унгария и Румъния, а в старите се появяват нови разделения.

Марк Ленард от Европейския съвет за външна политика споделя, че наскоро е бил в Барселона, където каталунски държавни чиновници настойчиво го питали за Шотландия. "Те бяха много по-запознати от мен с вътрешните дела на Шотландия. Ясно е, че всички те взаимно се наблюдават", добавя той.