|
| Димитри Иванов |
- "Референдум", "референдуми"; но "referendum", "referenda" на латински. Referenda казвали правниците, преди да се научат на днешния, дървен юридически език.
- "Линч". Обесване, което е демократично, понеже се решава с референдума на тълпата. Според "Google" "Линч" са рок група. Но дочух, че думата "линч" се родила във Върджиния, САЩ.
- "Anno Domini" е средновековен латински. Съответства на "Лето Господне".
- "Доминиканци": Според моите учители доминиканците са монаси от френски католически орден, основан от свети Доминик през 1215 г. Но дочух, че доминиканци идва от "домини-канес", "божии кучета" (watchdogs). Докато линчуването било просташки демократично, доминиканците и другите инквизитори били елитен духовен съд. За да ти спасят душата, те слагали на кладата чак когато се покаеш. За целта изобретили чудесни уреди за изтезания. Забранили на простолюдието да чете Писанието, понеже само те можели да го тълкуват и разбират.
РЕЗЮМЕ на това писмо
Някои въпроси могат да бъдат решавани демократично с референдум, други не могат. Въпросът за АЕЦ "Белене" не може да бъде решаван с референдум. Край на резюмето.
ПИСМО
Въпросът в българския референдум за АЕЦ "Белене" бе нечестно преиначен от партия ГЕРБ. Но въпросът бе изначално нечестен. Честното би било да те питат: Българино, как искаш да ти поскъпне токът. Със или без АЕЦ "Белене"?
Не съм видял сегашен правник да каже "референда". Надявам се да не видя България обезобразена от ветрогенератори и фотоволтаици, които не са по покривите, а върху хиляди декари плодородна земя. Искам да разказвам само каквото съм видял. Хейтърите ще се заяждат, но е по-добре те върху мен да си изливат злобата вместо върху близките си; мисля си, че не една семейна разпра съм предотвратил.
При честно зададен въпрос как искаме да ни поскъпне еленергията повечето българи биха отговорили: Щом така или иначе ще поскъпне, нека без АЕЦ "Белене". Аз бих гласувал с малцинството, понеже предпочитам повече българчета да учат за атомна физика, енергетика, далекопроводи, трансформатори или да са прости "жичкаджии" и по-малко българчета да учат за рекламаджии, пи-ар-аджии, правници, философи и социолози. Или да разнасят пици, или да стават сервитьорки, или по-лошо. Едно момче и едно момиче ми казаха: "Ние учим за безработни", и се засмяха, а на мен не ми стана смешно.
Всенародните допитвания и националното единство са желани. Един ден в Хитлерова Германия заедно и на улицата всички немци ядоха супа от походни кухни. Имаше кинопреглед как Хитлер и топ нацистите ядат същата супа, каквато и целият немски народ. "Айн Фолк, Айн Фюрер!"
Аз си го допълних на "Айн Фолк, Айн Фюрер, Айн Ранд" за заглавие на мое "писмо от България 1", когато "Домини-канес" на тоталитаризма станаха "Домини-канес" на "капитализма и демокрацията".
След кинопрегледа как всички германци ядат една и съща супа започна филмът на УФА (UFA, "Universum Film AG", Deutsche Film-Aktiengesellschaft). Първи кадър. Улица. Майки бутат детски колички, разхождат се стари хора. Близък план: Красив младеж обяснява на хубаво момиче, че военната дисциплина не е за него; той е пацифист, анархист, индивидуалист. Чува се усилващо се бръмчене. Майки, бебета и старци падат под картечните откоси на самолети в бръснещ полет. Пропускам следващи епизоди. Момчето целува момичето пред една врата с надпис на красив готически шрифт като заглавието на вестник "Ню Йорк таймс" и едновремешния български вестник "Мир". Момчето отваря вратата, влиза при наборната комисия за доброволци. Казва само "Гутен таг" и "Луфтвафе". Пак пропускам епизоди. После небе, облаци. Увеличаващи се точки. Ято самолети с опознавателните знаци на RAF (Royal Air Force) в заход към познатата ни улица от първия кадър. Кадри, заснети вътре в кокпита на "Месершмит-109", пилотиран от момчето. Много кадри въздушен бой. Момчето брули самолетите от RAF като круши от небето (в мемоарите си Чърчил пише, че момчетата от RAF влизали в бой недостатъчно подготвени). Финален кадър: Под звуците на "Luftwaffe Marsch" момчето получава железния кръст с дъбови листа. Момичето го прегръща. Край.
Миналата сряда написах една писаница "Тетрадката на мечтите". Имаше доста отзиви, получи се миниреферендум. Биха ме на референдума. Повечето читатели бяха добродушно скептични към онова, което разказах, хейтърите ехидно злобни. Невъзможно било самолет, летящ с 300-400 км/ч, да разстрелва с картечни откоси по улицата минувачи, които се разхождат с 2-3 км/ч.
Хейтърите не са виждали как самолет в бръснещ полет действа с бордовите картечници, а аз съм виждал неведнъж по света. Много преди да стана военен кореспондент, един човек влезе вкъщи и майка ми се хвърли да го прегръща. Аз казах: "Кой е този човек", майка ми каза: "Баща ти". Ръкавът на копринената му винтяга (wind jacket) беше прогорен от трасиращ куршум, който не му засегнал ръката, а само минал през широкия ръкав, който се развявал, щото духало отзад на камиона от Дупница към Пловдив, когато баща ми, "дезертьор" от Македония, пътувал към нашата къща в Катуница. Още дете видях как една писалка гръмна в ръцете на съученичето ми Славчо и му откъсна палеца и показалеца на дясната ръка. Това също било небивалица. Хейтърите знаят.
А аз не зная дали глупакът мрази, щото е глупак, или от омраза е оглупял. Кокошката ли е преди яйцето или обратното. Знам само, че нито обичта, нито омразата се опират на доказателства. За "домини-канес" на тоталитаризма станали "домини-канес" на демокрацията, ако имаш досие в ДС, то е доказателство, че си доносник.
Все пак моята писаница за плъховете не остана глас в интелектуална пустиня. Мъж от Мюнхен ме защити с факти и документи. Втори ми каза: Пишеш за (1) Онова, което е било (2) Онова, което не е било, но е можело да бъде (3) Онова, което нито е било, нито е можело да бъде. Но има и четвърто. Онова, което е било, но ние отричаме, че то е било. На трети писаницата за плъховете му припомнила за Том Сойер и Хък Фин, на четвърти - за стиховете на Миряна Башева: Къде ли се водят войните/ за мойте наивни мечти/ дали пък не са ми сърдити/ че съм ги отрекъл почти.
Хитлер и Мусолини печелеха триумфално всенародни допитвания. Зависи как ще зададеш въпроса при един референдум. Честно или не. Честният въпрос при референдума за българската атомна енергетика би бил - както казах - Българино, кажи как искаш да ти поскъпне токът? Със или без АЕЦ "Белене"?
В българския парламент 76-има "strawmen" (сламени хора), назначени за депутати от сегашния премиер Б. Б., преиначиха въпроса, под който се подписаха 770 000 българи. Ама зад 76-те чучела стояли 1 600 000 избиратели, взела да го усуква парламентарната спикерка Ц. Цачева. Не е вярно. България не е САЩ, където избирателите могат да разкарат човека, когото са пратили да ги представя във Вашингтон, ако той не гласува така, както те искат.
Я да направим един референдум 240 ли да са българските депутати? В САЩ, като съберем броя на сенаторите и на конгресмените в камарата на представителите (щатските законодатели аз ги броя за местни власти, щото те не са федерални) и ги съотнесем към броя на избирателите, ще излезе, че в българския парламент не трябва да са 240, а 21 и половина. Поне да бяха 90, както в Словения; поне 120, както в Израел. Цар Борис III намалил депутатите от 243 на 160 и банкерът Буров му казал, че на бедна България и те са й много. Но българските депутати си правят оглушки. Не са фенове на такава конституционна промяна.
Аз съм фен на US конституцията. Тя е вдъхновено написана. Преамбюл от само 5 реда. Само 7 члена и 26 поправки. Можеш да си я пъхнеш в горното джобче.
ЕС боледува от юридизъм и бюрокрация, пролича при провала на проекта за евроконституция: една тухла 474 страници на дървен юридически евроезик. ЕС загни като онези плодове, които загниват, преди да са узрели.
Българското законотворчество е в трескава хиперактивност. "Повече закони, повече крадци", рекъл Лао Дзъ, който живял 6 века преди Христа. В България кражбите станаха и продължават да стават "законни".
Българите, които поискаха референдум за АЕЦ "Белене", са невежи. Разбирам да си швейцарец и да те питат: "Да прокараме ли ски лифт през поляната"; Казваш "да", ако си хотелиер и искаш повече гости. Казваш "не", ако имаш крави и те пасат на поляната.
Но не можеш с референдум да решиш дали Респиги е по-добър от Стравински в оркестрацията, а Стравински по-добър от Респиги в композицията. Народът би гласувал за "Ку-ку бенд" на Слави. Народът гласува за Б. Борисов.
Перспективността на разните АЕЦ, ТЕЦ, ВЕЦ, ветрени генератори, соларни панели също не можеш с референдум да я определиш. Ще трябва да съставиш едно уравнение и да го решиш. Но дори да можеш да съставиш такова уравнение, ти не можеш да го решиш, понеже в него ти трябва да вкараш много неизвестни. Как ще се движат цените на електроенергията? Вносители или износители на еленергия ще бъдат страните, които те заобикалят, и другите страни, които не са твои съседи, но са съседи на твоите съседи. Каква ще е съдбата на руските проекти за пренос на енергоносители? Какво ще стане с проекти като АМBО, Nabucco и други? Какво ще стане в кавказките републики? Какво ще стане с Иран? Какво ще стане в Магреба? Какво има да става с крале, шейхове, емири? Каква ще е сеизмичната обстановка по долното течение на река Дунав в десетилетията, през които би била в експлоатация проектираната АЕЦ "Белене"? След земетресението през 1977 г. във Вранча, Румъния, учени от БАН казаха, че Белене е в сеизмичен район. През 2007 г. геофизици от БАН казаха, че Белене е в сеизмично спокоен район.
Един Бог знае. Така вярвам аз и ако вие наричате това вяра, аз съм вярващ. Никой икономист, никой атомен физик, никой политолог не може да реши толкова просто уравнение с толкова много неизвестни. Само Бог може. Нали знаете за онзи майстор лютиер, който направил великолепна китара с 42 струни и когато му казали, че никой не може да свири на тази китара, той казал: "Само Бог може."
P.S. Благодаря на всички, които ми казаха Ч.Им.Ден; благодаря на цялото форумно войнство.
Jusautor DI copyright
Бачи Мити 
