Между правосъдието и науката пламна война за отговорността пред природните бедствия. Шестима италиански учени и един администратор бяха осъдени на 6 години затвор от първоинстанционен съд в град Акуила заради разрушителното земетресение в града от 6 април 2009 г. Тогава трусът от 6.7-а степен погуби 309 и рани 1600 души, а 70 000 души останаха без покрив над главите си.

Освен членове на Националната комисия за предвиждане и предотвратяване на сериозните рискове (или Гражданска защита) шестимата осъдени са и авторитетни сеизмолози и геофизици, чиито заслуги са признати не само в Италия, но и в света, отбелязва Би Би Си.

Те бяха обвинени, че са дали невярна и успокояваща информация за предстоящото бедствие, която е довела до човешки жертви. Защитата пък контраатакуваше, че земетресенията не може да се предскажат.

Провинция Абруцо, в която се намира град Акуила, е била люляна през целия март 2009 г. - регистрирани са около 400 малки труса. Постепенно населението било обхванато от тревога. Тя се засилила от инженера изследовател Джанпаоло Джулиани, който проучвал концентрацията на газа родон в скалните породи на планината Абрузо, разказва руското сп. "Огоньок". Събраните данни му дали основание да прогнозира, че към средата на април градовете Акуила и Сулмона може да бъдат ударени от голямо земетресение . Местните хора започнали да нощуват било в колите си, било във вили и други постройки извън града, а някои отишли и при роднини в равнината.

Заради опасенията на местното население властите решават да действат. Шефът на Комисията по рисковете Гуидо Бертолазо нарежда на свои подчинени да организират среща на учени в Акуила. В подслушан телефонен разговор, публикуван в италианския в. "Република", той казва, че е наредил на своя заместник Бернардо де Бернардинис (именно той е осъденият администратор) да проведе на 31 март: "среща в Акуила по повод заплахата от земетресение, за да запуши устата на този мерзавец (инженера Джулиани) и да се спрат страховете. Той ще вземе със себе си светила, най-добрите експерти по земетресенията. Те ще кажат, че всичко е добре, че ситуацията е нормална и прочие, като цяло обичайна медийна среща. Извикайте пресата."

В същия разговор Гуидо Бертолазо казва, че няма да дойде на срещата. По това време той се занимава със строителните дейности на остров Мадалена, където през лятото на същата година се състоя поредната среща на Г-8. За тази си дейност впоследствие той ще се окаже клиент на прокуратурата, но това е друга тема.

Срещата на учените продължава 45 минути, а след нея зам.-председателят на комисията Бернардо де Бернардинис обявява пред медиите:



"Научната общност ме уведоми, че няма опасност,



защото е налице растящо освобождаване на енергия. Трусовете са интензивни, но не много. Ситуацията изглежда благоприятна". С една дума, хората могат да се върнат и дори да пийнат по чаша вино, както добавя той.

Шест дни по-късно Акуила е срината.

Шестимата сеизмолози са осъдени за смъртта не на всичките 309 жертви, а на 29 от тях - тези, които са се върнали по домовете си, след като чули експертната оценка . "Баща ми почти две седмици нощуваше в барака извън града, но след уверението на учените, че всичко е наред, се върна вкъщи и загина под развалините", каза в съдебната зала една от свидетелките. Ето и показанията на друг свидетел, който веднага след първия трус се обадил на майка си: "Помня страха в гласа й. При друг случай те биха излезли, но тази нощ с моя баща са си повтаряли какво е казала комисията. И са останали". Което коствало живота на бащата.

Въз основа на тези и други показания прокуратурата обвини седмината учени в "небрежност и прибързаност... при оценката за рисковете от сеизмичната дейност, както и за непълна, неточна и противоречива информация" за опасността от трусовете непосредствено преди 6 април 2009 година. В обвинителната си реч прокурорът Фабио Пикути заяви, "че никой не е изисквал от учените да предскажат земетресението, но е била необходима адекватна информация за опасността". По думите му обнадеждаващите изводи на комисията от 31 март са довели до нарушаване на "предохранителните мерки, които, ако бяха спазени, може да спасят човешки животи".

Резултатът от процеса, започнал миналия декември, е известен - съдът прецени обвиненията за убедителни и осъди седмината на 6 години затвор за многократно непредумишлено убийство (обвинението искаше 4 години). Седмината трябва да изплатят щети за 9 млн. евро и няма да заемат държавни длъжности.

Присъдата взриви научната общност както в Италия, така и в света. По-рано тази година над 5000 учени от цял свят изпратиха отворено писмо до италианския президент Джорджо Наполитано, в което защитават подсъдимите и намират съдебното решение за "безумие". Земетресенията са сложни природни процеси с хиляди взаимодействащи си фактори, което прави точните прогнози от тях практически невъзможни", заяви пред Би Би Си Ричард Уолкър. Той припомня, че има само едно успешно предвиждане - на труса от 7.3 степен в Северен Китай през 1975 г.

Пред в. "Фигаро" един от водещите френски сеизмолози проф. Жан-Пол Монтание заяви, че слабите трусове невинаги са индикатор за предстоящо голямо земетресение, а в повечето случаи е обратното.

"На тяхно място бих казал същото, защото е невъзможно да се определи кога точно ще стане силен сеизмичен удар", твърди проф. Синси Сакаи от японския Институт за изследване на земетресенията.

"Съвременното развитие не сеизмологията не позволява да се направи напълно точна прогноза. Не може да кажем точно ще има или не земетресение. Не може хората да бъдат пращани в затвора за неточна прогноза.



Ситуацията с италианските сеизмолози ни праща в Средновековието",



сподели пред в. "Известия" Алексей Завялов от руския Институт по физика.

Редица експерти се опасяват, че след присъдата може да започне лов на вещици сред учените, а редица публицисти сравниха съда с преследването на Галилео Галилей. "Не може да изправяме науката пред съда", предупреди Алфредо Бионди, един от адвокатите на подсъдимите.

Между другото през януари 2009 г. (още преди бедствието в Акуила) Международната асоциация по сеизмология и физика на земните недра излезе с официално становище, в което призна, че към момента науката не може да предскаже големите подземни колебания.

Присъдата обаче носи по-дълбоки и по-сложни последици, защото пряко засяга връзката между знанието и обществото. В крайна сметка засяга самото развитие на света. "Решението на съда в Акуила несъмнено води до това, че учените ще бъдат по-малко свободни да споделят мнението си дори в случаите, когато техният опит и знания са необходими", мрачно вещае Роджър Мейсън от Британската геоложка служба.

Дълбоките последиците от това разкрива Малкъм Спърин, директор в британската Кралска болница в Бъркшир: "Ако учените бъдат криминално преследвани за прогнози, които не са се оправдали, или за предвиждания, които описват неточно по-нататъшното развитие на събитията, тогава те ще огласяват само онези факти, в които са абсолютно убедени, и светът ще бъде лишен от ползите, които му дават откритията във всички научни области, от медицината до физиката".

И все пак всичко ли е безукорно при сеизмолозите? И дали формулировката "земетресенията не могат да се предвидят" не прикрива грешки и пропуски?

Ако сеизмолозите са били подведени от Гуидо Бертолазо, вината им като че ли става безспорна. Излиза, че оценката им за сеизмичната активност е била колкото научна, толкова и административна - а може би повече административна, отколкото научна? А знаем, че за административни грешки има съд.

Така или иначе Темида е изправена пред тежко решение. Ако потвърди присъдата, ще удари науката. Ако оправдае учените, ще зачеркне 29-те човешки живота. Както не може да има съд над науката, така и не може да се жертва човешки живот заради науката.