:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 441,284,035
Активни 328
Страници 14,727
За един ден 1,302,066

Само 20% от учителите и филолозите у нас работят по специалността си

Ниското заплащане на висококвалифицираните кадри не стимулира хората да практикуват професията си
Едва 20% от висшистите в България, които са завършили някаква хуманитарна специалност, практикуват по нея, стана ясно на международна среща по проблемите на компетенциите на работната сила, организирана от БСК. Данните са на НСИ. Друг анализ на Стопанската камара показа, че над 30% от работещите са на позиции, изискващи по-ниска квалификация от тяхната. Според Томчо Томов, ръководител на проекта "Изграждане и внедряване на информационна система за оценка на компетенциите на работната сила", една от причините е заплащането на висшистите в тези сфери, което не е достатъчно мотивиращо. Средното възнаграждение на човек със степен доктор например е малко над 8 лв. на час. А такива са около 16 000 българи.

Друг проблем е несъответствието между масовите специалности в университетите и търсенето на пазара на труда. Напълно необясним е бумът при хуманитарните специалности, които се учат много по-масово от инженерните. В такива направления се обучават 24% от висшистите, докато работните места за тях са едва 2% от всички. В същото време техническо образование завършват 27% от студентите и това е по-малко от половината от нуждите на пазара на труда, където 64% от заявките са за инженери. Затова и студентите от техническите вузове много бързо и лесно си намират добре платена работа. Голям дисбаланс има и при бизнес направленията, в които се обучават 46% от студентите при нужни 23 на сто.

Изключително необходими на работодателите в момента са и хората с професионално образование, но програмите в техникумите са много остарели и несъвместими с очакванията на бизнеса.

Данните от преброяването през 2011 г. показаха, че висшистите у нас са 1.14 млн. души от малко над 5 млн. между 15 и 64 г., или около 23%, докато България е поела ангажимент до 2020 г. висшистите у нас да станат 36% по стратегията "Европа 2020". От висшистите в момента до 30 г. са едва 202 000 души, а 230 000 са над 50 г. Според БСК това означава, че България не само няма да постигне стратегическата цел, но и след време ще има още по-голям глад на висшисти.

--------РЕШЕНИЕ

Като част от опитите да се преодолее разминаването между учебните програми и уменията на работната сила на работодателите е необходима информационната система за оценка на компетенциите, разработвана от БСК по оперативната програма "Развитие на човешките ресурси". Тя ще даде възможност всеки кандидат за работа да види какви умения и квалификация за дадено работно място се изискват от бизнеса, да провери чрез тестове дали ги притежава и какво точно трябва да развие. Пилотното тестване на информационната система ще се осъществи сред студенти от общо 11 вуза в столицата и страната.

8
2068
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
8
 Видими 
01 Ноември 2012 19:41
В пазарната среда морал и хуманизъм не виреят...
-------------------------------------
Блогът на Генек
01 Ноември 2012 19:49
а защо статистиката не обхваща всички, които не работят по специалността си. Вероятно са повече от 95%
01 Ноември 2012 20:08
" Едва 20% от висшистите в България, които са завършили някаква хуманитарна специалност, практикуват по нея. Данните са на НСИ ... една от причините е заплащането на висшистите в тези сфери, което не е достатъчно мотивиращо."

А другата причина е, че директорите на училища съвсем умишлено предпочитат да работят с хора в предпенсионна възраст, защото е много лесно да бъдат управлявани в тази криза хора, на които остават 3 - 4 години до пенсия и са наясно, че друга работа за тях няма да се намери. Колкото до причината да се поддържа толкова ниско заплащането на учителите тя е в основателното притеснение на политиците, че ако заплатите станат достойни, към професията ще се насочат и по-млади, а не само смачкани от страха възрастни хора. А тези - младите и свободомислещите - нашите управници не искат да имат достъп до бъдещият електорат, защото туку-виж го възпитали в критичност и воля да отстоява правата си - българските политици НЕ ЖЕЛАЯТ ТОВА. Такава е истинската причина за ниското финансиране на училищното образование. Както казва Борисов : "Материалът прост -- голям кеф".
01 Ноември 2012 21:22
...но програмите в техникумите са много остарели и несъвместими с очакванията на бизнеса.

1.Явно авторката живее в друго време, но в нашето от доста години няма техникуми...
2.Като има очаквания - "бизнесът" да ГИ ЗАЯВИ, да плати за подготовката на желаните специалисти и да им осигури стипендии и работа...
01 Ноември 2012 21:24
Едва 20% от висшистите в България, които са завършили някаква хуманитарна специалност, практикуват по нея

Много, бре! Това само от държавна хранилка може да се получи!
01 Ноември 2012 22:20
изводът се налага от само себе си: 80процентно закриване на хуманитарните специалности.
02 Ноември 2012 12:09
"... една от причините е заплащането на висшистите в тези сфери, което не е достатъчно мотивиращо. Средното възнаграждение на човек със степен доктор например е малко над 8 лв. на час."
По моите сметки 8 лв. х 8 часа х 22 работни дни = 1408 лв., което не ми се струва малко.
02 Ноември 2012 14:43
Напълно необясним е бумът при хуманитарните специалности, които се учат много по-масово от инженерните. В такива направления се обучават 24% от висшистите, докато работните места за тях са едва 2% от всички. В същото време техническо образование завършват 27% от студентите и това е по-малко от половината от нуждите на пазара на труда, където 64% от заявките са за инженери.

Защото по-лесно се завършва, затова.
А и университетите обявяват бройки не според нуждите на трудувия пазар, а според желанието на кандидат-студентите.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД