Когато преди около 3 години държавата обяви, че близо до София ще изникне индустриална зона, много хора въздъхнаха с облекчение. Бъдещите предприятия до Божурище щяха да оживят града, да повишат качеството на живот, да променят облика му и най-важното - да осигурят работа за хората, на които нямаше да се налага да пътуват до София, за да работят.

Създаването на подобна зона се случи през 2010 г., по времето на министъра на икономиката Трайчо Трайков, и тя бе приета повече от добре. Властта опита да промотира идеята си в търсене на потенциални инвеститори, но такива сякаш така и не се намериха. Предложението бе да се привлекат фирми, които да строят на отредената за целта държавна земя. Планът за изграждането на индустриалната зона стигна до далечен Китай с надеждата, че богати азиатски компании ще решат да преместят производството си на 9000 км.



Днес обаче ситуацията е същата -



полетата все още са си полета, само дето стават все повече и повече, а асфалтов път към тях няма. Останала е само надеждата, че спасението от Изток ще дойде все някога. Но като че ли и тя постепенно изтлява.

И докато хората все повече не вярват в това тя да се случи скоро, кметът на Божурище Аспарух Аспарухов е запазил оптимизма си. Срещаме се с него в кабинета му, чийто изглед е почти към бъдещата индустриална зона. Според Аспарухов тя е от изключително значение както за региона, така и за страната. "Идеята за организацията й е продиктувана от необходимостта на държавата ни да се развива в тази посока, тъй като през последните години виждате, че има сериозен спад по развитие", казва той. И допълва, че това е важно не само за Божурище, но и за страната като цяло. "Смятам, че мястото й е прекрасно, вече се оформят близо 2600 дка плюс това. Идеята е те да станат около 3800-4000 декара", казва Аспарухов.

Така и не става ясно обаче с какво новата търговска зона ще бъде по-различна, така че да прилъгва фирмите да правят бизнес именно край Божурище. Според държавната компания, която бе създадена именно за да се занимава с изграждането на подобни площи, едно от основните предимства е



местоположението и отличната логистика



Тя се намира на 15 км до центъра на града, на 23 км до летище София и е в непосредствена близост до международния път Белград - Истанбул. Точно 5 км я делят от автомагистрала Люлин, 30 - от Хемус, и има добри връзки с мрежата на градския транспорт. Но дали това е достатъчно? Очевидно не.

"В държавата няма проект с такъв мащаб. Затова се надявам тази зона да бъде добре организирана и да отговаря на всички европейски стандарти. В момента всичко онова, което е насочено в тази посока, със сигурност е направено с безброй компромиси", обяснява кметът Аспарухов.

Сега обаче зоната сякаш стои изолирана. Намира се на 10 мин. от града и е разположена в периферията му. Стига се трудно - пътят е черен, край него има купища боклуци, натрупани от местните. Сгради няма, а идеята на кмета е да се започне от нулата, за да може да се изгради по вкуса на фирмите. По думите му в момента се върви към изграждане на инфраструктурата, но конкурси за избор на строители все още не са обявени. "Вече влизаме в зимния сезон, затова се надявам през пролетта на следващата година държавата да отдели средства и да възложи изпълнението. Не говорим за инвестиция в сгради, а говорим за инвестиции в инфраструктура - това са канализация, водопроводи, пречиствателно съоръжение задължително, изграждане на пътища - това е нещо, което задължително трябва да се направи, за да бъдем атрактивни за инвеститорите. Трябва да се оформят парцели, които да бъдат в посоките, в които да говорим - търговия, производство", обяснява Аспарух Аспарухов.

Досега държавата и общината са имали



куп срещи с китайски инвеститори



и немски фирми. В програмата за включени дори и швейцарски предприемачи. Единственият пробив обаче бе през лятото на 2010 г., когато тогавашният министър на икономиката Трайчо Трайков бе в Китай, където подписа меморандум за изграждане на българо-китайска индустриална зона до София. Очевидно обаче много вода трябва да изтече, докато меморандумът се превърне в истински договор с реални ангажименти. А както е видно китайците не са се разбързали да идват у нас.

"Надявам се, че всичко ще може да се случи час по-скоро, защото имаме нужда от това и много ми се иска да вярвам, че всички ние ще мислим в тази посока. Защото знаете, че ние сме специалисти в това сами да си пречим в реализацията на значими проекти", казва градоначалникът Аспарухов. Според него разковничето на успеха се крие в съчетаването на модерната индустриална зона с



преместването на националния стадион



край Божурище. Идеята му е стара и също толкова екзотична, колкото и папагалите ара в кабинета му, които от време на време нарушават иначе спокойния ни разговор.

"Аз имам предложение, отправено към държавата, в тази зона да разположим националния стадион във времето и да оставим немалък терен от 300-400 дка, които да бъдат във времето, да се мисли в реализацията на проекта - национален стадион и евентуално национални спортни бази около него в посока спорт", казва той. Така инфраструктурата към търговската зона ще може да се ползва и от прояви на бъдещия спорен комплекс - "казано по друг начин - с един куршум, два заека", добавя разпалено кметът. Засега той иска само терените, които ще се застроят в бъдеще, когато ще има пари за това. "Ако погледнем в момента не достатъчно държавнически и всички тези терени ги разпределим в други проекти, ще се налага след това за всеки един от тях да изграждаме инфраструктура, а това чисто финансово няма да бъде благоприятно за държавата", разсъждава Аспарухов.

Нямало как обаче да се ползват парите от ЕС. Сега държавата така или иначе била отделила около 30 млн. лв. за започването на индустриалните зони в страната. Аспарухов признава, че те ще са достатъчни, но само за да стартира проектът. "За се доведат нещата до състояние, до което терените реално да се използват и да са привлекателни, ще трябват още средства. Това е във възможностите единствено и само на държавата и се надявам това да бъде един от основните й приоритети", пресмята той.



А заявките от Азия валят -



до 2015 г. китайци ще инвестират 1.5 млрд. долара в България. Парите се отпускат на китайски държавни фирми от пекинската банка за развитие и са предназначени изцяло за вложения у нас. Инвестициите ще са основно в енергетика, инфраструктура, селско стопанство, както и в образование и алтернативна медицина, съобщи неотдавна Виктор Азманов, председател на Българо-китайската търговско-промишлена палата пред в. "Труд".

Българското министерство на икономиката предлагало нееднократно китайските предприятия да бъдат изградени в индустриалната зона в Божурище край София. "Може обаче инвестицията да е в района на Варна заради по-добрата логистика", каза шефът на Българо-китайската търговско-промишлена палата.

Дали търговско икономическата зона ще види бял свят край Божурище, или ще бъде до Варна, като че ли не е от чак такова значение на фона на инвестициите, които би могла да привлече. И дано китайският бизнес си е извлякъл поука след горчивия опит с видинското село Бойница. Където само година след откриването с фанфари и рязането на ленти днес китайците вече мислят да си съберат багажа за Пекин заради куп неуредици.