|
| Министър Дянков |
Успехи и "успехи"
Иначе идеята за отчет е чудесна. Пък и Дянков за разлика от други в кабинета "Борисов" блика от идеи и енергия и има с какво да се похвали. Но в статията си прави някои странни сравнения и съзира успехи дори там, където обществото вижда само проблеми. В уводната част например научаваме, че сме надминали румънците, настигнали сме шведите и германците и в галоп догонваме гърците. Как така не сме забелязали тези чудеса?!
Всъщност Дянков има предвид, че България е равна на Швеция и Германия само в едно отношение - това били единствените три държави в ЕС, в които хазната харчи само колкото изкара. През 2005 г. доходът на средния българин е бил едва 41% от този на средния грък, а през 2013 г. вече ще е 61%, пише Дянков. Но това е не защото ние бързо се замогваме, а защото съседите бързо обедняват. Ако Гърция продължи да се срива, след няколко години може и до съотношение 80 на сто да го докараме. От статията разбираме още, че румънците ни дишат праха - но само в смисъл, че нашето производство на глава от населението от 2010 г. насам растяло в по-добро темпо.
Вицепремиерът твърди, че горните успехи доказвали правилността на водената от правителството фискална и макроикономическа политика. Защо обаче напук на правилния курс България остава най-бедната в ЕС, Дянков не казва. Да се сравняваш със сребърния медалист на ЕС по бедност - Румъния, е тъжно. Жалко е да си мериш успехите и с клетата Гърция - държава, пропадаща във всякакви възможни класации.
Дянков внушава, че сме Германия на Балканите по финансова дисциплина. Да, това е постижение. Но си остава и единственото, за което по света и в ЕС ни потупват по рамото. А както иронично отбелязват недолюбващите ГЕРБ - стабилни сме не само във финансите, но и в мизерията. С икономика, която расте с половин-един процент годишно, още много десетилетия ще въздишаме по заплатите и пенсиите на гърците.
Но да видим кои са конкретните чудеса, наречени от автора "малки, но важни успехи".
С чувство за хумор
Вицепремиерът отчита като постижение новия закон за хазарта, който вадел на светло залаганията в интернет. Сигурно се шегува - законът, въпреки че бе приет още през март, още нищо не е извадил на светло, понеже е абсолютно недоносче. За прилагането му липсват "само" 4 наредби, тарифата за таксите, данъчният закон, който ще определи ставката за облагане, нужни са и промени в правилника за работа на комисията, която ще трябва да бди за спазване на правилата при виртуалния хазарт. Така кандидати за лицензи за онлайн игри вече има, но лицензиране няма. Само на Дянков може да му хрумне да се перчи със закон, който не работи.
В списъка на успехите под № 7 се мъдри приемането на Закон за публично-частното партньорство (ПЧП). Хубаво, че е приет, но някой сеща ли се за поне едно ПЧП, което да се е случило в правния уют на въпросния закон? И самият Дянков явно не се е сетил, защото не дава пример.
Повече конкретност има в постижение №6. Министърът се хвали, че българите вече могат да плащат данъци, такси и глоби с банковите си карти, понеже имало инсталирани 280 ПОС терминала. Само че, като имаме предвид, че държавните и общинските служби и гишета са десетки хиляди, бройката на терминалите е по-скоро жалка, отколкото повод за гордост.
Възнагражденията на държавните служители са пораснали много, откакто ГЕРБ управлява, доказва с графика финансовият министър. Според илюстрацията през 2009 г. чиновниците са взимали средно по 648 лева, а през 2012 г. - по 836 лв. За 3 години увеличението е с близо 28%, или със 190 лв. на човек, пресмята авторът. С колко са пораснали доходите на останалите категории българи, Дянков премълчава. Защото тези факти не са за хвалба.
В отчета на Дянков има и спорни, и безспорни успехи. Вицепремиерът отбелязва, че връзването на всички касови апарати в държавата онлайн с НАП е свило сивата икономика и е вдигнало оборотите за облагане с ДДС с цели 4.8 млрд. лева. Факт е, че след въвеждането на безжичния контрол бензиностанциите например започнаха да отчитат значително повече продажби на бензин и дизел. Това очевидно не е заради някакъв бум на потреблението на горива - невъзможно в кризата, просто е намаляло криенето на обороти.
Митническото дознание, което бе закрито при тройната коалиция, възкръсна и според министъра на финансите има прелом в битката с контрабандата и криенето на акцизи - особено в цигарения бизнес. Наскоро и Асоциацията на индустриалния капитал измери значително изсветляване в сенчестата икономика. Други обаче броят множащите се амбулантни търговци, чийто цигарен асортимент без бандероли постоянно и застрашително расте, и хич не вярват, че сивият сектор е натирен в миша дупка.
"Намалихме броя на администрациите с 20 и въведохме административен борд, който не позволява нарастването им", четем в точка десета от успехите. Министърът не споменава, че някои закрити структури възкръснаха под нови имена, а наред с това се появиха и чисто нови - като БОРКОР, агенцията за храните и др. А и администрацията има дяволското свойство да пулсира - след всяко съкращение намира поне 3 причини за увеличение и пак пораства до... следващото рязане.
След като се опитва в 10 точки да докаже, че чашата на успехите е почти пълна, вицепремиерът признава, че има пропуснати реформи и че остава много несвършена работа. Изброява и някои проекти, които трябва да станат същински
успехи в края на мандата
Сред тях е бъдещият закон за публичните финанси, който трябва да замени архаичния Закон за устройство на бюджета и да действа като мощен инструмент за "по-добро и по-прозрачно управление на парите на данъкоплатците". Но проектът на МФ бързо събра тежки критики и заседна в Народното събрание. Най-сериозният упрек е, че чрез него финансовият министър ще узурпира прекалено много власт и че почти еднолично ще командва потока от пари на данъкоплатците. Успех ли е това?
В отчета на Дянков влиза и предстоящото въвеждане на единната сметка, чрез която данъкоплатците ще уреждат своите взимания-давания с бюджета. Звучи като сбъдване на отколешен блян - фирмите откога обясняват, че им е писнало от бланки и банкови такси за всяко данъчно, осигурително, лихвено и наказателно плащане. Но радостта от предстоящата промяна е помрачена - НАП смята да лиши данъкоплатеца от правото да определя в каква поредност да погасява задълженията си. Когато фирмата вкара пари в единната си сметка, данъчните ще събират първо най-залежалите вземания на бюджета, а не тези, които предприемачът иска да изчисти като най-важни и неотложни. Това опорочава целия замисъл на единната сметка като облекчение за трудното битие на фирмите у нас.
Наясно ли е Дянков, че дори една капка катран в кацата съсипва целия мед? И че да се хвали с неродени успехи и антиуспехи е като да вдига наздравица с чаша шампанско, в която плуват мухи?
---------------------------------
Статията "10 малки, но важни успеха" е публикувана в първия за ноември брой на седмичния в. "Капитал" и е качена на сайта на Министерството на финансите. Подзаглавието е "Критиките за липса на реформи не отчитат постигнатото".
|
| --- |
