Разразилата се афера "Петреъс" се превърна в нещо като урагана Санди, който наскоро удари североизточното крайбрежие на САЩ точно преди президентските избори. Скандалът отнесе висшите етажи на някои от силовите структури на САЩ. Най-напред любовният ураган отвя самия генерал Дейвид Петреъс - 60-годишния директор на ЦРУ. На 9 ноември той изненадващо подаде оставка, след като бе разкрита негова любовна афера. Частично утешение за генерала може да е, че като разузнавач №1 на Америка той не е оставил никакви улики, които да са довели до разкритието на аферата. Следата тръгва от съвсем друго място - от негова позната от Флорида - Джил Кели, работеща доброволно за армията, която тази пролет се оплакала на ФБР, че получавала заплашителни имейли от неизвестно лице. Разплитайки сигнала, контраразузнавателната служба стигнала до изпращачката на заплахите - личната биографка на генерала Пола Бродуел (книгата й за Петреъс излезе този януари). 40-годишната Бродуел с леко сладникава хубост е подполковник от резерва, служила е 15 години в армията на САЩ и се познавала с Петреъс от 2006 г. Семейната жена с две деца се оказва втората жертва на любовния ураган, след като ФБР се докопало до лични имейли, разменяни между нея и главния герой на книгата й. Заплашителните й пък съобщения представлявали чиста проба женска ревност - Бродуел предупреждавала Кели да не флиртува с Петреъс, с когото се познавала. Така или иначе Петреъс и Бродуел признали пред ФБР, че наистина са имали служебен роман. Двамата са си изпращали стотиците имейли от различни анонимни адреси. Освен това те съхранявали съобщенията в една папка "Чернови" на пощенски адрес с общ логин и парола. Пикантното в случая е, че тази хватка често била прилагана от терористи. Излиза, че шефът на ЦРУ се



преквалифицирал във виртуален терорист



заради любовницата си. Като цяло служебният роман траел около осем месеца - започнал през ноември 2011 г., или два месеца след като Дейвид Петреъс оглавил ЦРУ, и продължил до юли т.г.

Ураганът обаче следва своя ход и се стоварва върху следващата жертва - заплашваната жена от Флорида. Това се оказва 37-годишната семейна приятелка Джил Кели, също майка на две деца. Тя е работила към структура на Централното командване на армията в Тампа (оттук се познавала с Петреъс), но не е била военизирана и се занимавала с организиране на приеми за висшето командване. И по тази причина често общувала с Дейвид Петреъс. И макар донякъде да е жертва, мургавата Кели с леко грубоватия си сексапил даде нов тласък на сексурагана и в неговото "око" се озова висш генерал, който в момента командва най-важната военна мисия на САЩ в чужбина - главнокомандващият американските сили в Афганистан ген. Джон Алън. ФБР проверявало и Джил Кели, тъй като се натъкнало на 20 000 - 30 000 страници с "потенциално неподходящи" имейли между нея и ген. Алън. Според телевизия "Фокс нюз" през 2010-2011 г. двамата си разменяли имейли, които много напомняли "секс по телефона". Ген. Джон Алън не е подал оставка, не е и снет от длъжност, но срещу него тече проверка за изтичане на секретна информация, а и е замразена процедурата по назначаването му на поста върховен главнокомандващ на съюзническите въоръжени сили на НАТО. За този пост той е предложен от Белия дом.

Малко по-късно пък стана известно, че Джил Кели се е опитала да се облажи благодарение на своя пост "почетен консул" в Южна Корея, искайки подкуп в размер на 80 милиона долара за договарянето на енергийна сделка. Тя поискала процент от бъдещи сделки на компанията за алтернативна енергия TransGas Development Systems. Президентът на фирмата Адам Виктор призна, че останал шокиран, когато Кели, с която се запознал наскоро и която дължи милиони на банките по кредитни карти, е поискала от него 2% от всяка една сделка, която той сключи. В замяна тя щяла да му уреди изгодни сделки в Южна Корея. Енергийният бос добавя, че започнал да се съмнява в опита й като посредник при сделки и прекратил контактите си с нея. Говорител на Кели отрече информацията. Междувременно представители на Южна Корея в момента разследват дали Кели трябва да бъде лишена от титлата почетен консул. Още повече че Кели се е опитала да се сдобие с дипломатически имунитет, след като името й бе замесено в скандала около бившия директор на ЦРУ.

Макар и със затихваща сила, но ураганът взе и пета, съпътстваща жертва. Това се оказа агентът на ФБР Фредерик Хъмфрис II, който работил по разследването на случая Пола Бродуел, но бил всъщност обсебен от конкурентката й Джил. И в един момент започнал да й изпраща имейли със свои снимки гол до кръста. Той обаче бе разкрит от собствената си служба.

И тъй като не става дума за обикновен служебен роман, а за ЦРУ и Пентагона, цялата афера неминуемо



засяга и проблема за националната сигурност



и някои актуални въпроси. Най-болезненият е разследването на инцидента в либийския град Бенгази, където през септември бяха убити четирима американци, между които американският посланик Кристофър Стивънс. Немалка част от критиките по случая паднаха именно върху ЦРУ. По принцип сексуалните забежки на един директор на управлението се смятат за сериозен пробив в сигурността на шпионското ведомство и могат да представляват голяма заплаха не само за тази служба. Ако такава афера случайно стане достояние на вражеско правителство, то спокойно може да научи важни тайни, изнудвайки прелюбодейците, коментират американските медии. Затова основната задача на ФБР е била да установи има ли изтичане на поверителна информация. Контраразузнаването бодро докладва, че не е засякло теч, констатацията му бе повторена и от президента Барак Обама.

Доста бързо стана известно, че Пола Бродуел все пак е получила незаконен достъп до електронната поща на Петреъс и според ФБР тя явно се е опитвала да чете личната му кореспонденция, в която се съдържат доста поверителни данни. Няма доказателства, че го е правила, защото е агент на чужда шпионска служба, но при всички случаи е подозрително. Освен това в компютъра на Пола Бродуел, иззет при обиск на дома й, бе открит огромен обем поверителна информация. Самата Бродуел уверила, че Дейвид Петреъс не е източникът на намерената информация, но е ясно, че думите й не могат да бъдат взети за чиста монета.

Още повече че в края на октомври Пола Бродуел изнесла лекция в университета в Денвър, в която намеква, че разполага с информация от вътрешен източник, че в американското консулство в Бенгази всъщност били затворени членове на либийска милиция. Те се намирали в нещо като затвор на ЦРУ. И нападението срещу консулството било замислено заради освобождаване на тези затворници, а не е било спонтанен протест срещу антиислямския филм "Невинните мюсюлмани", охулващ пророка Мохамед, както твърдеше самото ЦРУ. "Вашингтон пост" разкри, че в Бенгази е имало агенти на ЦРУ, тъй като службата подкрепяше програмата на Държавния департамент за събиране на боеприпаси за преносимите зенитни ракетни комплекси, останали без контрол след падането от власт на полковник Муамар Кадафи. Сътрудници на управлението може да са работили и с либийските милиции, за да им "помогнат да се превърнат в по-ефективни сили за сигурност". Но от лекцията на Пола Бродуел излиза, че ЦРУ е изпълнявало и друга мисия. И ако твърденията й се окажат верни,



това ще е нарушение на разпореждане на Барак Обама



от 2009 г. Тогава американският президент лиши ЦРУ от правото да задържа хора в тайни затвори. ЦРУ засега отрича тези твърдения. Комисията по разузнаването към Камарата на представителите все пак изслуша при закрити врата Дейвид Петреъс за събитията в Бенгази, макар че първоначално бе съобщено, че той няма да се яви пред нея. Интересно е обаче дали конгресмените ще привикат и бившата му любовница.

Този ураган не можеше да подмине и политическата сцена. Той гръмна три дни (9 ноември) след избирането на Барак Обама за президент, който пък разбрал за него едва след вота (8 ноември). В същото време още в края на лятото за скандала е бил уведомен правосъдният министър Елик Холдър, който е сред най-приближените на Обама. Той обаче си мълчал заради президентските избори. ФБР също е мълчало, но работата на едно контраразузнаване не е да огласява работата си. Президентските избори в САЩ до последно бяха на кантар и дали Барак Обама щеше да ги спечели, ако аферата Петреъс бе гръмнала примерно през октомври? Това щеше да бъде мощен удар срещу управлението на кандидата демократ. В този смисъл Холдър е уязвим за критика - примерно, че е манипулирал вота. Макар че на негово място републиканците едва ли биха постъпили иначе. Скандалът обаче е и тежък удар върху президентския екип по въпросите на националната сигурност и може да рефлектира негативно върху афганистанската политика на САЩ и прекратяването на 11-годишната война там.

Все пак от политическа гледна точка в аферата има и нещо добро -



тя показва, че демокрацията работи.



Разплитането на скандала минава през няколко лица и нива и в един момент стига до двама законодатели републиканци - противници на президентската администрация. Най-напред за аферата на Петреъс научава конгресменът от щата Вашингтон Дейвид Райкърт, който уведомява Ерик Кентър, лидер на републиканското мнозинство в Камарата на представителите (долната камара на Конгреса). Той на свой ред иска обяснения от шефа на ФБР Робърт Мълър. Лагерът на демократите вече не може да прикрива аферата и на 6 ноември, деня на самия вот, директорът на националното разузнаване Джеймс Клапър вика Дейвид Петреъс и му заповядва да си подаде оставката, което генералът прави. Не е ясно "дали случаят би придобил такъв обрат, ако не бе Кентър", признал пред "Вашингтон пост" служител от разследването. С други думи, истината изплува на повърхността благодарение и на партийното съперничество и противопоставяне, на контрола между властите. Нищо че те често нажежават излишно политическото напрежение - и не само в САЩ.

Аферата опира и до психологическия и морален облик на висшите военни в САЩ. Според анкети на "Галъп", водени в продължение на 40 години, американците вярват на армията повече, отколкото на всяка друга институция - полиция, медиите, училищата, църквата, самата държава, дори малкия бизнес. Генерал Дейвид Петреъс минава за герой в общественото съзнание не само защото е командвал военните мисии в Ирак и Афганистан. Той е син на холандски морски капитан, имигрирал в САЩ в началото на Втората световна война, не е "щабен плъх" или кабинетен генерал. През 1993 г. е ранен тежко в гърдите по време на военни учения с изстрел от автомат. През 2001 г. пък чупи таза си при проблем с парашута по време на скок.

Но в неговия лакиран образ има и много грапавини, които изкачат на бял свят сега, след скандала. "Вашингтон пост" твърди, че той нямал намерение да подава оставка заради разкритата си връзка с Пола, но все пак е взел това решение, защото станало ясно, че тя не може да бъде прикрита. Един вид



оставката не е плод на осъзната грешка и на разкаяние,



а на съобразяване с конюнктурата. Изданието "BuzzFeed" пише, че през 2011 г. той взел Бродуел в командирова в Париж за държавна сметка. Същото издание посочва още, че бившата репортерка от U.S. News and World Report Линда Робинсън написала книга за него (тя е и първата му биографка), след което започнала да работи при него в Централното командване. "BuzzFeed" разкрива още, че "Петреъс е държал немалко журналисти от големи медии, които се хранели от обилната хранилка на Пентагона". Редица журналисти от водещи медии, включително от "Ню Йорк таймс" и "Лос Анджелис таймс", са получавали пари заради пиар материали за Пентагона.

Във в. "Ю Ес Ей Тудей" психологът от Темпълския университет Франк Фърли разсъждава, че хора като Петреъс, които обичат риска, "са склонни да смятат, че контролират своят съдба. А човек, склонен към риск, е самоуверен. Тази черта е в основата на лидерските му качества и често той отхвърля това, което много американци биха нарекли здрав разум". Така се оказа, че две жени в американската армия могат да преобърнат генералски съдби и да предизвикат страшна политическа буря, която няма да отшуми скоро.