- Г-жо Иванова, нямате ли усещането, че напоследък правото е изместено от някакви други, създавани в крачка, правила и тълкувания? Май наистина в България действа "монтанското право"?

-

Това, което вие наричате "монтанско право", не е вид право, а е обратното на правото. Да, последните няколко години не са много успешни за върховенството на закона у нас. Отпадна външният цивилизоващ фактор (обещанието за членство в ЕС) и нашите институции бяха оставени насаме с нашите политици. Резултатът е отлично описан от Алеко Константинов в "Гасете свещите!".

Работата е там, че България е вече член на ЕС, а съюзът няма нарочен инструмент, с който може да санкционира отклоняване от принципа на върховенството на закона от държава членка. Европейската комисия и другите държави членки прилагат спрямо България определени решения, които де факто са много тежки санкции заради проблеми с върховенството на закона (например спирането на еврофондовете през 2008 г. или отлагането на членството в Шенген през 2010 г.), но ако не са формулирани изрично като такива санкции, нямат цивилизоващ ефект.
Контекстът на казуса "Марковска" е важен. През последните 2 години в резултат на съвпадане на датите за изтичане на мандати се отвори възможност за пълна подмяна на върховете на съдебната система. Първо в рамките на една година се смени целият среден управленски ешелон на съдебната власт - изтекоха едновременно първите мандати на председателите на съдилища и ръководителите на прокуратурата. Предишният състав на Висшия съдебен съвет (ВСС) направи над 600 нови назначения на ръководители и техните заместници. Веднага след това влязохме в цикъл за смяна на най-високите върхове на системата - нов председател на Върховния административен съд (ВАС), нови инспектори, нов ВСС, 4-ма нови съдии в Конституционния съд, нов главен прокурор, а много скоро - и нов председател на Върховния касационен съд (ВКС).
В същото време ГЕРБ се намира под голям обществен натиск да произведе резултати в борбата с престъпността и корупцията, но от една страна, инструментите не му стигат, а от друга - не иска да ги ползва по предназначение.
ГЕРБ дойде на власт в края на 10-годишен период на стабилност, икономически растеж и сравнителен просперитет. Спомнете си 4-те милиарда лева бюджетен излишък от последните години на тройната коалиция. Днес те изглеждат като мираж. През 2009 г. страховете от бедност и безработица бяха временно притъпени и мнозинството от хората гласуваха не защото искаха благоденствие, а най-после защото искаха справедливост. По време на предизборната кампания тогава не си спомням нито един гражданин да се е явил пред медиите и да каже: "Абе много ми трябват тука едни 3 километра магистрала." Гражданите се обаждаха, за да търсят справедливост. Те бяха или жертви на изкуствено поддържаните от правителството монополи, или на истински престъпления. Негодуваха заради корупцията по високите етажи. Справедливост е първото нещо, което хората очакваха от ГЕРБ през 2009 г., и това те трябва да доставят, за да излязат малко от малко с чест от този мандат.
- Съгласна ли сте, че скандалите в съдебната власт изплуват покрай нечий избор и няма механизъм, по който да се разкриват зависимите магистрати?

-

Парадоксът е в това, че и по време на управлението на ГЕРБ двата инструмента на наказателната политика - МВР и прокуратурата, останаха без реформи и без модернизация. Вижте ролята на прокуратурата в казуса "Марковска". Прокуратурата даде мотив на президента да бламира клетвата й. Написала му писмо, да го уведоми, че има образувано наказателно производство срещу неизвестен извършител за подкуп или търговия с влияние. Производството е образувано в началото на 2011 г. За почти две години прокуратурата не е установила намесена ли е Марковска в това или не. Уведомява за производството президента, но не уведомява Народното събрание преди то да вземе решение за нейното избиране?!

Вижте и ролята на МВР - не разследвало обстоятелствата по въпросното наказателно производство срещу неизвестен извършител, но тръгва да търси автора на сигнала срещу Марковска.
И двете институции действат напълно извън правото и извън законово предписаните си правомощия. Тези две институции трайно се поставят извън сферата на гражданския контрол и не могат да бъдат мобилизирани да решават обществени задачи. Те действат като самостоятелни политически играчи, които преследват неясен интерес, но той най-често изглежда като частен. Всички политически сили, влизали в управлението досега, включително и ГЕРБ, не искат или не могат да използват тези две институции по предназначение. И затова се създават стимули напълно законно създаденият двегодишен период на нестабилност и вакуум в управлението на съдебната система да бъде използван за овладяване на върховете на системата от "наши хора".
- Смятате ли, че при избора на главен прокурор отново схемата ще е избор на удобен на властта кандидат?

-

Трябва да се намери начин чрез промяна в конституцията и Закона за съдебната власт никога повече да не се допуска такова съвпадение. Подмяната на управленските нива в съдебната система трябва да се прави плавно и постепенно. Мандатът на главния прокурор трябва да се скъси или поне да се раздели на две с възможност за преизбиране, а мандатите на членовете на ВСС не трябва да изтичат по едно и също време.

- Оправдано ли е нарушаването на закона от страна на висши държавници в името на доброто име на съда?

-

Много влиятелни юристи вече се изказаха, че поведението на президента е противоправно. Аз не бих спорила с тях. Президентът няма право да откаже да присъства на полагането на клетва. Конституцията и законът не му дават право на избор. Всяко действие на институциите трябва да бъде в рамките на правния ред. Не защото така е хубаво или така правят в развитите демокрации, а просто защото обратното е вредно и опасно. В четвъртък действието на президента изглеждаше като разрешение на проблем - разсичане на гордиевия възел, решение deus ex machina. Но още в петък стана ясно, че то създава повече проблеми, отколкото решава. Първо, не става ясно Марковска съдия ли и или не? Второ - актът на НС отменен ли е или не и то може ли да започне нова процедура? Президентът няма право да отменя акта на НС, но пък правната комисия на НС в петък прие да започне нова процедура, без да предложи на НС да отмени акта за избиране на Марковска, тоест де факто приема, че президентът го е отменил. До тези неясноти нямаше да се стигне, ако реакцията на президента беше в рамките на правото. Ако той беше оспорил конституционно съобразността на решението за избор пред КС, правните последици от неговите действия щяха да бъдат ясни.

- Вие имате ли представа дали Марковска продължава да е съдия във ВАС, след като подаде две оставки?

-

Въпросът за статута на Марковска сега трябва да се реши от ВСС. Първо обаче трябва да се произнесе Народното събрание, защото ВСС може да реши за статута на Марковска само ако стане ясно тя избрана ли е или не за член на КС, а това трябва да каже Народното събрание. Проф. Кино Лазаров вече посочи, че НС не може да започне нова процедура по избор, без да отмени първото решение. То не е изпълнено, следователно все още може да бъде отменено. Мотивът за отмяната е важен, защото всяко такова действие създава много опасен прецедент. Разбира се, най-просто би било Марковска да уведоми писмено Народното събрание, че не смята да встъпи като конституционен съдия. Тя обаче досега не е показвала склонност да улесни намирането на решение, затова не можем да се надяваме на това развитие.

Правната комисия трябва да направи това, което упорито се опитва да избегне, но което трябваше да направи още в началото - трябва да установи истината по казуса. Трябва да направи още едно изслушване на Марковска, този път не бутафорно, и да установи кой лъже. Тя срещала ли се е или не с ръководството на МВР, за да ходатайства за своя близък, задържан от полицията? Едновременно с Марковска правната комисия трябва да изслуша министъра на вътрешните работи, неговия заместник, (който твърди, че такава среща е имало), двамата полицаи, които са арестували мъжа, който е близък или не близък на Марковска. Народното събрание трябва да изясни кой лъже и ако това е Марковска - има мотив да отмени решението си за нейния избор, защото след избора, но преди изпълнението на решението му, са станали известни факти и обстоятелства, които показват, че тя няма необходимите нравствени качества.