"Ако изборите можеха да променят нещо, щяха да ги забранят", е любима сентенция за мнозина. Този кисел песимизъм има своите основания впрочем. Избирателните системи по света, включително и българската, са така измислени, че да не позволят народът да бие шута на целокупната си политическа класа, независимо колко е недоволен. Затова при всеки избор досега гневът бива впрегнат в полза на поредния политически месия, обявил се срещу статуквото. Коварен капан за прихващане на протестния вот, в който се хващаме на всички избори. А после, както си му е редът, си сърбаме попарата. Така избрахме Костов, така приветствахме и царя, така дойде на власт и Бойко, пак там се е прицелила и Кунева.

Истината е, че както и да гласуваме на избори, не можем да накажем политическата класа. Протестният вот не може да се реализира никога. И да гласуваш, и да не гласуваш, твоето въздържание или твоята активност всъщност крепи статуквото. Парадоксът произтича от слабостта на демокрацията, която отчита бюлетините на активното малцинство, а не на пасивното мнозинство. За броенето значение имат само действителните бюлетини. Тоест всяка форма на протест - празна бюлетина или такава с красноречиво послание, няма никаква тежест. Неучастието в избори също не е никаква форма на протест, тъй като допринася за снижаване на избирателната активност и на практика улеснява влизането на партиите на статуквото в парламента. Нещо повече - ниската избирателна активност дава шанс на ментета от типа РЗС, "Марешки", ГОРД и пр. да се докопат до законодателната власт и да развъртят търговия с гласове.

При сегашните правила изборите наистина не могат да променят нищо. Една партийна котерия сменя друга. Което наблюдаваме вече 22 години.

Протестният вот ще бъде възможен само при три положения. Първо - ако се промени начинът за отчитане на гласовете и 4-те процента за влизане в НС се изчисляват върху общия брой на гласувалите, а не на действителните бюлетини. Това няма да накриви капата на големите политически формации, но ще спъне лабораторните ментета по пътя им към НС. Така ерозиращите традиционни партии ще останат без парламентарни патерици и съставянето на правителство ще бъде сериозно затруднено. Разбира се, при сегашната ниска политическа хигиена винаги съществува възможност за мръсни коалиции между леви и десни, но това само ще ускори кончината им. Освен това е по-честно бариерата да се изчислява върху общия брой бюлетини. Иначе може да се стигне до парадокса 1/5 от гласоподавателите да решават съдбата на всички. А това е далеч от нормалната представа за представителност.

Друг начин да се даде волеизявление на протеста е с въвеждане на минимален долен праг за участие. Да се признава за невалиден вотът, ако не са участвали над 50% от имащите право на глас. Само при този случай пасивността и ходенето за гъби могат да се използват като политическо оръжие. И да окажат влияние върху процеса, па макар и с цената на перманентна криза.

Третият начин за съпротива на избори е въвеждането на бюлетина "против всички", както е в Украйна или в някои американски щати например. "Белият" вот е признат израз на протест и в Испания, Франция и Гърция. Ако това стане, очаквам най-изненадващи резултати. Изборите ще се превърнат в нещо като вот на недоверие, с който политиците ще трябва да се съобразят. Под заплаха ще бъде поставена самата им легитимност.

Демокрацията, казват, е сбор от процедури. Процедурите обаче се определят от силните на деня, а партиите на статуквото никога не биха си ритнали сами стола. Защото дали са на власт или в опозиция, всички те живеят в режима на привилегиите и не биха допуснали той да бъде застрашен от слепия гняв на тълпите. Най-много да му предложат приемлива за тях алтернатива, каквито се явяваха всички нови "месии" в политиката от последните две десетилетия.

"Не харесвате БСП, гласувайте за ГЕРБ!". И след четири години: "Не харесвате ГЕРБ, гласувайте за БСП!". Ако не харесвате никого, но искате да гласувате, сте обречен. Няма такъв вариант! Което обяснява големия брой политически полуфабрикати, които ни бяха пробутани успешно през последните години. Гласът ви задължително отива в нечия полза и технолозите на властта използват тази закономерност. И винаги побеждава по-малкото, поне на пръв поглед, зло. Но задължително "от наште".

Затова е донякъде наивно да се чакат избори, за да започне промяната. Площадната демокрация си остава единствената засега възможност за изява на протестния вот. Всичко останало е капан.