:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 440,665,020
Активни 608
Страници 7,585
За един ден 1,302,066

Бонусите за добрите университети вече се дават на всички от сърце

Правителството разми системата за стимулиране на най-добрите професионални направления и вкара в класациите над 2/3 от държавните вузове
Въведените само преди година бонуси за най-добрите университети, които трябва да зависят от качеството на обучение и реализацията на студентите, вече се дават на всички от сърце. Според новите критерии, одобрени от кабинета, допълнителни пари се раздават на 29 от общо 37 държавни вуза - с 10 повече спрямо 2011 г. В някои професионални направления бонуси вземат почти всички университети, които предлагат съответното обучение, въпреки че проблемите с качеството при някои от тях са публична тайна.

Това показва сравнението между резултатите на университетите за тази година спрямо класацията през 2011 г. От анализа на данните става ясно, че правителството е раздробило критериите и с това е успяло да вкара в системата за стимулиране максимален брой университети. При някои професионални направления това е съпроводено и с погрешно изчисляване на полагаемите бонуси.

Смяната на критериите е довела до големи изкривявания в едно от най-обсъжданите заради съмнения в качеството направления - правото. Бонус за високо качество в обучението на прависти миналата година получиха само Софийският университет и УНСС. Тази година в списъка вече попадат 5 от 6 държавни университета с правни факултети - СУ, УНСС, Пловдивският, Великотърновският и Югозападният университет. Пари не взимат само Русенският университет и частните Бургаски свободен, Варненски свободен и Нов български университет, които са изключени от системата на диференцирано финансиране. Подобна е картината и в направленията "Здравни грижи" и "Обществено здраве". От 8 факултета, които обучават студенти по "Здравни грижи", допълнително финансиране за качество получават 5. В специалностите от направление "Обществено здраве" награди ще има за 5 от 9 университета. В графа "медицина" бонуси взимат 3 от 6 вуза - Медицинският в София (12.5%) и медицинските в Пловдив и Варна - по 5%.

Набъбването на "добрите" става възможно заради много по-либералните условия за отпускане на парите. Миналата година се допускаше в класациите по повечето професионални направления да се класират максимум 2 университета (с изключение на приоритетните природни и технически науки, изкуства, аграрни науки и ветеринарна медицина). Вторият в класацията получаваше пари само ако разликата между неговата оценка спрямо оценката на първия е под 4%. При спазването на това правило в направление "Обществени комуникации и информационни науки" например университетът по библиотекознание не би следвало да получи пари, защото има общ резултат 59 точки при 72 точки за Софийския университет. Забранено бе и отпускането на бонуси за университети с оценка под средната за всички вузове, обучаващи в направлението. По това правило например ТУ-Варна не би следвало да получи пари за обучение в направление "Енергетика", където бонус има за 3 от 4 университета в рейтинговата система.

Тази година университетите са много по-раздробени и спрямо показателите приложение на висшето образование и процент на безработица. Тук просветното министерство е определяло различни видове прагове, като в хуманитарните науки университетите могат да попаднат в общо 11 групи и да получат различен по размер бонус. Сложната система е довела и до грешки. Така например Софийският университет има 58.7% приложение на полученото висше образование в направление "Физически науки" и 2.48% безработица. При такива показатели спрямо критериите на МОМН СУ трябва да получи 12.5% бонус за записаните във "Физически науки" студенти спрямо определения с постановлението на МС 9%. Същата грешка е допусната и при химическите науки, където СУ взима 9% вместо полагаемите се 12.5%.



ПАРИ

Диференцираното финансиране на университетите бе въведено през миналата година на база на изготвената рейтингова система на висшите училища. Обвързването на качество и финансиране стана с години закъснение, в нарушение на закона за висшето образование. Кабинетът реши да заобиколи депутатите и не записа критериите в самия закон, а се упълномощи да ги променя по собствена преценка. Така например отпадна и изискването средствата да се получават от съответния факултет и в момента парите отиват в общия бюджет на вуза. Докато повишаването на общата сума за бонусите от 6.7 на 15 млн. лв. е добра новина, класирането на много университети в някои от направленията влиза в разрез с уверенията, че системата за висше образование е раздута и следва да се оптимизира, коментират експерти.



17
4192
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
17
 Видими 
18 Ноември 2012 18:54
Излиза, че бонусите за университетите са лошо нещо, така ли да го разбираме?
Щото аз помня едно възмущение тука относно малкото пари за образование...
18 Ноември 2012 19:04
Сипи им, Бочко, сипи с черпака повечко - зер избори идат! Ако не стигнат парите, ще ни вземеш повечко данъци!
18 Ноември 2012 19:08
Затова няма нито ЕДИН български университет сред първите 500 в света! За сведение има 3 турски.....
18 Ноември 2012 19:27
Най-меродавният критерий е: Броят на цитирани публикации на български преподаватели в чуждестранните научни издания. Всичко останало е талаш.
18 Ноември 2012 20:27
Така например Софийският университет има 58.7% приложение на полученото висше образование в направление "Физически науки" и 2.48% безработица. При такива показатели спрямо критериите на МОМН СУ трябва да получи 12.5% бонус за записаните във "Физически науки" студенти спрямо определения с постановлението на МС 9%. Същата грешка е допусната и при химическите науки, където СУ взима 9% вместо полагаемите се 12.5%.


Грешка?! По-скоро съзнателна политика на управляващите ни калинки за доубиване на островчетата сериозна наука оцеляла в страната.

Тези дни 1/3 от класираните в дълбока тайна 98 проекта от Фонда за научни изследвания (управляван по волята на египтолога без участието на
физици, химици и математици), са на всевъзможни уманитарни задруги - доста от тях са НПО-та или загадъчни ООД-та...
по физика има само 2 одобрени проекта, по химия мъничко повече.

Даже бай Петко Симеонов се е класирал с Омда ЕООД да "събира, систематизира и запазва народната памет" за славните години на установяване на демокрацията....за скромната сума от 160000 лв. Скромна, щото едни юнаци от НБУ и ЮЗУ ще съживяват с "интелигентен растеж"
погиващото българско образование за цели 400000 лв... Я да си спомним си с каква сума "спаси" тези дни НАО Рожен най-добрият астроном сред футболистите...


18 Ноември 2012 20:54
Верно, Комарко, "интелигентен раЗтеж"?!
18 Ноември 2012 23:05
Като продължение на написаното от комар-а - 460000 лева (от които 322000 за първата година на проекта и 138000 - за втората) държавата дава на съвместен проект на СУ и частния Институт за модерна политика (едно леговище на т.нар. експерти на прехода - стратези на сегашното ни дередже) за реализирането на проект FFNNIPO_12_00590: "ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО СРЕЩУ АНТИЕВРЕЙСКАТА ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА В БЪЛГАРИЯ В ПЕРИОДА 1940-44 Г. ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПОЛИТИКО-ПРАВНИТЕ И СОЦИО-КУЛТУРНИТЕ МОДЕЛИ НА ПРЕСЛЕДВАНЕТО И СПАСЕНИЕТО" - със сигурност интересна тема, но е безумие да се дават такива огромни суми (половината от годишната издръжка на Роженската обсерватория) за неща, дето съвършено безплатно могат да ги свършат студенти-дипломанти.
Така че - ако искате да спасите НАО-Рожен - не призовавайте да се събират стотинки, ами просто дайте да поставим на мястото им наглеците, дето пълнят гушите на "тинк-танковете" с пари за наука (за някои от тези хора - точното място е бесилото, ама и някоя дупка, останала от бомбардировки може да свърши работа).
19 Ноември 2012 08:12
Сипи им, Бочко, сипи с черпака повечко - зер избори идат! Ако не стигнат парите, ще ни вземеш повечко данъци!
Манрика, ти как стана програмисче бе момше. В къщи около кюмбето ли. Не беше ли безплатно в университет бе. Че и кандидатушка стана безплатно в КЦИТ. А сега защо давали пари на университетите.Изпил млякото и ритнал бакрачето. Трябва да плащаш за онова образование момше. Благодарение на него се настани в чужда фирма и ходиш във Виена да гледаш опери в Щатсопера. Ти си най-големия черпаклия в случая.
Инак даване на бонуси само на някои университети също е глупост по простата причина, че в България съвсем не се гледа кой в кой университет е завършил при постъпване на работа. На първо място са връзките, след това регионалния принцип - в България нямаме мобилността характерна за САЩ, например. Така, че стремежът трябва да бъде към изравнпяване на качеството на обучение, а не към деференциация.
19 Ноември 2012 08:29
Най-меродавният критерий е: Броят на цитирани публикации на български преподаватели в чуждестранните научни издания. Всичко останало е талаш.
Щурчо, нито във Великобритания, нито в САЩ, пък и другаде се гледат цитатите. Във Великобритания го считат за фукане. Аз мога да ти кажа много начини за печелене на цитати беЗ учения да е направил нищо съществено. Мога да дам примери, но ще обидя колеги. Обратно имах колега, който рзработваше съвсем нов метод и като нов много малко по света работеха по негол, а от там и ниската цитируемост. Също, германците цитират с предимство германци, французите цитират французи, а всички цитират американците, така, че който е бил в САЩ печели най-много цитати, въпреки, че може да има някаква минимална роля. Най-важното е в какви списания се публикува и качеството на проекта. Разбира се за България са важни цитатите, но това не са единствения критерий, най-важния критерий е какво е качеството на проекта и на качествата на изпълнителния състав. Аз например съм бил около 10 години в западни фирми, в които се развива също научна работа и то на много високо ниво, свързана с практиката. Но там няма практика да се публикува и от там да се цитира, нещо повече там инфо0рмацията се крие.
19 Ноември 2012 08:49
Ето още един интересен проект:
FFNNIPO_12_01555
МЕЖДУНАРОДНО ВИСШЕ БИЗНЕС УЧИЛИЩЕ - БОТЕВГРАД 105 000 150000
ПРОФ. МАНОЛ НИКОЛОВ РИБОВ
КОМПЛЕКСНА ПРОГРАМА ЗА ПОДОБРЯВАНЕ КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Очаквайте след две години да се подобри живота ви. (Искам да оитебележа, че не злобея, аз съм спечелил проект).
19 Ноември 2012 10:51
Най-меродавният критерий е: Броят на цитирани публикации на български преподаватели в чуждестранните научни издания. Всичко останало е талаш.


]

Не само брой цитирания (общо взето това е така наречения импакт фактор - изчислява се само за чужди издания), а и брой собствени публикации в чужди или наши научни издания. Като за публикация в чуждо издания се дават примерно 10 точки, за цитиране в чуждо издание 8 точки, публикация в наше - 5 точки, цитиранията в наши не се броят, защото по приятелска линия ще почнат да се цитират един друг, та ум да ти зайде. И се определя някакъв минимум точки, които трябва да има даден факултет, за да получи субсидия. Като цитиранията (импакт фактора) и публикациите се отчитат по факултети, и то за някакъв срок - до 5 назад, или 10 (това добри експерти могат да го изичслят като сравнят наши много добри учени с каква честота публикуват). И естествено субсидията да се дава не на университета, а на факултетите. Който факултет няма съответния минимум брой точки получава дзвънци. Така по естествен и логичен път ще се изпозакрият сума измислени университети и факултети.
19 Ноември 2012 12:01
Щурчо, нито във Великобритания, нито в САЩ, пък и другаде се гледат цитатите.


Марксе, не си прав - това зависи от областта, не може да се подхожда с един аршин.
В една по-приложна област, естествено, критериите са други и наистина там новостите по-скоро се крият, особено пък
в частните фирми. Иначе тя и псевдонауката у нас се оправдава за липсата на цитати от чужди автори с подобен аргумент.

За фундаменталните изследвания Щурчо е прав - не само се гледат, но и напредване в кариерата, проекти и т.н. - всичко зависи много от тях.
И не само бройката на цитатите, а доколко са съществени - едно е да си в кюпа на десетки работи, цитирани за някакъв прогрес по темата, друго е
редичката да почва с твоето творение, да не говорим пък за поименно цитиране.

19 Ноември 2012 12:51
Децата на софийските гарвани ги записват в УНСС и СУ. После гарваните гледат, гледат, гледат и от своите гарджета по- хубави не виждат.
19 Ноември 2012 16:07
Инак даване на бонуси само на някои университети също е глупост по простата причина, че в България съвсем не се гледа кой в кой университет е завършил при постъпване на работа.

Ми не е вярно. Гледат и още как. Негласно приемат на работа юристи само от СУ. Става въпрос ако трябва да върши някаква работа, де.
19 Ноември 2012 16:55
Все пак, образование се прави с пари. Справедливо ли се финансират всички? Горе- долу поне. Отдавна мина времето, образование да се прави с черна дъска и тебешир.
19 Ноември 2012 17:00
Гледат и още как. Негласно приемат на работа юристи само от СУ. Става въпрос ако трябва да върши някаква работа, де.


явно от този прясно избран член на КС не се очаква да върши работа…

Натисни тук
19 Ноември 2012 19:19
@veny.gyurova
19 Ноември 2012 10:51
Като за публикация в чуждо издания се дават примерно 10 точки, за цитиране в чуждо издание 8 точки, публикация в наше - 5 точки, цитиранията в наши не се броят, защото по приятелска линия ще почнат да се цитират един друг, та ум да ти зайде.

Ако си мислите, че приятелската линия на цитиране не е застъпена и извън България много се лъжете. И там я има практиката -- аз цитирам теб, ти цитираш мен.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД