Всеки от нас още от малък научава за лозунга на въстаниците "Свобода или смърт" и на девиза, изписан и на сградата на Народното събрание, "Съединението прави силата". Но макар и тясно свързани с новата ни история, тези фрази имат своята дълга и забулена в миналото история.



Свобода или смърт



Няма българин, който да не е виждал знамената от Априлското въстание през 1876 г. с извезаната фраза "Свобода или смърт". Но откъде се появява там? Наша хрумка ли е, или е заемка от други?

За първи път изразът "Свобода или смърт" се среща в поемата "Горски пътник" на Георги Сава Раковски от 1857 г.: "Златна зелена светла хоръгва//С' една странъ "Свобод' или смърт!!!"//Страшны вид лъвов изобразява// С' друга странъ "Бог с' нами напред!!!" Най-вероятно е зает от популярния лозунг от гръцката борба за освобождение от 1820 г., който по-късно става и национален девиз на Гърция. Нещо повече - гърците приемат, че деветте ивици на знамето им символизират деветте срички на фразата - на гръцки ????????? ? ???????.

Но тази фраза не е и гръцка - те също я заемат. Възможно е да идва от вестника на френския революционер и публицист Камий Демулен. Първият брой на Le Vieux Cordelier ("Старият кордилиер") от 5 декември 1793 г. носи заглавието Vivre Libre ou Mourir (Живей свободен или умри). По това време и прословутият лозунг, приписван на Антоан Франсоа Моморо, "Свобода, равенство, братство" е четирисъставен - "Свобода, равенство, братство или смърт". По-късно обаче думата "смърт" отпада заради асоциациите с якобинския терор.

По-вероятно обаче е фразата да вдъхновена от финала на прословутата реч на Патрик Хенри - политик и губернатор на Вирджиния, произнесена в Ричмонд на 23 март 1775 г. "Дайте ми свобода, или ми дайте смърт" (Give me Liberty, or give me Death!). Любопитно е, че самата реч е публикувана чак през 1816 г. от юриста Уилям Уърт - 17 години след смъртта на Хенри. Поради това има немалко съмнения дали наистина Хенри е произнесъл тази фраза, или е добавена като ефектен финал от самия Уърт. От друга страна, през 1775 г. фразата "Свобода или смърт" се появява за първи път и върху знаме - това на минитмъните от Кулпепър, Вирджиния, през 1775 г.

Корените на фразата "Свобода или смърт" обаче като че отиват още по-далеч в годините. Някои учени предполагат, че изразът от речта на Хенри може да е парафраза на реплика от пиесата "Катон" на английския писател и политик Джоузеф Адисън, създадена през 1713 г.: "Не е време да се говори за каквото и да е друго освен за окови и завоевания, свобода или смърт" (действие II, картина 4). Тази пиеса е била популярна тогава и е била позната на дейците от американската война за независимост. А само година след появата й - през 1714 г., Барселона е обсадена от испанския крал Филип V. Защитниците на града издигат черно знаме с надписа Viurem lliures o morirem (Ще живеем свободни, или ще умрем).

Иронично е, че подобен е и девизът на тези, срещу които са се бунтували българите - по време на войната за независимост 1919-1923 г. турското съпротивително движение издига лозунга Ya istiklal ya olum - "Независимост или смърт".





Съединението прави силата



Националният ни девиз се появява малко след освобождението на България през 1878 г. Още в първите пробни монети, отсечени през 1880 г. от английската фирма "Ралф Хийтин и синове" на гърба е изобразен герб с надпис "Съединението прави силата". Това става по силата на "Закон за правото за резание монети в Княжеството" от 1880 г., където в чл. 8 е записано: "...На другата страна на опакото те (монетите) ще показват стойността на монетата и отдолу леточисленето всред венец от житни класове, ружеви цветове и дафинови листове, и отдолу една лента, на която ще бъде написано: Съединението прави силата". Тази лента е добавена по предложение на младия депутат от Либералната партия Стефан Стамболов. Още тогава той предлага тази лента да стане и част от герба, но това първоначално не се осъществява.

В същото време авторът на монетите е гравирал и герб, наподобяващ белгийския, с буквален превод на техния девиз L'Union fait la force ("Съединението прави силата") . Вероятно е следвана аналогията с конституцията, която също е създавана по образец на белгийската. Въпреки че девизът се среща в различни варианти на герба в следосвобожденските години, официално е част от него през 1927 г.

В герба на Белгия пък този девиз се появява след революцията от 1830 г., когато южните провинции на Нидерландия се отцепват и образуват държавата Кралство Белгия. А самите белгийци го вземат от... холандците. Първите провинции, които по-късно започват 80-годишна борба за независимост и стават основа на Нидерландската република, го възприемат в далечната 1568 г. и той остава техен девиз по падането им под властта на император Наполеон I през 1795 г. г. За първи път при тях се среща в книга с пословици от 1550 г. В нидерландския вариант той е на латински език: concordia res parvae crescunt, и се появява и на нидерланските монети след 1586 г.

Този израз обаче е много, много по-стар. За първи път може да бъде открит в съчинението на римския историк и писател Салустий от I век пр.Хр. "Югуртинската война" (Bellum Iugurthinum). В 10 глава той пише: ...Nam concordia paruae res crescunt, discordia maximae dilabuntur... ("Защото малките работи се създават със съгласие, а големите пропадат от несъгласие").

"Съединението прави силата" освен като девиз извиква на живот и една изключително популярна легенда, която с годините неусетно се превръща едва ли не в историческо събитие - за завета на хан Кубрат към неговите синове.





Снопът пръчки



Тази история е изключително популярна у нас и едва ли има учебник за началното училище, където да не е разказана, или пък да не е илюстрирана с прословутата картина от 1926 г. на Димитър Гюдженов "Заветът на кан Кубрата". Само дето това е измислица, в която се смесват различни сюжети. За първи път се появява в "Кратък учебник върху българската история, от най-старо време и до днес", издаден в Пловдив през 1882 г. Негов съставител е Стефан Савов Бобчев, който именно и вмъква този сюжет. Той изрично пише, че учебникът е създаден по историята на Константин Иречек, но "внесъл малко ново нещо от себе си, тъй като е имал пред вид, че пише учебник, а не историческо изследване".

В наличните извори обаче такава история с хан Кубрат няма. Едно от най-ранните споменавания за него е "Хронография" на Теофан Изповедник от IX век, където ханът завещава на своите петима синове да не се разделят и да пазят държавата силна. Същата история описва и патриарх Никифор. Всички, които по-късно пресъздават този момент от българската история, не споменават нищо за сноп пръчки. Откъде се е появила там?

Отговорът като че ли се крие в... "Рибния буквар" на Петър Берон. Там е разказана притчата "Братска любов" - за царя на скитите Скилур и неговите 80 синове, но снопът пръчки там е копия (маждраци). Същата история е разказана и в "Славеноболгарское детоводство за малките деца" на Неофит Бозвели и Емануил Васкидович от 1835 г., само че копията вече са пръчки. И тъй като нерядко прабългарите са били отъждествявани със скитите, вероятно С. С. Бобчев е решил, че е приемливо да смеси легендата с историята.

Тази легенда обаче е много, много по-стара. Историкът Плутарх от I. в. сл.Хр. в произведението си "Изречения на царе и пълководци" пише за Скилур и неговите 80 синове, където пресъздава този сюжет - бащата кара синовете си да пречупят сноп стрели. Но историята има още по-стар източник в миналото и нищо чудно и самият Плутарх да я е заел оттам. И така достигаме като че ли до първоизточника, а това са басните на Езоп. Легендарният роб баснописец се предполага, че е живял през V век пр. Хр. И една от неговите басни съдържа именно търсения от нас сюжет - "Несговорните деца на земеделеца". В нея старият човек иска от синовете си да счупят сноп пръчки и след като не успяват, той им дава да опитат да ги счупят поединично. Така им показва защо трябва да са сговорни и да бъдат винаги заедно.