Умните хора по света твърдят, че живеем в нова, несрещана никога досега в земната история ситуация. Когато световното единение, базирано на неща като общи пазари, бърза и свързана информационна система и т.н., прави по-нататъшните състояния на война безсмислени. Понеже от война всички губят, а не печели никой - дори евентуалният победител.
Умните хора затова са умни - да обобщават на всеослушание. Белким останалите се проникнат от тяхната проницателност и привидяното стане действителност, норма, статукво.
Съгласен съм с умните хора - живеем в нов свят. Войните са все по-безсмислени. Не че някога са били смислени, но сега са все по. Воюваш толкова по-настървено, колкото по не познаваш другия, колкото по той ти е чужд, различен, непознат, а значи - страшен.
Затова, подобно опровергания "край на историята", провъзгласен от Фукуяма, опровержението на логиката на умните хора, наречено "арабско-израелски конфликт", ми изглежда все по-ирационално. (То самият "израело-арабски" конфликт отесня предвид присъствието на Иран в него, който не е арабска държава.)
Близо 70-годишният конфликт надживя Студената война, надживя Гагарин и американското кацане на Луната, надживя
наградата за мир на Ицхак Рабин и Ясер Арафат,
видя как възниква Световната мрежа, как американци, китайци, бангладешци, българи, намибийци, чилийци, евреи и араби чатят или се псуват вътре, как си купуват обуща и гримове онлайн, как гледат порно или играят игрички с цялата планета в компютрите си, все едно тя им е в стаята...
Пък там е все така - автобуси, кафенета и спирки гръмват, артилерия и самолети бомбардират, пребрадени жени и мъже със зелени ленти по главите улулюкат неистово, докато погребват някой свой, и се заканват люто да отмъстят. И мъстят на някого, който не очаква и не знае защо - освен за произхода...
Гръмват бомби и по света - дори до нас дойде този почин. Навсякъде поддръжници на палестинската кауза могат да палнат фитила - в Берлин, в Ню Йорк, в Бургас... И навсякъде силите на Мосад могат да осъществят операция, като унищожат душманин на държавата Израел или пленят "предател" (както стана с отвличането на Мордехай Вануну, издал наличието на ядрено оръжие в Израел).
Можем да се запитаме във връзка с началото на този текст дали глобализацията прави войните невъзможни, или всеки конфликт става опасно глобален в новия свят, колкото регионален и нерационален да ни се вижда отстрани?
Сигурен съм, че светът може да потуши такъв конфликт. С дипломация, с идеология, със сила, ако трябва. Не съм сигурен защо не го прави. Излиза знаете ли какво? Че след като никой вече не би трябвало да печели от войната, пък тя е тръгнала да окръгля цял век в Палестина, то все някой печели. За пари не знам, но власт очевидно се печели - така власт печелят хипнотичните хиперпатриоти. Те излизат начело, когато викнат на своите: аз ще ви защитя, аз ще смачкам враговете ви, само ме слушайте и ми се поклонете.
Разпалването на национализма и шовинизма е лесно нещо. Особено ако е подкрепено с кадри на ранени деца и старци. Медии, политици и историци, които го правят, особено днес, поддържат конфликти като този в Палестина жив - като вечен огън.
Доцент Людмила Стоянова от Варненския университет ми прати интересна книжка - "Балкански скици", от военния журналист и писател Тодор Кожухаров (1891-1945). Кожухаров пише за българската бойна слава особено по време на Балканската война - пише с апломб и вдъхновение. Все пак чувството за обективност го кара да не затуля око за по-човешки случки. "По предните позиции нашите войници устройваха единични срещи с турците, разменяха си хляб и тютюн и говореха най-миролюбиво за политиката... Нашите войници при Одрин бяха трогателни. В предградието на обсадения град те се срещаха с турските патрули и понякога деляха с тях скромния си солдашки залък:
- Нека хапнат завалиите, и те са хора!"
В разказчето "Пленник" пък Кожухаров разказва за български тиловак, случайно оказал се на фронта, облечен като франт и тръгнал до съседно село по заповед на командира да доведе едно сираче, което жената на последния искала да осинови. Франтът объркал пътя. И го спипал турски патрул:
" - Дур!
...Из мъглата изскочиха още няколко турски войници и сякаш и в този миг те са пред мене с техните , азиатски лица... Не ме е срам да призная, че се уплаших силно и въпреки всичките си усилия не можах да сдържа тракането на зъбите си...
- Коркма, ефендим, не се бой. Буюрун...
Турският капитан почерпил кафе и цигара преплашения тиловак, после на своя отговорност го пуснал. "Имам право да ви застрелям като шпионин, но сърце ми не дава..."
Защо пиша това ли? Да покажа,
че турците са добри хора?
Глупости. Турците не са нито добри, нито лоши. Те са хора. Като българите, като китайците, като руснаците, като шведите, като ескимосите, като пигмеите... Като палестинците, арабите и израелците. Арабите и израелците са особено близки по кръв, не че смятам това за важно. За важно смятам, че приказките за богоизбраност, внушенията за уникалност, концентрацията върху отмъщението по етнически и религиозни причини у враждуващите страни са неща, които светът може и трябва да изкорени, ако иска край на тази язва, наречена Палестина. И на подобни. Националното е временно явление в човешката история, това е, което трябва да учат децата днес. Всички сме произлезли от Африка, от един и същ корен, питайте антрополозите.
Само така умните хора ще се окажат прави един ден. Иначе цялата Земя ще е Палестина.
Понеже от война всички губят, а не печели никой - дори евентуалният победител.
За съжаление, това се отнася за държавите, а войните отдавна слязоха "на улицата". Които и да е две държави, освен ако не са сред най- загубените или сред най- мощните, тоест безнаказаните, разбират безполезността на войната. А има и международен ред, който ги възпира.
Но какво пречи на улицата, особено на арабската, да се самоунищожава? И глобализацията, която възпретятства държавите, определено дава допълнителни възможности на улицата за това