Направени са промени в закона за потребителския кредит. Какво от това? Нищо. Промените прецизират допускания, които влияят на изчисляване на цената на кредита - годишния процент на разходите. Те са под диктовка на Брюксел. Решават проблеми на европейските потребители, каквито българските не са.

В Европа повишават сравнимостта и прозрачността на лихвените сметки. У нас проблемът е неравнопоставеността между клиенти и банки. Неравнопоставеността се състои в това, че след като ти изчисли ГПР прозрачно и ти взема подписа под договора за кредит, банката може да ти промени/повиши лихвения процент както и когато си иска. Например, "Уникредит" го направи за прилъгани клиенти с цели 4.5% (пункта - събират се!) между 2008 и 2010 г. За такова едностранно повишаване на лихвения процент вече "Уникредит" и "Пощенска" са осъдени по няколко пъти, а ЦКБ и "Пиреос" - по веднъж. Когато ти променят прозрачно изчислената лихва едностранно по договор - не може, неравноправна клауза в договора e, казва съдът. Но пък по закон може. По същия ЗПК, който бил променен през седмицата. По-точно по т.6 от §1 на допълнителните разпоредби, която разпорежда банка да определя "референтен лихвен процент" по собствена рецепта, т.е. едностранно и произволно. "Референтен лихвен процент" е това, което ви се променя в лихвата и месечната вноска. По договор е неравноправна клауза, а по закон? Не би трябвало да може и по закон, ако се чете Конституцията - чл. 19. Но пък тя е неприложима у нас, защото я прилага Конституционният съд. Там пък ги назначават, пардон, избират. Но това са други новини.



Небанковите кредитори като банковите - ако мине



Знаете ги. Като влезете в магазин за по-скъпи стоки, например техника, пък дори и в "Метро", има едни симпатични момичета, които с усмивка ви подават цветни брошурки. Казват им "бързи кредити". Сигурно защото се предполага, че клиентите бързат и не четат договора. Но пък КЗП - Комисията за защита на потребителите - прочела някои общи условия и открила неравноправни клаузи в общите условия. Досущ като при банките. Направила каквото може: дала препоръки. Това не ви освобождава от четенето на договори и общи условия. И въобще не бързайте с "бързите кредити". Бързата кучка слепи ги ражда, казано е.



Милионери и банки не знаят какво да правят с парите си (ви)



БНБ публикува статистиката за кредитите и депозитите към края на септември 2012 г. Депозитите растат бързо, а кредитите - бавно. Повече от 600 души държали средно по 2.4 млн. лв. на депозит в банка. Значи не знаят къде да си денат парите. Коментират, че това е вот на доверие в банковата система. На мен ми изглежда като вот на недоверие - в по-широк смисъл. Ще рече, не си струва рискът да наемам хора, да започна производство или търговия, за да изкарам 10-12-15% печалба. Не се знае от кой храст ще изскочи я Дянков, я Цветанов с маскираните. Затова по-добре 5%, но сигурни, пък дори и с данък от догодина.

А банките? Не могат да си държат парите ви в мазето - не е на сметка. И какво? Правят се на капиталов пазар. "Уникредит" си купила ЧЕЗ, КТБ - "Техномаркет" и "Булгартабак". Това не им е бизнесът на банките. Но като си гонят кредитополучателите, кой им е крив?



Пригответе си $1.5 млрд. за глоба



Периодично четем имената на банки. Все от чужбина. Кой споменава имената на банките? Средства за масово осведомяване като "Ройтерс", "Блумбърг", CNN, вестници и прочие. Чудни хора - нямат ли си член в закона, който казва, че не е възпитано да се споменава името на банка? Може да я урочасате и да ви струва към 150 000 лв. по чл. 152а от нашенския Закон за кредитните институции.

Не се притесняват, защото имената - и новините - са подадени от регулаторите заедно с глобите, наложени на тези банки. Най-прясната HSBC - глобалната английска банка - не спазвала противодействието на пране на пари. По-близо до потребителя е случаят с американската Capital One - глобена по-рано тази година със $60 млн. и да върне $150 млн. на потребители, защото ги притискала по телефона да купуват свързани услуги заедно с кредитни карти.

У нас няма да прочетете името на банка - освен ако не е банка на годината - поради начина, по който БНБ и банките си тълкуват чл. 152а от ЗКИ. Той предвижда наказания за разпространяване на "невярна информация". Дотук добре, да се разпространява невярна информация, сиреч да се клевети, е лошо. Да се клевети банка е точно толкова лошо, колкото и да се клевети съседката. Затова си има закони срещу клеветата.

Но както казахме, банките си имат чл. 152а, който родните ни журналисти прилагат стриктно под формата "не се споменава име на банка". Точка. Да не им се сърдим, сигурно си нямат 150 000 лв.

Какво означава да не се споменава име на банка? Означава, че банките са освободени от грижата, която има всеки търговец на семки - грижата за репутацията си. За репутацията на банка у нас можете да научите само от съседката, след като е била ощипана. Или от "Биволъ".

------

* Коментарът е публикуван на сайта http://www.angrysheep.org/ в рубриката "Преглед на банковите новини". Авторът е председател на Управителния съвет на Института на дипломираните финансови консултанти (ИДФК).