Вместо да утихнат скандалите около шефовете на научния фонд Рангел Гюров (вляво) и Христо Петров, се разрастват. |
Гузният човек не спира да говори, не можеш да му затвориш устата. Така и шефовете на фонда "Научни изследвания" Рангел Гюров и Христо Петров оня ден се опитаха с много думи да замажат гафовете си, които лъснаха покрай тазгодишния конкурс за финансиране на научни проекти с държавни пари. Не само че не им се получи, ами тъкмо обратното. Явно ПР-ът не е силната страна на просветното министерство, а какво остава за кризисния такъв. В лавината от думи управителят на фонда Христо Петров нарече учените (или поне някаква част от тях) "кохорта", "паразити", "обичайните заподозрени". Два дни по-късно управителят Петров се отрече от думите си. Юристът Петров обаче трябва да е наясно с текстовете от Наказателния кодекс, свързани с обидата и клеветата (в случай че не помни - от чл. 146 до чл. 148), както и да е наясно, че подобни казуси вече имат само частен характер. И ако реши да съди някой, няма да се възползва от ресурсите на държавната машина. Надали обаче ще го стори, тъй като на записите ясно се чуват всички квалификации, насочени към научната общност. Трудно е да се прецени кое е по-нагло - това, че обиждаш публично някакви хора, някои от които дори не познаваш, или че се опитваш да се отметнеш от думите си. Изобщо на какво се надяваше Петров, че ще му се размине?!
Учените са държеливи и търпеливи хора -
вече три години търпят пренебрежителното отношение на финансовия министър Симеон Дянков, който всячески им реже парите за научноизследователска дейност. Поведението на чиновника Петров обаче е по-нагло, отколкото може да си позволи. Защото дори от по-високата си позиция вицепремиерът не е прекрачвал толкова безпардонно границите на добрия тон. Неговите критики са си направо като пощипване по бузките в сравнение с красноречието на Петров. Чак му става чудно на човек каква е причината за пороя от думи, които шефовете на фонда изсипаха в опит да се защитят. За едната чест и слава отдавна не е престижно да се работи, камо ли да се говори. Но през призмата на десетки и стотици хиляди левове, които чакат някой да ги усвои - играта изглежда доста различно, а правилата загрубяват, ако изобщо ги има.
Разбира се, че няма нищо лично. Само лични бизнес интереси на близките на Гюров и бизнес партньорите на Петров, които печелят проекти на стойност стотици хиляди левове всеки. Очеваден конфликт на интереси. Който бива прикриван с порой от глупави обяснения. Това, че уволнената от изпълнителния съвет на фонда проф. Мирослава Кортенска, която Гюров и Петров пратиха без време в "заведение от затворен тип", или пък подготвяният протест на учените срещу безобразията във фонда, са само обвивката на скандала. Дори при хипотезата, в която проф. Кортенска е зпоупотребила със служебното си положение, компетентните органи, които ще го установят, са съдът и прокуратурата и юристът Петров трябва да го знае. Чиновникът Петров не е говорител нито на едната, нито на другата институция, а ако си мисли, че е достатъчно компетентен по тези въпроси, това е само в негов ущърб.
Оттук нататък е важно какво ще предприемат
министърът на образованието и премиерът. Защото с нахалните си изказвания раздавачите на бюджетни пари уж за наука пратиха камъните директно в градината на Сергей Игнатов и на Бойко Борисов. Ситуацията обаче не е безнадеждна. Единственият полезен ход в светлината на предстоящите избори е Гюров и Петров да бъдат отстранени или още по-добре - сами да подадат оставките си, независим одит да установи финансовото състояние на фонда и да се назначи нов конкурс за научни проекти.
Премиерът Борисов се е разделял със свои министри дори само при съмнения за злоупотреби, та какво остава за двама администратори. Но ако властта широко си затвори очите, това ще е сигурен знак, че партията ГЕРБ бди и закриля определени проекти, фирми и хора. Предстои да видим - обратното броене започна.