Никак не са многобройни събитията в човешката история, които предизвикват толкова всеобхватен и траен интерес. Опожаряването на Москва през септември 1812 г. е толкова ярко събитие, че съвършено противоположните мнения за него възникват буквално още на 15 септември**, със запалването на първите сгради. За французите пожарът е символ на азиатска диващина. Руският император Александър I (1801-1825) незабавно обвинява за него завоевателите, начело с Наполеон. Сред руското общество още от първата четвърт на XIX в. насетне съществуват също многобройни оценки за пожара - от високопатриотично дело, насочено срещу завоевателите, до варварски акт, причинил смъртта на хиляди жители на Москва, и разорил значителна част от населението на града.

Днес сведенията за това събитие са достатъчно внимателно проучени, остава само недокрай изяснено участието на император Александър I в подготовката на пожара. Изглежда тази роля ще остане неясна и в бъдеще, предположенията за императорска заповед остават съвършено недоказани. Нещо повече. Както изглежда пожарът е подготвен без участието и без знанието и на главнокомандващия руската войска генерал-фелдмаршал Михаил Кутузов. Така става напълно невъзможно установяването на каквато и да е връзка на императора с пожара, нито като замисъл, нито като действие.

Във всеки случай, изоставянето на старата столица Москва окончателно обърква Наполеон и неговите съюзници, изоставя френските дипломати, войници и офицери в безтегловносттта на непонятното и необяснимото, като ги лишава от цел. След битката при Бородино и особено след напускането на Москва, гладни и премръзнали, съдбата на френските войски на руска земя изглежда предопределена. Последвалите военни действия на руската войска трябва да въздадат справедливо възмездие на завоевателите. Изходът от войната от 1812 г. е вече решен още сред пламъците на Москва.

* * *

В началото на XIX в. старата руска столица Москва е сред най-великолепните световни градове. За нас днес е трудно да преценим дали това е така, но на навлизащите в града офицери и войници от Наполеоновата войска със сигурност може да се вярва, та те познават от собствен опит цяла Европа, средището на тогавашния свят. Стотици от тези офицери и войници, стреснати от разстилащата се в краката им гледка, са се почувствали задължени да я опишат, така тяхната възхита е достигнала до наши дни.

Част от завоевателите сравняват усещанията си с тези, изпълнили кръстоносната войска при вида на Йерусалим (су-лейтенант Ц. Ложье и много други). У други изгледът на Москва предизвиква еуфория (бригаден генерал ф. П. Сегюр, капитан Е. Лабом и др.), воините очаквали да видят приказен източен град - и наистина го видели. "Този необятен град представи пред нашия взор вълшебна картина, хиляди позлатени и окръглени камбанарии, блестящи на слънчевите лъчи, изглеждаха отдалече като светещи кълба. Москва река тече между плодородни полета" (Г-Ж. Пейрюс, ковчежник в администрацията на Главната квартира на Великата войска). "Ослепени - пише Фантен дез Одоард - от блясъка на тази картина [изгледът към Москва], нашите сърца подскочиха от гордост, радост и надежда. Какви ли удоволствия и наслади таи в себе си тази великолепна Москва" (по S. Goriainow, Lettres interceptees, 1913). Такива свидетелства офицерите и войниците от Великата войска оставят стотици, нямаме основание да се съмняваме в достоверността им.

Впрочем, Наполеон прави всичко възможно за да внуши дълговечното пребиваване на френската войска в Москва, сякаш то ще продължи вечно, а не само 36 дни. Образувана е даже нарочна театрална трупа на "Комеди франсез", която успява да даде 11 представления. Според разлепените обяви цените са от "1 франк или 1 рубла" на втори балкон до "5 франка или 5 рубли" на първи балкон.

Приповдигнатото настроение продължава обаче по-малко от денонощие. Още на следния ден, 14 септември, в Москва започват да горят първите сгради. Понякога са доста разпалени споровете кой предизвиква опожаряването на "великолепната Москва". Съвременниците изчисляват, че в пожарите загиват две трети от сградите в града. Днес знаем, че опожарените сгради са 6496. Непосредствено преди тези събития в Москва се наброяват общо 9257 сгради и градски имения, след пожара остават само 2761 (А.И. Михайловский-Данилевский, 2007). Макар да съществуват известни незначителни разлики в публикуваните данни, то крайният извод е ясен.

Въпреки положените от градоначалника Ф. В. Ростопчин усилия по извозване на ранените руски войници, по евакуирането на огромната част от гражданското население, но изнасянето от Москва на значителните материални ценности, то е ясно, че пожарът унищожава значителна част от материалните ценности в старата руска столица, събирани цели столетия, в огнената стихия изгаря единственият екземпляр на безценния исторически извор "Слово за полка на Игор", както и цялата сбирка от произведения на изкуството и безценни ръкописи на граф А. И. Мусин-Пушкин. Загива изключителното книгохранилище на граф Д. П. Бутурлин и цялата колекция от книги и стариннни ръкописи на Московския университет.

Граф Ростопчин отказва да изнесе от града единствено собственото си имущество за да не бъде обвинен, че е мислил за благополучието си, когато е трябвало да мисли за спасяването на града. Отнася със себе си само 130 хиляди рубли държавни пари и 630 рубли собствени средства. Богатото му градско имение е напълно разграбено по време на френското нахлуване в Москва.

Изглежда всички предположения за подпалвачите на пожара ще се окажат верни. Разследванията, провеждани вече 200 години, са категорични - пожарите са предизвикани и от руски патриоти, и от французите и благодарение на природните условия.



* * *



Съвременниците на тези събития възприеват трагично изоставянето на Москва в повечето случаи, смятайки го за позорно. Също толкова злощастно е за тях и избухването на пожара в града. Някак ми е трудно да се съглася съвсем с тях, на война е като на война, нали никой не е очаквал нашествениците да залеят с френски благоухания руската земя. След оттеглянето на френската войска от Москва са изнесени и погребани надалеч 11955 трупа на жители на града, вече гниещи. Погребани са и всички, предимно ранени, френски войници, изоставени в Москва, през 1889 г. е изграден за тях и гранитен паметник като знак на помирение.

Пожарът в Москва през септември 1812 г. е толкова неочакван, толкова смайващ, че именно той в най-голяма степен дезорганизира френската войска, лишава я от цел. За да бъде разбита и почти напълно унишожена на 26-28 ноември 1812 г. в битката при р. Березина (дн. Беларус). Поради прекомерното струпване на хора, бойни животни и техника на сравнително малко пространство, там са убити в боя, удавят се в реката или са пленени 50 хиляди френски войници и офицери. "Великата войска" престава да съществува.



___________________

* А. С. Пушкин, "Наполеон", 1821 г.

** Всички дати са по нов стил



Извори



"Войници! Всяка ваша крачка е белязана от победи. Вашите глави са сведени под тежестта на лаврите, пожънати от вас на полето на честта. Победоносните ви длани въздигнаха френските знамена върху кулите на Москва. Вашата безпримерна слава ще удивлява потомците. Вие сте в столицата на Русия [Москва с кратко прекъсване не е столица на Русия от 1712 г. до 1918 г.], където триста хиляди жители ви молят за пощада и милосърдие. Вашият жребий е винаги да побеждавате. Тук вие сте длъжни да получите наградата за вашите подвизи. Победените руснаци станаха жертва на яростта си . . . Бившият московски градоначалник [граф Ф. В. Ростопчин (1763-1826)] е друг враг на французите и е отговорен за пожара [в Москва, започнал на 15 септември] . . .

Войници! Ще преодолеем всички препятствия. Русия ще бъде победена: аз съм с вас . . .

Войници! Вие достигнахте пределите на славата, която ще увековечи имената ви: летописите на Франция ще възвестят за вашите подвизи идните поколения!"

Из Възвание на император Наполеон I към френските войници, Москва, септември 1812 г.



"На целия свят е известно по какъв начин неприятелят навлезе в пределите на Нашата империя. Нито една от предприетите от нас мерки за точното спазване на мирните договорености с него . . . не можаха да спрат упоритите му и с нищо непредизвикани намерения . . . Убийства, пожари и опустошения следваха стъпките му [по нашата земя]. Разграбено имущество, опожарени градове и села, пламтящата Москва, взривения Кремъл, поруганите храмове . . . откриха сега в дела това, което той дълго време е пазил дълбоко в мислите си. Могъщото, изобилно и благополучно Руско царство е раждало винаги в сърцето на врага страх и завист . . ."

Из Манифест на император Александър I за изказване на благодарност към руския народ за спасението на Отечеството, 15 ноември 1812 г.



"Спирайки нашият печален взор върху пострадалата от ръката на злобния неприятел Москва, с крайно съжаление размисляме за участта на мнозината пострадали и разорени нейни жители. Богу така е било угодно! . . . Вече обърнат в бягство неприятелят изоставя на посичане своя тил, излива кървави потоци по стъпките си. Гладът и смъртта го следват . . ."

Из височайше писмо на император Александър I до граф Ф. В. Ростопчин, 23 ноември 1812 г.



Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?id=605249

http://www.segabg.com/article.php?id=606169

http://www.segabg.com/article.php?sid=2011062300040001301