Насим Талеб, авторът на теорията за "черния лебед", която обяснява защо опитите за предсказване на събитията обикновено са неуспешни, излезе с ново изследване - Antifragile: Things That Gain From Disorder. В него известният анализатор извежда пет правила за по-добро разбиране на икономиката.



Мислете за икономиката като за котка, а не като за пералната ви машина, съветва Талеб. Ние сме жертва на представата, че светът функционира като сложна машина, че е по-скоро като домакински електроуред, отколкото като тяло на живо същество. Това ни кара да вярваме, че е необходимо някой от време на време да идва и да поправя машината, когато възникне проблем, тоест забравяме да мислим, че може би съществуват вътрешни механизми за саморегулиране, посочва Талеб.

Естествените, органичните системи са устойчиви и не са чупливи по онзи начин, по който блокират механичните системи. Те дори се нуждаят от известна доза "проблеми", за да еволюират. Подложете костите си на повече тренировки, тоест стрес, и ще видите, че те стават по-здрави, предлага икономистът.

В политическото говорене държавниците често изтъкват като цел максималната стабилност и дори заличаване на бизнесциклите, което означава, че се преследва икономическа ситуация без спадове. Да се изгладят флуктуациите бе оправданието за инжектирането на евтини пари в системата по времето, когато Алън Грийнспан беше начело на Федералния резерв. Това доведе до балона при имотите в САЩ.

Ето защо според Насим Талеб правителствената намеса в икономиката трябва да бъде сведена до минимум и да се прилага единствено при много сериозни ситуации - например бедствия и природни катаклизми. В социалната сфера този принцип на доверие към живия организъм Талеб представя така - когато се прави система за сигурност, тя трябва да стимулира хората да поемат предприемачески рискове, а не да ги прави зависими от нещо.

Вторият съвет на Талеб е



да се уважават бизнесите, които се учат и печелят от грешките си,



а не онези, чиито грешки се просмукват в системата. Той посочва, че някои бизнеси и някои политически системи реагират по-добре на стреса от някои други. Например в авиосектора след всяка самолетна катастрофа самолетите стават по-надеждни, а системите за сигурност се подобряват. Така опасностите силно намаляват и инцидентите стават по-редки.

Същото е и в ресторантьорския бизнес, където инцидентите след поднасяне на некачествена храна на клиентите водят до подобряване на контрола. Това са индустрии, в които индивидуалните гафове облагодетелстват бизнес сектора като цяло. Те също са като жив организъм, който функционира сам, без външна намеса, и еволюира, като от време на време показва слабости и преживява сривове.

Според Талеб на другия полюс е банковата индустрия, където всеки отделен провал уязвява цялата система. Тя е непоправимо крехка и трябва да се реформира по начин, по който ефектът на доминото не би създавал систематичен риск. Добра начална точка би било редуцирането на задълженията. Икономистът препоръчва да се заложи на капиталово финансиране.



Компания, която е силно задлъжняла, няма право на грешки



Тя трябва да се представя изключително добре, за да си подсигури бъдещи приходи. Ако фирмата не успее да сбъдне собствените си очаквания, останалите предприемачи, които искат да получат заеми от банката, страдат заради провала на тази компания, тъй като банката губи апетита си към раздаване на кредити. Това е схемата, по която дългът уврежда системата.

В същото време компания, която разчита на капиталово финансиране, би могла да преодолее криза на спад в приходите. Талеб припомня технологичния балон в САЩ през 2000 г. Тогава компаниите са разчитали повече на капиталово инвестиране и това е предотвратило разпространяването на кризата в останалите отрасли на икономиката. Според Талеб, благодарение на тази криза технологичният сектор е станал още по-стабилен.



Третият съвет на икономиста е свързан с мащаба



Малкото е красиво, но също така може да бъде ефективно, казва Насим Талеб. Експертите в бизнеса и държавното управление винаги са изтъквали възможностите да се правят икономии от мащаба. Но ефективността, която се преследва с по-големите проекти, отиде твърде далеч от смисъла на тази дума. Големите проекти носят видими облаги, но също увеличават рисковете за евентуални по-големи загуби.

Когато надвишава определени граници, големият размер създава предпоставки за "чупливост" в системата и крие заплахи, които могат да неутрализират печалбите, преследвани с големия мащаб. Талеб прави сравнение между мишката и слона. Слонът може да счупи крак, ако го спуснете от неголяма височина, докато мишката ще остане невредима, дори да я пуснете няколко пъти отвисоко. Ето защо е добре проектите да се раздробяват на колкото може повече малки парченца.

Четвъртото правило е, че



системата "проба-грешка" е по-добра от онова, което предлага академичната наука



Потенциалната цена на грешките трябва да остава ниска. В същото време потенциалната цена на успеха трябва да е по-голяма. Именно асиметрията между успехите и неуспехите позволява да се печели от метода "проба-грешка".

Големите имена от златните години на Великобритания са били хора, отдадени на хобитото си, а не академици. Талеб посочва и примери - Чалз Дарвин, Хенри Кавендиш, Уилям Парсънс, хора, допринесли с иновации, изобретили парната машина, тъкачния стан. Америка е усъвършенствала този модел във всичко - от кибернетиката до моделите на ценообразуване и деривативните инструменти на финансовите пазари. Те са били разработени и усъвършенствани именно по метода "проба-грешка", като са получавали видим отзвук от реалността.

Петото правило изисква персонална



отговорност за хората, които имат властта да вземат важни решения



Никога в историята не е имало толкова много позиции, както сега, които са заемани от хора, които не рискуват нищо, ако решенията им се окажат грешни, коментира Талеб. Той дава примера с финансовата система. Кризата показа, че не регулаторите, а инженерите на финансовите манипулации знаят най-добре какви са скритите рискове в бизнеса. Ако беше обратното, нямаше да се позволи банкерите да пълнят балансите на компаниите с опасни активи, за да прибират бонуси в тихите години. След това, когато най-лошите сценарии се сбъднаха, проблемите се прехвърлиха на данъкоплатците, а банкерите запазиха премиите си. (Darik finance)