|
| Петьо Цеков |
Когато СДС беше накачулено от хора, които дори не са били членове на партията през онази зима на 1997 г., вече бе ясно, че сред демократите не са останали личности, за които да "ревеш". Какво да му коментираш на някакъв провинциален кмет с ликвидаторско самочувствие, който е намерил пряк път към историята, доубивайки партията си? Гледам "Лицата на СДС" от sds.bg - бивш кмет на Асеновград, бивш кмет на Петрич, управител на екоселище. Има един зам.-председател, който е член на партията от 2003 г.
Какви са тия хора? За какво ги обсъждаме? Дори в обществен план по-интересна е появата на магазин в реституирания партерен етаж на синята централа, отколкото как Кабаиванов доносничи по телевизията за това какво му бил казал Бойко за желанието на Катя Михайлова да стане конституционен съдия. Долнопробна история.
Та - никакъв рев за партия, която за 22 години смени 10 председатели и 8 от тях вече са отлюспени от организацията.
Простотията вдясно е само повод за анализ
СДС, която едно време бе коалиция от 15 присъдружни партии, може би не е чак толкова умряла, колкото им се струва на всички жалещи. Да не влизаме в подробности - но и в българския политически живот е пълно с примери на ходещи "политически трупове". Много пъти анализатори са погребвали тоя или оня непрокопсаник, а той, видите ли, след 2-3 години вземе, че живне и започва да законотвори пак. Данчо Цонев и Христо Бисеров все още са депутати и хич не им е зле под сянката на падишаха.
Да се върнем на СДС - това, че някъде постъпват подло, несправедливо и нелогично, съвсем не означава, че е свършило политическо бъдеще. Напротив, бъдеще в политиката се гради предимно така.
Това ще се случи и със СДС - кабаивановците се спазариха и догодина след парламентарните избори "умрялата" партия вероятно ще има по-добро представителство в парламента, отколкото сега (днес светлосините имат 9 депутати. Извинете - 6). И всички виждат как ще се случи това - пределно ясно е, че хората, които дърпат конците на Кабаиванов, водят партията към предизборна коалиция с ГЕРБ. Някога видният отвсякъде Александър Йорданов, който сега пак е живнал и се навърта в централата на СДС, беше пределно ясен: "Анализът в СДС показва, че след парламентарните избори догодина България ще се управлява от коалиционно правителство, и то трябва да бъде между СДС и ГЕРБ". Някакъв умник от сините изду бузи вчера, заявявайки в прав текст, че той и съмишлениците му спасили честта на СДС. Глупости на търкалета - тези хора спасяват единствено заплатата си.
Като във всеки филм, базиран на случки от реалността,
останалите - отлюспените, добрите, защитниците на другата част от честта на СДС - ще останат извън борда. Те, хората с опит, трябваше по-рано да разберат, че партията това е апаратът й.
Ние може да си говорим колкото искаме за това, че великият някога съюз се е стопил до присъдружна партия на ГЕРБ, че неизвестните същества в централата нямат нито име, нито лице, но политическият резултат от тази класическа партийна разпродажба се нарича гарантирани места в следващия парламент. Не знам колко демократично мислещи хора биха гласували за Кабаиванов и компания догодина - сигурно няколко души от Карлово, Асеновград и Пловдив ще се навият без бой да го подкрепят, но това на практика няма да има кой знае какво значение, защото Борис Марков, Румен Христов, Константин Арабаджиев и т.н. ще бъдат изстреляни в парламента с гласовете на ГЕРБ. Ще бъдат спуснати директно в депутатските кресла от могъщата ръка на Бойко. Те, лидерите на СДС, вече не зависят от гласовете на СДС. Не зависят от нищо още, когато най-голямата синя организация в страната се оказа свищовската.
Какво печели Бойко от тая щедрост?
С подобен ход бившият бодигард би полетял с плонж над цялото дясно пространство и би затвърдил образа си в Европейската народна партия. Тази му обострена обсесия - да се представи не за бивш СИК-аджия и бодигард на Тато и Дедо, а за поборник срещу посттоталитарното социалистическо робство, е определяща. Ако Борисов се добере до втори мандат начело на Обединените демократични сили за европейско развитие на България, никой не може да го извади от историята.
Разбира се, в този демократичен СИВ, който ГЕРБ и СДС гласят, има едно неизвестно. Тази коалиция не е само балон. Тя е и коалиция котва. Първо, със сигурност ще дръпне към дъното разбитите авари. И без това гласуващите за СДС не са много - перспективата там е да останат толкова, колкото гласуват за червения сателит БЗНС "Ал. Стамболийски", примерно. С една дума - сините ще се занулят в коалиция с ГЕРБ. Но и самата партия ГЕРБ може да изпита ефекта на котвата. Защото СДС не носи нищо освен логото, което вече е ценно колкото рамката на картина. След като от фирмата отпадна интелектуалният продукт, а реститутите подкопаха партера, какво му е ценното на СДС? Бюрата ли? Борисов ще им даде 10 депутатски заплати и ще ги купи заедно със закачалките. Лъвчето е бонус към сделката.
Не зная... Истина е, че дясното е в процес на трансформация. Дълъг, мъчителен процес. СДС не става за нищо, ДСБ не е електорална партия, а ГЕРБ не е дясно. Дясното ще има шанс едва когато ГЕРБ падне. Тогава дано има някой читав, който да обедини десницата. Дано няма 5-6 наследници, тъй като мъчителната агония ще продължи.
|
| Кабаседесари |
Откакто открих, че и с емотиконите става линк съм много доволен!
, поставени като мюрета за лов на избиратели, предварително бе направена така, че винаги интересите на екскомунистическата каста да са осигурети. Разбиването и деструктурирането не само на СДС,но и на други партии, имаше една едничка цел - винаги и винаги да не се застраши интересът на червената каста. "Дясно" пространство у нас нямаше и няма, защото парите винаги са били у червените елити и дс- назначените капиталисти, познати като "национално-отговорен капитал", защото раздадените 25 милиарда долара между комунистическите фамилии на върха, както и приватизацията на предприятията и всичко останало, попаднало безвъзмездно в ръцете на екскомунистическата номенклатура, никога и по никакъв начин не можеше да се идентифицира със симпатизантите на СДС. СДС беше фокусирало симпатиите най-вече с надеждите на населението , потискано в ерата на комунистическата диктатура и излязло напълно разорено след краха на системата, както и след инфлациите. По принцип хората се махнаха от СДС не заради лидерите или техните качества или недостатъци, а защото СДС нищо не направи както за потърсване на сметка от бившите комунисти за злините, които са причинили на сънародниците си, нито потърси сметка от червената каста за престъпното й обогатяване за сметка на изиграния народ, не потърси сметка от комунистите за разорената държава и ограбените й активи, не потърси сметка на нито един доносник от омразния репресивен апарат на режима. Какво дясно пространство сред бедните или полу-бедните симпатизанти на СДС. Дори омерзението към лидерите на СДС беше или заради разкриването и принадлежността им към ДС или бившите комунисти, или заради забогатяването им - пример: Надежда михайлова, Антоан Николов, Маргарит Мицев, Йодан Цонев, Христо Бисеров, кръгът около сервитьорите на Костов. Десните избиратели никак не се радваха на странните далавери с цел лично облагоддетелстване на своите лидери. И така СДС нямаше нито десен характер като партийна членска маса и симпатизанти на някаква дясна идея, нито БСП беше лява партия със своите членове-милиардери, също и поради факта, че всички кмунистически влиятелни фамилии и дс-шеефове излязоха не само богати още от времето на диктатурата, но сетне доограбиха срамно, забогатявайки за седмици, часове дори: кредитните милионери. Да се твърди, че ГЕРБ са десни само защото сред тях има богати собственици на имоти, при положение, че членската маса гъмжи от бивши милиционери, дс- министри и пр., е смешно. Смешно бе да се твърди и че партията на Симеон Сакскобурготски била дясна, тъкмо поради коалицията му с БСП. Така че у нас няма ляво-дясно , има плутокрация , единствената промяна бе партийната й мимикрия, всъщност бившата червена каста бе свръх богата и с абсолютна власт и преди, а след промените се премени в партийни рояци, но по същество кастата не бе разединена, а просто обитаваше различни маски, образно казано. Дали ще е БСП, НДСВ, СДС, ГЕРБ, няма значение , идеите не работят, работят интересите на червената дс-плутокрация, срастнала се с престъпните групи. Ето защо днес няма значение как ще продължи или завърши СДС. А наистина трасето "дясно пространство" е жизнено важно и не може да стои празно без ясна идентификация в нечие лице ( каквото нпросто яма поради генезиса на плитокрацията). И дали Бойко ще се самонарече с още по-фрапираща изразност, че е антикомунист, десен и пр., при положение, че бившата му приятелка е милиардерка, че той самият е учил в Симеоново, а сетне е бил лична охрана на правешкия диктатор, наистина е без всякакво значение. За него е предизвестено откъде и как са го пръкнали, защото на практика той също не махна прашинка от главите на червените плутократи. А това че те са свръхбогати и всесилни с нищо не огрява бедняците от широката някога маса, гласувала за СДС. Така че самата демокрация е застрашена, недоволството на унизените и стъпкани от господството наа червената каста съдби ще крее огнеопасно като леви настроения и "десните" ще ги залъгват с "леви" обещания и популизми. Какво ще стане, бъдещето ще покаже. С масовото опростачване и лумпенизиране на бедняците лоши идеи всеки миг могат да качат на повърхността някой луд властолюбец, готов да опожари страната. Героите на ДС-прехода остаряха, оядоха се, затвориха се зад стените на чертозите си и вече са заровили глава, надявайки се на могъщия Бойко. Но той едва се крепи на медиите. Никой не го харесва. Фидосиева,Андрей Иванов, Цветанов, Дянков и Игнатов са само връхче от охулваната пирамида на партията. А пропилените 23 години омерзиха населението до дъно. счупеното гърне на демокрацията няма как да се залепи, оттам нама да визим скоро и гражданско общество. Ще жиеем в бантустан, купувайте високи огради и се въоръжавайте.
