Не вярвайте в казионни прогнози - купищата фабрикати на правителствата, техни агенции и международни "фондове", "банки", изобщо на всичко вързано за бюджетна хранилка и управлявано от политици. Бездруго са нетрайни като сняг през циганско лято. Едно време прогнозата беше въпрос на чест. Да моделираш процеса, да сметнеш и да отсечеш: това ще стане догодина, вероятността е еди-каква си, подписваш и си залагаш името. Прогнози произвеждаха няколко научни института, всички ведомства ги ползваха и цитираха. Сложна работа бе прогнозирането, задължително се публикуваха модели, предпоставки, хипотези, допускания, ползваните изчислителни методи, пълните резултати. После се появиха прогнозите на МВФ, базирани на данните, събирани от правителствени агенции на страните членки и обработвани по "стандартизирани" (уж за съпоставимост) модели. Това са



масови иконометрични субпродукти



Днес методологическите пояснения към публикацията "Световни икономически перспективи" (WEO, World Economic Outlook) се побират едва на една страница. Само Бог знае каква е тяхната статистическа достоверност и априорна вероятност, но всички, които имаме навика да ги следим, от опит знаем, че прогнозите на МВФ само случайно могат да се сбъднат. Т.е. ако WEO казва, че нещо ще върви нагоре, то равно вероятно ще върви нагоре, надолу или наникъде. По примера на Фонда свои "прогнози" взе да фабрикува неговия бретънуудски близнак, Световната банка. Днес прогнозират ОИСР, Европейската комисия, международните банки за развитие, стотици правителствени и неправителствени агенции. Със същия (никакъв) резултат. Следователно



цялата прогностика е напълно безполезна



За да камуфлират този факт международните икономически врачки измислиха "актуализациите", т.е. взеха да променят вече направените прогнози, ужким отчитат постъпилите по-пресни данни. В депресия, когато икономиката се вцепени на дъното, измененията са хем вяли, хем противоречиви. И се налагат дузини "актуализации", щото предсказанието да се нагоди към реалността. Взеха да "актуализират" годишните прогнози чак до следващото лято. Тази година изпращаме с твърде умърлушени гадания за следващата. Не им вярвайте. Те струват точно колкото миналогодишните оптимистични пророчества - т.е. нищо не струват. Затова



разумният бизнес сам планира



непосредственото си бъдеще, като вярва повече на очите си и усета си накъде върви неговият отрасъл. Най-трудно е да се отърсим от страхотиите, с които всеки ден ни обливат политиците. Знам опитни колеги, които сами и в дълбочина следят какво става в техния бранш, но предпочитат да се вслушат в песимизма на официалните източници - да изчакат, "да се снишат", вместо да последват инстинкта си, първи да заложат на своите очаквания и да рискуват в нови начинания, продукти и пазари. Но на бодряшките призиви на чиновниците: давайте, инвестирайте, създайте нови работни места, бизнесът реагира по точно обратния начин. Следователно каквото и да казват "от горе"



политическото дърдорене ражда песимизъм,



може би основателен, защото колкото повече и по-разпалено говорят политиците, толкова по-ясно става на психически неувредения зрител, читател и слушател, че господата свои нови идеи нямат, че нищо смислено не му предлагат и че зад водопада от клишета и заучени чужди фрази (предимно внос и юроспийк, брюкселската версия на оруеловия нюспийк) се крие бездънна некомпетентност или в най-добрия случай - дълбоко провинциална посредственост. Най-добрият извод от дебатите около бюджета и икономическата политика през 2013 т. е да изключим телевизора и повечко да гледаме компютъра. Защото



статистиката показва възможности,



които политиката, за жалост, не открива. Българските фирми показват не само завидната си устойчивост, но и нараснала в кризата конкурентоспособност. Това доказва и платежният баланс. Вижте ръста на износа, растящите в кризата преки валутни трансфери от странство (вече трайно и много над притока от прословутите "еврофондове"), помислете от какво нарастват депозитите на български местни лица (на фирми, но повече - личните) и помислете за собствените си възможности за растеж, които имат вашите собствени или бъдещи фирми в мрачната икономическа картина на Европа. Вече е ясно, че депресията в Европа ще продължи поне още три, може би и пет години. Говорят даже за нова рецесия в еврозоната (не е вярно, в депресия 1% растеж не значи подем, 1% спад не е рецесия). Но когато цветущи икономики се свиват, това е знак, че на пазарите им се освобождава място за нови доставчици. Единственото условие е продуктите и услугите им да са по-евтини. Може да са и по-некачествени, за качеството много говорят и се тюхкат, но накрая всички купуват по-евтиното. Лошите стоки и доставчици изместват от пазара добрите. Особено ако всъщност не са толкова лоши. Депресията е мощен катализатор на тази субституция. Накрая жалките варвари превземат великия Рим. И това не е случайност, а икономически закон. Първите рискували имат предимство.