Тия дни управляващите лансираха тезата, че мандатът на главния прокурор трябва да се намали от 7 на 5 години. Те направиха това чрез министъра на правосъдието Диана Ковачева, който, условно казано, е техният "специалист по съдебна власт" и дори председателства Висшия съдебен съвет.

Изненадващото е, че лансирането на тези винаги деликатни промени идват в момента, в който въпросът за избор на нов главен прокурор е въпрос на дни.

И който и да е той, ще си изкара мандат от 7 години и него трудно може да го хване някаква бъдеща промяна. Казано по-простичко, той ще е до 2020 г. шеф на държавното обвинение. И очевидно дотогава все ще се говори за намаляване на мандата. Ако изобщо.

Пускането на идеята в този необичаен момент може лесно да се тълкува като опит за отклоняване на вниманието от конкретиката - избора на бъдещия главен прокурор. Да се пита и рови по-малко за имоти, свързаности, членства в една или друга скрита организация, стари дела и прояви.

И това се видя, след като темата бързо бе "захапана" и от тримата кандидати за възловия пост. Сотир Цацаров, Галина Тонева и Борислав Сарафов се обявиха веднага за намаляване. Мандатът на главния прокурор трябва да бъде намален на 4 години, но с право за преизбиране за втори, коментира Галина Тонева, зам. главен прокурор, пред "Дарик". Според Сарафов, който е ръководител на апелативната специализирана прокуратура, мандатът на обвинител номер едно на страната



е дълъг и изтощителен и предложи той да бъде разделен на два мандата



от по 5 г., което може и да е гаранция, че всеки новоизбран прокурор би се стремял да има успешен първи мандат, който би му гарантирал следващия. Според Цацаров, който пък сега е председател на Окръжния съд в Пловдив, мандатът на главния прокурор трябва да бъде намален от 7 г. на 5 г. В момента по конституция мандатът не само на главния прокурор, но и на председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд е 7 години без право на повторение.

Най-забавното в този кух разговор е, че за да се направи каквато и да е промяна, трябва да се промени конституцията. И то от Велико народно събрание. През 2006 г. бе записана специална разпоредба в основния закон, с която



се даде възможност за смяна на главен прокурор чрез парламента при



"тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт". Записано бе, че той може да бъде махнат по предложение и на една четвърт от народните представители, прието с мнозинство две трети. Президентът не може да откаже освобождаването при повторно предложение. Конституционният съд отмени обаче тази норма.

Но дори и да приемем, че подобна поправка - за по-кратък мандат, може да мине и в обикновения парламент, то ще трябват гласовете на много народни представители. Нещо, което



със сигурност няма как да се случи сега



Безспорно проблемът с главния прокурор в България, който и да е той, е много, ама много голям. Защото, който и да поеме този пост, рано или късно става основен фактор и в политиката, и зад кулисите, навсякъде. Правомощията му са огромни, а възможностите почти неограничени. Той може да влияе на политическия и икономическия живот само с едно действие или бездействие. Първият главен прокурор от т.нар. демократично време Иван Татарчев бе цитиран дълго да казва "Над мен е само Господ".

И на практика е прав и досега. Доскорошният главен прокурор Борис Велчев обяви преди години, че е "необходима конституционна промяна за статута на главния прокурор". Според него трябва да се промени така, че главният прокурор да има чисто административни функции. В момента главният прокурор е недосегаем, но това е лошо, защото той носи отговорност за всички отрицателни неща в прокуратурата, твърдеше тогава Велчев. И още - че "недосегаем от закона е всеки главен прокурор и фигурата му в България е изведена в положение, което е със "съмнителна логичност". "Той е едновременно административен ръководител, носи отговорност за 1700 души. Очевидно не може да упражни ефективен контрол. В същото време за всичко, което става в прокуратурата, е виновен главният прокурор. Статутът на главния прокурор е такъв, че



в България е много важно да се знае кой ще е главен прокурор



Аз искам статутът на главния прокурор да бъде променен така, че да няма никакво значение кой ще е той", заяви по онова време Борис Велчев.

Но никой на практика не предложи тази конкретна промяна на конституцията. Независимо че основният закон бе променян няколко пъти, и то главно именно в частта му за съдебната власт. Материята в частта си за гл. прокурор се нуждае от промени. Например главният прокурор да е наистина само методически ръководител. Да не е толкова централизирана системата до степен на единоначалие. Да може главният прокурор да бъде свалян много по-лесно, когато има достатъчно данни, че не се справя с работата или пък уронва престижа. Да се намали мандатът. Да се направи отделен кадрови орган за прокурорите. Но очевидно това не може да стане през 2013 г. А и слава богу. Винаги има надежда да се появи някой по-свестен от Цветанов, който да реформира прокуратурата. Достатъчно, че съдбата реши, че именно ГЕРБ, формално чрез ВСС, посочи новия главен прокурор.