Два пъти повече чиновници на 10 000 осигурени работят в родната здравна каса в сравнение със страните от ЕС с подобна на нашата структура. Това отчита анализ на международната одиторска компания KPMG по проект "Провеждане на оптимизация в държавни институции" по оперативна програма "Административен капацитет". На базата на анализа трябва да се разработят критерии за оптимизиране на администрацията у нас.

Според резултатите в три държави от ЕС - Полша, Естония и Унгария, функциите на централните каси и регионалните звена са сходни с тези в България. И в трите държави обаче регионалните звена са по-малко от нашите 28. Особено рязък е контрастът с Полша, чието население е над пет пъти по-голямо от нашето, а здравната й каса има само 16 териториални поделения за 37.1 млн. осигурени. Изчисленията показват, че там на 10 000 души се падат 1.34 чиновници. У нас според данните към средата на 2012 г. в НЗОК работят 2273 щатни служители при 6.274 млн. осигурени, или 3.62 на 10 000 души. 337 чиновници в родната каса работят в централното управление, докато в Полша те са 361 души.

В Унгария регионалните каси са едва 19 за около 9.560 млн. осигурени. Общият персонал е 1435 души, или по 1.49 на 10 000 клиенти. С 213 служители здравната каса на Естония обслужва под 2 млн. души население. И там чиновниците са два пъти по-малко, отколкото у нас.

Анализаторите отчитат като голям проблем прехвърлянето на функции от здравното министерство към НЗОК, без това да се съпровожда със съответния трансфер от републиканския бюджет. Според анализаторите това води до допълнително финансово натоварване за касата и създава риск от недостиг на ресурс за основни медицински дейности. Откакто ГЕРБ е на власт, здравното министерство се разтовари от почти всички скъпи дейности, които са извън обхвата на здравното осигуряване, но държавата е длъжна да ги гарантира за всички граждани. Става дума за лечение на психично болните, онкоболните, диализата, инвитро терапията, интензивното лечение и т.н. Така те вече се плащат или от 2013 г. ще се плащат с осигурителните вноски на хората. Преди самите дейности да преминат към касата, управляващите решиха здравното министерство да ги финансира с трансфер от НЗОК. За това бяха изхарчени 340 млн. лв. за вноски през 2011 г. и 50 млн. лв. за 2012 г., преди Конституционният съд да обяви, че тези трансфери са противоконституционни. От догодина трансфер няма да има, но касата ще трябва да финансира всички скъпи дейности.

-----ОЩЕ ПРОБЛЕМИ

Една от причините, поради които у нас се налага да използваме допълнителен човешки ресурс, е, че през ХХI век и дадените десетки милиони за изграждане на интегрирана информационна система на НЗОК, все още има доста процеси и дейности, данните за които трябва да се набират ръчно. Това налага назначаване на иначе излишна работна ръка за допълнително обработване на информация, пише в анализа. За издръжка на чиновниците си касата гълта ежегодно около 30 млн. лв. от здравните вноски на българите. Административните дейности на НЗОК се издържат с още около 20 млн. лв. от осигуровките.