„Политическата атмосфера е толкова задушна, че не може вече да се търпи”*

Истинската история

„Политическата атмосфера е толкова задушна, че не може вече да се търпи”*

Университетската криза от 1907-1908 г. събаря в края на краищата правителството на Народно-либералната партия

Иван Петрински

Съставно изображение на автора

По време на Университетската криза от 4 януари 1907 г. до 10 януари 1908 г. са затворени първите сгради на Софийския университет (от ляво на дясно) - Физико-математическия факултет на ул. "Московска" 49 (днес Факултет по журналистика и масова комуникация); Историко-филологическия факултет на ул. "Московска" 11 (днес сграда на БАН); Юридическия факултет на днешната ул. "Будапеща" 1 (днес Гьоте-институт). Върху катинара - корона, увенчаваща герба на княз Фердинанд от 1887 г., сребро с позлата, Национален исторически музей-София

(продължение от миналия четвъртък)

Злополучното откриване на Народния театър на 3 януари 1907 г. има наистина неочаквани последствия. Действията на правителството след този случай в. "България", орган на опозиционната Прогресивно-либерална партия, определя недвусмислено като резултат от "пълно помрачение". Днес, 105 години по-късно, ще трябва да се съгласим напълно с тази оценка.

Вярно, към студентите от Софийския университет в изявите на неприязън към княз Фердинанд и княжеското семейство се включват и странични привърженици на опозицията, а и случайни минувачи, но наказателните мерки са насочени главно и на първо място срещу студентите и срещу Софийския университет. Значителен брой учащи са арестувани, срещу тях започва разследване за нарушаване на Закона за престъпните деяния против княза и неговото семейство от 1884 г. (вж. Извори). Друга част от студентите, без значение дали са участвали в събитията или не, са изпратени във войската за да отбиват редовната си служба там.

Главното последствие от воя на свирките пред Народния театър е колкото неочаквано, толкова и непремерено. Още сутринта на следния 4 януари министър-председателят Димитър Петков предлага на княз Фердинанд да подпише особен указ, в който да се предвидят извънредни мерки. Днес е трудно да предположим чия е инициативата за този злощастен указ, дали на княза или на министър-председателя. Доколкото разполагаме със значителен обем свидетелства на съвременниците на Фердинандовото управление, където достатъчно всеобхватно е обрисуван характерът на владетеля, то ще трябва изглежда да предположим със значителна увереност, че тази блестяща идея ще да се е зародила у царското височество. Историческата сметка по тази деятелност обаче бе платена напълно година по-късно от народно-либералите.

Указ № 2 е подписан от княз Фердинанд само ден след събитията пред Народния театър и обнародван от почти всички вестници (вж. Извори). Краткият текст предвижда временно затваряне на Софийския университет и уволняването на всички преподаватели, а на Димитър Петков е възложена работата по изпълнението.

Представителите на властта също търпят загуби, заради освиркването на княза са уволнени двама пристави - както е обичайно най-малките винчета първи се чупят. Изглежда обаче ще да са прави част от тогавашните издания, които категорично твърдят, че събитията се подготвят отдалече, много преди датата на откриването на Народния театър и ако непременно трябва да се търси виновен за тази крайно недружелюбна към владетеля изява, то това е точно министър-председателя, който по съвместителство е и министър, разбира се, на вътрешните работи.

Трябва да е ясно, че подготовката на свистящото недоволство пред Народния театър не е пазено в тайна. Доста преди началото на новата 1907 г. в. "Софийски новини" съвсем открито призовава по време на събитието на 3 януари за да се използват масово свирки за да се изрази народното недоволство. Няколко дни преди самото откриване, когато е съвсем ясно, че князът и семейството му ще присъстват, из София открито се говори, че височеството ще бъде освиркано при пристигането си пред театъра. Усилено се търсят свирки от всякакъв калибър - от детски и панаирджийски до ватмански и железничарски. В столицата се говори, че лично князът е поправял списъка с поканените на тържеството. Вестниците са категорични, на 3 януари цяла София, с изключение може би само на скъпоструващата полиция, знае за готвеното освиркване и поради това най-вече у Димитър Петков е вината за случилото се. Единствен министър-председателят трябва да "тегли последствията" (в. "България", 5 януари) за злепоставянето на държавния глава, а не злочестите двама полицейски пристави.

Впрочем с идването си на власт през 1903 г. народно-либералите бързат да подчинят на партийните си интереси първо полицията. Структурите на Министерството на вътрешните работи са старателно прочистени от неблагонадежни елементи, а на освободените места са назначавани изключително членове и привърженици на управляващата партия. Неимоверно нараства и сумата, отделяна за издръжка на полицията, която достига през 1907 г. огромните 4 млн. лева. След убийството на Димитър Петков, е организирана и Обществена безопасност, сиреч първата в съвременна България тайна полиция. Точно събитията от 1907 г. изглежда трябва да са чудесно доказателство, че ефективността на полицията не е правопропорционална на парите, които се отделят за издръжката й.

* * *

Естествено, противозаконния Указ № 2 предизвиква незабавни ответни изяви както у нас, така в чуждата преса. Академичният съвет на Софийския университет на 5 януари в 19, 30 ч. гласува единодушно документ, в който се назовава "крайно осъдителна" студентската проява от 3 януари. Същевременно се подчертава дебело, че чрез указ не може да се отменя действието на нарочния закон, по който съществува университетът. Незаконосъобразно е и уволняването на университетските преподаватели, чията дейност се направлява от същия закон. Въпреки противозаконните действия на княза на 5 януари след заседанието на Академичния съвет, ректорът проф. Стефан Киров, виден български правист впрочем, предава ключовете на сградите на университета на нарочна комисия, която да ги съхранява. Ключовете ще потрябват отново след малко повече от година.

Противозаконното затваряне на Софийския университет предизвиква значителни обществени брожения, които се добавят към вече започналата железничарска стачка. На 7 януари в цирк "България" и около него има хиляден протестен митинг, на който според свидетели на тези събития присъстват "всички студенти". В коментарите на тези събития се обобщава, че "политическата атмосфера в България е станала толкова задушна, щото не може вече да се търпи". Можем уверено да добавим, че несъмнено главната заслуга за тази атмосфера е на двореца и на правителството на народно-либаралите. Опозиционните вестници с удоволствие назовават министър-председателя Свирчо Петков. Нетърпимата обстановка в страната и противозаконните действия на княза и на правителството след 3 януари предизвикват хиляди още мининги и събрания както в столицата, така и навсякъде в провинцията.

Българските студенти в странство не остават назад в организацията на събития, осъждащи затварянето на Софийския университет. На 19 януари всички българи, учещи се във Виена подписват остро писмо с което се осъждат противозаконните действия на правителството и княза, иска се незабавно освобождаване на арестуваните студенти, както и освобождаването на "всички зети насила в редовете на войската студенти".

* * *

Всяка тирания се страхува от знанието. Дали ще се затварят университети или ще се морят с глад сътрудниците на научните институции е само въпрос на извратени предпочитания. Въпреки неоспоримите доказателства, че подобна деятелност не е спасила нито една диктатура, опитите продължават и в наши дни.

____________

* в. "България", 5 януари 1907 г.

Свързан текст:

http://www.segabg.com/article.php?id=627451

Извори

"Чл. 10. Който, по какъвто и да е начин, чрез печата, чрез издавание или пръскание ликове, напада и докача Княза или урони Неговото достолепие или на някой член на Семейството Му, или Ги изложи на присмех или презрение или подигравка, наказва се с затвор до три години."

Из Закон за престъпните деяния против княза и неговото семейство, 18 декември 1894 г.

"Първо, той [княз Фердинанд] спаси народа си от анархията [има се предвид изглежда политическата обстановка в България при княз Александър (1879-1886)] . . . Чрез своето умение, разбиране на хората, влиянието на неговите обноски, както и пълното отсъствие на скрупули, той успяваше да има надмощие над всички партии и да ги държи в конституционния път . . .

Като държавен глава княз Фердинанд има и значителни недостатъци. Той е посредствен администратор. Всекидневната работа го отегчава. Той не разбира от финанси и прахосва пари. Няма военен инстинкт . . ."

М. Палеолог, пълномощен министър на Франция в София

"14 август [1906 г.] . . . [Княз Фердинанд е] с инстинкти деспотически . . .

19 март [1915 г.] . . . Българският народ [е] млад и несформиран национално и политически, няма управляваща класа . . . с една интелигенция разделена от царя на много партии, за да се гонят помежду си, а той да владее и царува. На тая интелигенция безбожна и гладна той раздава властта поочередно да дойде, да се поохрани и понакраде, и която на първо място . . . туря личния си интерес, а патриотизма за маска на всички мероприятия, от дето ще излезе гешефтът . . . Чрезмерно горд, той [княз Фердинанд] счита всички българи за говедари . . . Той е ненаситен, грандоман, хитрец . . . и се мисли за по-хитър от всички велики господари, затова опропасти и България, и себе си . . ."

Из личния дневник на екзарх Йосиф ((877-1915)

"Ние Фердинанд I . . . Постановихме и постановяваме: I. Да се закрие Университета за един срок от 6 месеца от днес. II. Да се уволнят всички професори на Университета, както и доцентите и лекторите. III. Настоящия указ да се внесе в Народното Събрание на одобрение в настоящата му сесия. IV. Изпълнението на настоящия указ възлагаме на нашия министър-председател, министър на вътрешните работи и управляващ министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията [Димитър Петков] . . ."

Из Указ № 2 от 4 януари 1907 г.

15615

За свирките на Петрински и някои други по-съществени неща:

Димитър Петков и електрификацията на София

"...Далновидният държавник, живял от 1858 до 1907 г., е с големи заслуги за осъществяване на електрификацията на столицата преди 110 години
АВТОР: доц. инж. Мире Спиров
Началото на обществената електрификация в София, изключвайки индивидуално електрифицираните обекти в края на 19-ти век, се поставя от тогавашния столичен кмет Димитър Петков. Но кой е той и откъде иде тази велика за времето си идея у него? Наистина идеята може да бъде наречена „велика”, защото според проучванията на най-престижни изследователски институти в САЩ през 2000 г., електрификацията се приема като най-голямото постижение на ХХ век (сп. „Physics Today”

.
Димитър Петков е добруджанец, роден в с. Башкьой, Тулчанско (сега в Румъния), където учи до второ отделение (сега втори клас), участва в четата на Панайот Хитов и в І-ва дружина на българското опълчение в Освободителната война. В боевете на Шипка (9-11 август 1877 г.) загубва лявата си ръка до над китката. За проявената храброст Цар Освободител го награждава лично със своя „Георгиевски кръст”.
След Освобождението Димитър Петков е личен приятел на Стефан Стамболов и Захари Стоянов. Самообразова се и е известен далновиден държавник, журналист-сътрудник и редактор на вестниците: „Свирка”, „Търновска конституция”, „Народно събрание”, „Независимост”, „Свобода” и др., както и депутат във Великото и в Обикновеното Народно събрание.
Последователно е министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството, избран е за кмет на София (1.ІV.1888 г. до 18.Х.1893 г.), министър на вътрешните работи и Министър-председател (октомври 1906 г. до февруари 1907 г.). Като млад 30-годишен кмет на София полага огромни усилия за преустройството на града, съгласно плана на чешкия архитект Антон Колар (1881 г.), въпреки противодействието на огромен брой граждани. Тогава са прокарани широките булеварди, много улици и площади на София и градът добива европейски облик.
За отбелязване е, че към края на 19-ти век се появяват редица съобщения във вестниците за използване на електрическо осветление, вместо газените улични фенери, както и по-модерно осветление със светилен газ, въведено в много европейски градове. Този въпрос се обсъжда на няколко пъти в Общинския съвет, предвиждат се и нищожни суми в бюджета за изготвяне на оферти за електрическо осветление, обявява се и търг, но резултат няма.
С особена загриженост за благоустройството на столицата е и Министерството на вътрешните дела, ръководено от Министър-председателя Стефан Стамболов. С писмо (27 юли 1889 г.) министерството предлага на Общината да назначи комисия от специалисти, която да посети по-големите градове в Европа и Парижкото изложение (1890 г.) във връзка с благоустройството на столицата. Тази задача се възлага на кмета Димитър Петков, директора на Техническото отделение и един от градските лекари, които я изпълняват.
Завърнал се от командировката, Д. Петков предприема вече решителни мерки за електрическото осветление на града. Той назначава комисия, която да проучи възможностите за осветлението на града с електричество (12 юли 1890 г.). В тази историческа комисия влизат: стр. инж Иван Несторов, стр. инж. Лукан Хашнов, арх. Алекси Начев, проф. Порфирий Бахметьев (физик), маш. инж. Владимир Луцкий, маш. инж. Б. Цирингер и стр. инж. А. Комт. Както се вижда, в комисията не участва електроинженер, защото такъв няма.
Комисията изработва „Програма и условия за фабриките, които желаят да участват на конкурса по осветлението на град София чрез електрическа светлина”. В направеното проучване комисията препоръчва за електрическото осветление на София да бъде изградена водна електрическа централа, като се използват водите на реките Боянска и Владайска с общ максимален отток 104 l/s. За целта трябва да се изгради събирателен канал от реките и резервоар с филтър над с. Бояна с обем 24 000 куб. m, който ще се строи от Общината. При пад 954 m, очакваната електрическа мощност е 1312 hp. Препоръчва се променлив ток с трансформатори и градска кабелна мрежа, която да се оразмери за електрически товар три пъти по-голям от първоначалния. Разпределението на светлината да се управлява от централен пункт в града, който да е свързан чрез телефон с централата. Както се вижда, говори се само за електрическо осветление, което е начална фаза на електрификацията навсякъде из Европа.
По тази програма се провежда търг, в който участват пет европейски фирми (1 юли 1891 г.). Тръжната комисия се председателства от кмета Димитър Петков и в нея участват пет души строителни инженери. Окончателно решение обаче не се взема, защото се поставят и допълнителни условия, уточняващи техническите параметри.
Обявява се втори търг (21-27 август 1891 г.) и той се печели от фирмата „Ганц и Сие”, Будапеща. Търгът много скоро се одобрява от министъра на вътрешните дела Стефан Стамболов за сумата 2 423 249 лв. –една доста голяма сума при бюджет на Общината 3 000 000 лв. Строителните работи започват на 4 юли 1892 г. с разчет да завършат на 1 май 1894 г., т. е. за около две години.
Строителството напредва, сградата на централата и част от напорния тръбопровод били готови, но Общината се затруднява с финансирането. Иска заем от държавата и търси голям външен заем от 6 000 000 лв. Това затруднява строителството и се обтягат отношенията между фирмата и Общината. Още повече, че измереното водно количество на двете реки е едвам 1/4 от очакваното. Започват спорове между фирмата и Общината и строителството е спряно. Общинският съвет решава „да се унищожи предприятието” и така става.
Междувременно Общината възлага на немския електроинженер, по-късно професор, Георг Клингенберг (1870-1925) да направи нови проучвания. За целта той разработва в своето „Мнение за електрическо осветление и електрически трамвай в столица София” 7 варианта. Въз основа на него, Общината изготвя поемни условия на български и френски език за отдаване на концесия на електрическото осветление и електрически трамвай в София за максимален срок 50 години.
Излиза обявление от Общината (9 юни 1897 г.) за две отделни оферти – за електрическо осветление и електрически трамвай, публикувано в 12 европейски вестници. Провежда се търг (10 септември 1897 г.), но възникват спорове между фирмите-участници в търга. Обявява се втори търг, но в него няма участници. Следва трети търг (15 юни 1898 г.), който се печели от френския инженер Шарл Бертолюс. Състезанието е по цена на електрическата енергия и той предлага най-ниска, а именно: 18 ст./kWh за улично осветление, 70 ст./kWh за частно осветление и 20 ст./kWh за двигателна сила, т. е. за трамваите. Търгът се одобрява (21 юли 1898 г.), но скоро концесионерът прехвърля правата си на френското дружество „Големи строителни предприятия в Марсилия” за осветлението и на анонимно белгийско дружество за електрическия трамвай.
Кмет на София тогава (1897/98) е Димитър Яблански (1859-1924), по професия юрист. Трябва да се подчертае, че Димитър Петков, въпреки че по това време не е кмет на столицата, той и като министър на о.с.п. и благоустройството и като държавник е съпричастен с електрификацията на града, още повече, че при неговото кметуване е извършена къртовска работа за нея.
В резултат на посочените по-горе сложни перипетии за електрифицирането на София, както и поради войните, изоставената ВЕЦ „Бояна” се завършва и е въведена в експлоатация едва през 1923 г. За нуждите на електрическото осветление на София концесионерът изгражда ВЕЦ „Панчарево” на р. Искър, на 16 km от София, а за електрическия трамвай белгийското анонимно дружество изгражда малка парна електроцентрала на бул. „Мария Луиза” при трамвайното депо.
Инсталираната мощност на ВЕЦ „Панчарево” е 4 генераторни трупи по 500 hp, напрежение 8 kV. Изгражда се и електропровод за 8 kV до София и малка разпределителна подстанция „Юри Венелин”, 7/3 kV, 2х1500 kVА, на едноименната улица, срещу сегашната метростанция „Стадион В. Левски”. От подстанцията излиза пръстеновиден електропровод за 7 kV за захранване на 14 бр. трафопостове за 7000/150 V, в будки, както и кабелна линия за 3 kV, захранваща 5 бр. трафопостове за 3000/150 V в центъра на града, а именно: срещу Народното събрание, на ул. „Алабинска”, до Народния театър, в Градската градина (срещу двореца) и на кръстовището на бул. „Дондуков” и ул. „Търговска”. Електрическата мрежа за ниско напрежение 3х150 V е кабелна и въздушна с обща дължина 32 km.
Електрическото осветление на София е пуснато на 1 ноември (стар стил) 1900 г. Тогава градът има 67 789 жители. Вечерта тълпи от софиянци посрещат електрическата светлина на улицата. Ето как поетесата Елисавета Багряна описва това чудо в стихотворението „Мъчната дума”:
И сякаш сън и приказка, си спомням вечерта, когато
стъкмени в новите палта – че ще се вижда като в ден
изведоха ни -и видехме чудо – о, грамадни блеснали
кълба, като луни... и чухме мъчна дума –електричество.
Това е началото на общественото електроснабдяване на София и на цяла България. и нашата столица е един от първите електрифицирани градове в Европа, прекрачвайки светилния газ, както и конските дилижанси в градския транспорт.
В сградата на ВЕЦ „Панчарево” е била поставена паметна мраморна плоча с името на концесионера инж. Шарл Бертолюс и годината на въвеждането й в експлоатация. След национализацията (1948 г.) плочата е демонтирана и не е запазена, въпреки че е музейна ценност.
За съжаление Димитър Петков загива като Министър-председател от куршум на бул. „Цар Освободител”, близо до „Орлов мост” (26 февруари 1907 г.). Скромен паметник има на мястото на покушението му. Нашата столица все още остава длъжник към своя строител, докато не му издигне паметник с епитафия, подобна на тази на паметника на арх. Земфер в Дрезден – „От града – на неговия създател”.

Общо	440,717,236
Активни	811
Страници	2,139
За един ден	1,302,066