Златин Михайлов е на 25 години. Малко преди да навърши 18, пада на гърба си. Почва борба за живот. Следват надежди, отчаяния, десетки сбъркани диагнози, сблъсък между системата и човешкия дух. Тази история трудно може да се разкаже. Не подлежи на епитети, оценка. Тя просто се случва. "Животът ми е като кардиограма - ту нагоре, ту надолу", казва Златин. Разказът по-надолу е с факти и събития, предадени от него.

През лятото на 2005 г. Златин работи като сервитьор на Златни пясъци. Учи във варненската Природо-математическа гимназия, предстои му последната година от средното образование. Живеe сам с майка си (баща му е починал преди години). Чрез работата през ваканцията Златин се мъчи да събере пари за абитуриентския бал. Един ден колега го извиква. Златин



става и се подхлъзва



на току-що измития под. Пада на гърба си, усеща ужасна болка. Лекарят в хотела го преглежда, пие два-три аулина, страданието отминава.

След няколко дни Златин започва да усеща много силна болка в гърдите. Постепенно започва да изтръпва единият му крак, накуцва, залита, пада. Невроложка, препоръчана от личния лекар, предполага: отключено е автоимунно заболяване в резултат на настинка (Златин е имал дни с температура преди инцидента). С тази диагноза е приет в университетската болница "Св. Марина" във Варна. Включват му кортикостероиди. Както ще стане ясно в средата на историята, Златин е имал кръвоизлив в гръбначния мозък. Медикаментите намаляват оттока и момчето постепенно започва да се чувства по-добре. Но му предписват и нивалин, който принципно се използва за периферната нервна система.

Златин се прибира вкъщи, но започва да се чувства зле, след няколко дни отива до тоалетната, пада, прави гърчове. Идва линейка. Спешният лекар се оплаква, че го боли кръста, шофьорът пък имал проблеми с гърба. Няма кой да смъкне Златин до линейката. Идва вуйчо му. Той пренася младежа по стръмните стълби на жилищната кооперация, която няма асансьор.

Златин се озовава отново в "Св. Марина", чака с часове да го приемат. Прави неимоверни усилия да оживее. "Изключително трудно си поемах въздух. Почнаха да ме питат дали съм пил. Диагнозата, която ми сложиха, беше полиневрит в резултат на алкохолизъм. А аз почти не пиех. Приеха ме отново в неврологията, нямаше място в интензивното отделение. Оставиха ме сам с майка ми в една стая, казаха й:



"Следете го дали диша, ако спре - ни се обадете."



След болнично лечение следва ново подобрение. Болките в гърба обаче продължават, както и сменянето на диагнози. Златин е пратен на снимка, която да докаже, че е болен от множествена склероза. След снимката е върнато първото заключение - автоимунното заболяване. С него е изписан от "Св. Марина". По настояване на личния лекар му е направен допълнителен ядрено-магнитен резонанс, който открива образувание в гръбнака.

На 15 септември Златин е приет във Военномедицинската академия в София. Лекарите решават, че операция може само да подобри състоянието му. Но в последния момент заключението е друго - образуванието прилича на хематом. "Казаха: изписваме ти лекарства, ако почнеш да се възстановяваш, значи е хематом; ако не - злокочествен тумор, който трябва да се премахне". Златин се подобрява, връща се във Варна, ходи по-редовно на училище. Минават месеци, на абитуриентската танцува. Само леко замята единия крак. Кандидатства във варненския медицински университет, приет е специалност "Фармация". Учи редовно и работи.

През лятото на 2008 г. Златин вдига висока температура. Пак започва да куца. До момента той и близките му мислят, че е страдал от хематом, който е тръгнал да се оправя. През септември е направена нова снимка във ВМА. Оказва се, че образуванието си е там със същите размери. Не е било хематом.

Лекарите съветват Златин да се оперира. Вече е януари 2009 г., той се чувства много зле. Отива в софийската болница "Св. Иван Рилски" при прочути неврохирурзи. Избира опериращия лекар. Сам се качва на операционната, ляга на масата.



Извеждат го обездвижен -



без усещания, в количка. Уверяват го, че проблемът се дължи на отток след операцията. Ще мине след дни. Дните стават седмици. "Обясняваха ми, че след операцията ще стана по-добре. Въпреки това бях подписал лист за алтернативите. Примерно смъртен изход с вероятност 5%, допълнителна неврологична увреда - 20%. Е, при мен явно са се случили тези 20%", въздъхва Златин.

След операцията най-накрая става ясна окончателната диагноза. Тя е "каверном на гръбначния мозък". Каверномът е доброкачествено образувание, кълбо от кръвоносни съдове, което се пълни с кръв. Било е по рождение, не е пречило на Златин до падането. Младежът пада, пука се капиляр, образуванието се пълни с кръв и започва да притиска гръбначния мозък.

На епикризата на Златин след операцията пише "няма риск от рецидив". Почва рехабилитации, състоянието му за пореден път се подобрява. Година по-късно обаче, вече в пролетта на 2010 г., Златин се обездвижва напълно. Оказва се, че образуванието не е било добре изчистено. Младежът се отправя за втора операция, вече в Истанбул. Близките му стартират дарителска кампания и за няколко месеца са събрани 15 000 евро за американската клиника "Джон Хопкинс".

Два месеца Златин е бил в неадекватност - вика, крещи. Това е психоза вследствие на медикаменти, но никой не обяснява на близките му, че ще изпадне в такова състояние. При спиране на лекарствата Златин се възстановява. В клиниката в Истанбул е направена снимка, на нея не се вижда гръбначен мозък, само кръвоизлив. "Казаха ми, че могат да ми направят операция и да ми вземат парите. Но няма смисъл, по-добре да се прибера в България, да почна рехабилитация и ако се появят движения, значи мозъкът не е прекъснат. Тогава би имало смисъл от операция", казва Златин. През август-септември той започва да движи пръстите на краката.



Разбира, че не всичко е загубено



Следва нова операция - в Брюксел, болница "Еразъм", при световноизвестния неврохирург Жак Бродчи. Интервенцията там е по-скъпа, но близките на Златин успяват да издействат формуляр Е 112, чрез който Здравната каса покрива 6000 евро. Възрастният Бродчи извършва операцията през ноември 2010 г. Казва на Златин, че е много рядък случай. Едва 40-ият пациент с каверном в кариерата му, с най-големия. В крайна сметка Златин няма прекъснати влакна, Бродчи отстранява образуванието.

Оттогава младежът се възстановява бавно. Няма чувствителност от гърдите надолу. Все пак почва да движи леко коремните мускули. Прави рехабилитация вкъщи, тъй като няма средства за болница. "За тези две години постигам успехи, въпросът е, че успехът не е днес спрямо вчера, а спрямо три-четири месеца", заявява Златин.

Може ли да си представите, че навръх драмата Златин успява да завърши висше образование? Става помощник-фармацевт, бакалавър. 5.19 му е семестриалният успех, 6.00 от държавните изпити. Трети е по успех от всички завършили, макар да прекъсва два пъти заради операциите. "Борбен съм. Много. Понякога околните, вместо на мен да са ми подкрепа, падат духом. Аз имам нужда от опора, а се оказва, че съм опора на останалите. Но гледам да не се давам", казва Златин.

Той не просто успява да завърши образованието си. Печели и бизнес проект пред Агенцията за хора с увреждания. "Миналата година, юни, си казах, че трябва да проверя на какво имам право като човек с увреждания. Никой нищо не знае, социалните не ти казват. Порових в интернет, попаднах на възможност за кандидатстване". С финансирането Златин отваря ателие за Вега тест. Чрез теста хората могат да определят съвместимостта си с храните - коя им помага, коя вреди. Ателието е в приземния етаж на жилищната кооперация на Златин.

Докато е бил студент, а и покрай всичките си страдания Златин разбира, че медицината и фармацията са мафиотски обвързани с цел взаимна изгода. Запалва се по здравословно хранене, алтернативни методи на лечение. Затова Вега тестът не е просто бизнес проект за него.

Златин сега отново събира пари. Този път, за да проходи отново. Иска да се подложи на експериментално лечение в университетската клиника в Цюрих. "Само с рехабилитация няма да стане. При лечението се инжектират химикали в гръбначно-мозъчната течност, които започват да помагат на нервните клетки да създават нови нервни пътища. Искам да го осъществя въпреки рисковете", заявява Златин. Дарителската му сметка е: Банка ОББ: BG87UBBS80021013867330. Може да се помогне и с SMS с текст: DMS ZLATIN на номер 17777 (1.20 лв. с ДДС за всички оператори). Всъщност лечението е безплатно, пари са нужни за изследванията. Трябва да се съберат до февруари. Нужни са около 25 000 лв., засега е налична минимална сума.

Златин е приветлив, лъчезарен, шегува се. На страницата му във "Фейсбук" греят усмивки. В цялата история са спестени още много бюрократични спънки, лекарски грешки, а и безочие.