Винаги ми се е струвало, че свършекът на света е явление в отделно взети глави. Изглежда силно метафорично, но не е само мое усещане. Някъде около времето, в което Адам Ланза извърши безсмисленото масово убийство в Кънектикът, само че преди 95 години, е роден фантастът Артър Кларк. Помните ли финала на най-известната му книга "Една одисея в космоса през 2001 година"? Еволюирало до свръхсъщество, едно същество, било някога човешко, се рее из Космоса. И от детски каприз ли, от желание да провери мощта си ли, от следване на достъпни само нему кодове ли, решава да махне от космическата карта една синьо-зелена планета - третата, ако броим откъм Слънцето. Бум.

Свършекът на света по-вероятно е интелектуален акт, а не холивудско зрелище, от което да се скриеш в турско село или бункер с климатик. Помня, че преди няколко години - преди поредния свършек на света, известният моделиер Пако Рабан се беше завтирил да бяга от Париж, щото Париж щял да бъде изравнен със земята. Една врачка или поредният календар на маите му го били съобщили... Наистина замина, сподирен от безброй насмешки.

Президентът на САЩ Барак Обама се закле да не допуска нови трагедии като тази в Нютаун. Той произнесе и реч в този смисъл по време на възпоменателна служба в памет на жертвите. "Можем ли да кажем, че правим достатъчно за защита на децата? Мисля за това последните дни. Ако трябва да съм честен - отговорът е "не". На подобни трагедии трябва да се сложи край", заяви президентът.

Кой и защо може да носи оръжие, може ли то да се продава свободно, кому да се продава, а кому не... В САЩ ще има отново силна дискусия по този повод. Защото на 14 декември 20-годишният Адам нахлу в начално училище в Нютаун и уби 26 души, 20 от които деца първокласници... Самият Адам (Адам? - библейско име) бил кротко и самотно момче, разказват свидетели. Май имал



синдрома на Аспергер



Прочетох що е то - аутистичен синдром, т. нар. болест на "малкия учен". Тези деца в едно са надарени - помнят повече технически подробности, числа, чертежи. Следват неотклонно собствените си ритуали, шумът и тълпата ги напрягат. Имат трудности в общуването и в това да разбират другия, да му съчувстват. Твърди се, че често гениите са със синдром на Аспергер. В Силиконовата долина например хората с този синдром са два пъти повече от останалите.

Ще кажете - що ще полуавтоматично оръжие в ръцете на момче със странности? Да се забрани. Аз пък ще кажа, че не е в това въпросът, и че дори забраната на оръжие в частни ръце едва ли ще оправи нещата в САЩ и по света. Първо, оръжието било на майка му. Тя го поощрявала да се упражнява с него, вероятно мислела, че така го социализира по-успешно. Второ, не е възможно да проследиш какво става в отделната глава. Убиецът от Осло Брайвик е изглеждал като акуратен фермер през годините, в които е подготвял акцията си.

Каузалният убиец Брайвик и аутистичният убиец Ланза са само симптоми на нашите цивилизационни девиации: хипнотизирани от тези патологични, но частни случаи, преживяваме край яслата на общия абсурд. Така идваме до третото - оръжията, с които е пълна Земята, да се пазим едни от други. Те ще останат. Уж под контрол. Под здрав държавен контрол.

Но не може ли да лудне генерал? Не може ли да лудне министър на отбраната? Може ли да лудне оня, който държи куфарчето с копчето? Ще кажете - има контрол и за такива случаи. А аз ще кажа, че може да станат още по-лоши неща - да не луднат, а напротив - да действат твърдо, правилно и патриотично. Много хора, хиляди, милиони. Милиарди. То и сега е така.

Джеймс Форестал, министър на отбраната на САЩ по време на маккартизма, лудна. И скочи от прозореца на лудницата с прочутия си вик "Руските танкове идат!" на 21 срещу 22 май 1949 г. Също своеобразен свършек на света, макар в една отделно взета глава.

Той уби само себе си. Друг министър на отбраната в прощалната си реч преди година намъмри тези, които не участват както трябва в операциите на НАТО. Той, Робърт Гейтс, нарече това "колективна военна ирелевантност" (имаше предвид Либия) и колко трудно някои страни членки дават пари и самолети, та НАТО да надвие Кадафи и да възцари там правдата и свободата. Смята се, че към 50 000 души си изгубиха живота вследствие на тази акция. Включително американският посланик Стивънс.

Дали Стивънс го е видял като свършек на света? Дали е привидял Кадафи или Робърт Гейтс като



аутистична детска свръхсила,



изпробваща мощта си? Впрочем Кадафи тогава вече бе убит. Какво ли е видял самият той в дулото срещу себе си, докато е шепнел стихове от Корана, както се твърди.

Какво бихте казали за човек, за човеци, които разумно решават, че ще влязат в едно училище, за да му сменят лошия според тях директор? И ако има съпротива, ще употребят оръжие. И какво, ако се окаже после, че вследствие на тяхната намеса в това училище при акцията им своята смърт са намерили между 100 000 и 1 000 000 души? От тях деца на първолашка възраст - хиляди и хиляди. Че тъкмо такъв е резултатът от акцията на САЩ и НАТО в Ирак с цел откриване на оръжията за масово поразяване. Каквито там нямаше.

Кой кого порази масово всъщност? Аутистичният убиец, каузалният убиец и убиецът президент по какво се различават освен по мащабите?

Дали свръхмогъщото същество на Артър Кларк има синдрома на Аспергер?

Не ви желая весели празници - само бистър следапокалиптичен ум.